Някъде към средата на миналата година Етиопия изглежда като една от проспериращите държави в Африка, след като преминава през десетилетия управление на комунистическа хунта, няколко военни конфликта с Еритрея, граждански войни, както и най-тежкия глад в историята на страната, причинил смъртта на повече от 1 милион души.
В един момент Етиопия дори изглежда, че може да тръгне по пътя на развитието, използвайки огромната си територия, своя човешки потенциал като втората най-многолюдна държава в Африка, както и стратегическата си позиция в непосредствена близост до Аденския залив и един от най-натоварените транспортни коридори в света.
Начело на страната застава млад и енергичен премиер, готов да осъществява политически и икономически реформи, а във външен план едно от първите му действия е да се помири със съседна Еритрея. Инициатива, която носи на 42-годишния Абий Ахмед признанието на международната общност и Нобелова награда за мир през 2019 г.
По-малко от две години по-късно обаче Етиопия е в разгара на пореден граждански конфликт на етническа основа и е на път да създаде регионална криза с катастрофални последствия.
В момента към столицата Адис Абеба напредват бунтовнически сили, а правителството от своя страна обяви 6-месечно извънредно положение за цялата страна. Всичко това като продължение на несполучлива военна операция от миналата година срещу Народния фронт за освобождение на Тиграй (НФОТ), някога доминираща сила в етиопската управляваща коалиция, а в момента опозиционна и добре въоръжена регионална сила.
Тяхната офанзива е подкрепена от Армията за освобождение на Оромо (АОО), която представлява едноименната етническа група от региона Оромия около столицата Адис Абеба. През миналата седмица НФОТ и АОО обявиха съюз заедно с още седем по-малки бунтовнически фракции и обявиха намерението си да свалят правителството на Абий и неговата коалиция Етиопски народен революционен демократичен фронт (EНРДФ).
📍An updated map of #Ethiopia [Nov 2, 2021] In the last two days, Oromo and Tigray forces unite their front against the federal army; Tigray forces made a significant offensive in Addis Abeba's direction. pic.twitter.com/3xuabLTAMP
— DRM Journal (@remilitari) November 2, 2021
Страната е под почти пълно информационно затъмнение, като малкото, което достига до нас показва, че сраженията могат да достигнат до 3,3-милионния Адис Абеба в рамките на няколко седмици. Правителството вече година ограничава достъпа на чуждестранни журналисти в страната, а честите прекъсвания на интернет връзката допринасят за липсата на подробности за развитието на конфликта.
Все пак данни на ООН на терен сочат за тежки нарушения на човешките права и извършване на военни престъпления както от страна на правителствената армия, така и от тиграйските бунтовници и техните съюзници,
Именно тежкото положение провокира САЩ да изтегли голяма част от дипломатическия си персонал в страната, а пък от своя страна Международния валутен фонд отказа да направи оценка на състоянието на Етиопия заради нестабилността, довела до над 2 милиона бежанци и поне 400 000 души в непосредствена опасност от глад.
За Абий положението изглежда повече от критично. Само за година той измина пътя от уважаван лидер и носител на Нобелова награда за мир до сравнения с диктатори и военнопрестъпници.
Той идва на власт като част от EНРДФ, която управлява страната повече от 30 години. За това време широката коалиция успява да изведе държавата до известен икономически растеж, но привидният просперитет е само на пръв поглед, като под повърхността остават съществени конфликти между различните етнически групи в страната и федералното правителство.
От време на време някои от тях ескалират, като масовите протести на етническата група оромо в периода 2014-2016 г., при които загиват над 5000 души. Като цяло обаче страната изглежда стабилна.
Самият Абий е оромо, който владее езика на тиграйците и се е бил в техни подразделения по време на войната с Еритрея. Именно произходът и опитът му стават причина да се смята, че той би бил идеалният човек за постигане на етническо спокойствие. Случва се обаче точно обратното. До идването му на власт като премиер НФОТ имат доминираща роля в управляващата коалиция, но впоследствие той създава свой собствен политически субект, който използва като инструмент за изолиране на тиграйците.
Те, от своя страна, в опит да наложат исканията си за по-голяма автономия напускат управлението и правят редица провокативни действия. След като премиерът отлага общите избори поради пандемията от Ковид-19, НФОТ се противопоставят на заповедите му и организират избори в своята територия. Абий реагира на провокацията със сила като разпуска местния тиграйски парламент и мобилизира армията.
Първият удар е нанесен от НФОТ, които атакуват основната база на федералната армия в Тиграй, а Абий отвръща с пълномащабна офанзива и налагане на пълна блокада върху региона, наред с ежедневни въздушни бомбардировки.
На помощ се притичат и еритрейските съюзници на премиера от другата страна на границата, които традиционно са в лоши отношения НФОТ. Доклади на ООН многократно предупреждават за извършването на военни престъпления, а пък данни на американската армия дават описания за етнически прочиствания срещу тиграйската общност.
Едва през юли месец НФОТ съумява да организира контраофанзива и не само изтласква правителствената армия от своята столица Мекеле, но и започва уверено да настъпва към Адис Абеба. Силите на Абий все пак още държат контрола към ключовите подстъпи към Тиграй, което означава, че областта продължава да е откъсната от света и на ръба на хуманитарна катастрофа.
Проблемът е, че на хоризонта не се вижда никакво разрешение на конфликта.
НФОТ не признават резултатите от отложените избори и смятат Абий за военнопрестъпник. Той пък определя всички бунтовнически организации за терористи и изразява готовност да се бие с тях до последно, виждайки опит на тиграйците и техните съюзници да наложат тотален контрол върху Етиопия - мнение, което е споделено и от други етнически групи като амхара, както и в близката Еритрея.
Самият конфликт вече придобива и регионални измерения не само заради намесата на Еритрея. Съседните Судан и Кения вече усещат приток на хиляди бежанци, докато в Египет също гледат със загриженост какво се случва.
Така нестабилността и хаосът лесно могат да провокират намесата на съседни държави както поради чисто историческата обвързаност на местните общности и различни малцинствени групи, така и поради други причини.
Например през последните десетилетия един от големите спорове е свързан с грандиозния язовир "Ренесанс" в Етиопия, който е един от най-големите в света изобщо.
Неговото завършване и пускане в експлоатация винаги са били приоритет за Абий, тъй като проектът е с капацитет да превърне Етиопия в регионален лидер заради мощността на своята водноелектрическа централа. Тя не само би решила хроничните енергийни проблеми на Етиопия, но би могла да произвежда достатъчно електричество за целия регион.
В същото време обаче язовирът ще засегне пряко водоснабдяването на Судан и Египет и по тази логика двете страни настояват за сключването на споразумение за общо управление на най-големия подобен проект в Африка. Така напрежението между държавите от горното и долното течение на Нил продължава да играе важна роля в политическите отношения в региона.
На този фон се появяват и информациите на The Wall Street Journal за етиопска връзка в скорошния военен преврат в Судан. Според техните източници египетският началник на военното разузнаване Абас Камел е бил на среща в Судан с лидера на преврата генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, който свали от власт министър-председател с позитивно отношение към строежа на "Ренесанс".
Проблемите в Етиопия могат да окажат влияние и върху борбата с радикалния джихадизъм.
Тя е една от най-старите християнски държави в света често е била обект на терористични атаки от бази на "Ал Шабаб" в съседна Сомалия.
В този смисъл Етиопия от години инвестира политически и военни ресурси в стабилността на изток и традиционно е сред страните с най-голям принос към миротворческите мисии на ООН и Африканския съюз.
Евентуални процеси на разпад на държавността в Етиопия могат да влошат ситуацията на Африканския рог и да провокират нов бум в дейността на джихадистки и криминални мрежи в региона. На терен се създават условия, при които тази част на света може да се превърне в трайно поле на несигурност, което изнася нестабилност далеч извън своите граници.
