Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Конфликтите, които да следим внимателно през 2021 г.

Новата година ще продължи да ни мъчи с наследството от старата Снимка: Getty Images
Новата година ще продължи да ни мъчи с наследството от старата

Последната една година се оказа изключително турбулентна за целия свят. От коронавирус пандемията и нарастващото въздействие на климатичните промени до множеството военни конфликти и кризи, 2020 г. бе особено тежка.

Трудно може да се каже, че 2021 г. ще бъде по-добра и при всички положения тя ще бъде маркирана от опитите за справяне с последствията на всичко, случило се досега.

Въпреки че разпространението на COVID-19 нямаше директни последствия върху развитието на военните конфликти по света, в дългосрочен план това може да се промени. Пандемията предизвика тежка световна икономическа криза, която може да доведе до трайна несигурност в развиващи се страни и най-вече в конфликтни зони. Макар че доходите не се свързват пряко с конфликтите, историята показва, че насилието е най-вероятно да възникне в периоди на трайна икономическа нестабилност.

В тази връзка много държави са заплашени от стремително покачване на безработицата и понижаване на доходите, което ще означава, че все повече хора ще разчитат на държавна подкрепа във време, в което самата държава ще изпитва осезаеми трудности да я предоставя.

Подобен сценарий ще създаде условия и за разпространение на религиозно мотивиран радикализъм най-вече в Африка и Близкия Изток, като в това отношение особено уязвими са регионите на Сахел, езерото Чад и Мозамбик.

Да, мнозина преживяха последната година по начин, който да ги накара да искат да я забравят. Но както показва нашият кратък списък от конфликти, сянката на 2020 г. ще продължава още дълго да тегне над света.

Сахел

Кризата в региона на Сахел и Северна Африка продължава да се влошава, като 2020 г. бе най-смъртоносната за последното десетилетие. Местните държави, които са сред най-бедните в света, трябва да се справят с множество предизвикателства, допринасящи за общата регионална нестабилност.

Сред тях са междуобщностните и племенни конфликти, климатичните промени и настъпването на пустинята Сахара. Към това трябва да се прибави и прогресивно нарастващата активност на десетки джихадистки, престъпни и сепаратистки организации, които капитализират от липсата на държавност, използвайки радикалния ислям като аргумент срещу провалените правителства.

Регионът е от критична важност за сигурността на Европа в контекста на все по-разширяващия се обхват на дейността на престъпни и джихадистки организации. От друга страна Сахел се явява и транзитен хъб за прехвърляне на нелегални стоки към Европа и обратно, а огромен брой бежанци и мигранти се възползват от вече съществуващите контрабандни канали, за да търсят път към Европа през хаоса на Либия.

В тази връзка на терен оперират няколко военни и хуманитарни мисии на Франция, ЕС и ООН, но за момента техният успех е променлив, като местните клонове на Ал Кайда и Ислямска държава продължават да разширяват капацитета си на регионално ниво.

Либия

На север от там в Либия враждуващите страни спряха военните действия и подновиха мирните преговори помежду си. Трудно обаче може да очакваме разрешаване на този сложен конфликт поради замесените интереси на множество външни фактори.

Либия постепенно се превърна в поле на сблъсък между регионални фактори като Турция, Катар, Италия, Франция, Египет, ОАЕ и Русия и сама по себе си е част от по-голямата битка за влияние и контрол на стратегически ресурси в Източното Средиземноморие.

В момента хлабавото примирие продължава, но преговорите в Женева за избори в края на 2021 г. вървят трудно. Засега не се очаква военните действия да се подновят, тъй като външните играчи, макар и желаещи да консолидират влиянието си на терен, не биха желали нови кръвопролития.

Все пак те не са изключени, ако преговорите пропаднат или някоя от регионалните сили реши да използва Либия като лост за оказване на влияние в друга конфликтна точка.

Сирия

Една подобна точка е именно Сирия. Вече видяхме как два привидно несвързани помежду си конфликта могат да влияят един на друг, след като Турция използва няколко хиляди сирийски наемници, за да окаже подкрепа на правителството в Триполи.

През 2021 г. ще се навършат точно 10 г. от началото на войната, която отне живота на над 500 000 души и остави без дом 5.6 милиона. Страната е най-смъртоносното място за хуманитарни работници, въпреки че в момента няма активни военни действия.

Ситуацията е особено тежка в североизточната част на страната, като нападения срещу цивилни и хуманитарни работници са често явление. Към това трябва да се прибави и съсипаната здравна система, която практически няма никаква възможност за справяне с COVID-пандемията.

Ситуацията може отново да стане критична при едно подновяване на военните действия. Крехкият баланс в провинция Идлиб, който бе наложен между Русия и Турция, много лесно би могъл да се пропука и разпадне. А индикации за това ле липсват.

Афганистан

След почти две десетилетия на война с талибаните, САЩ в крайна сметка подписаха споразумение с тях. Вашингтон се ангажира да се изтегли от Афганистан, а в замяна талибаните поеха ангажимент да не сътрудничат с терористи и да започнат мирни преговори с управлението в Кабул.

Тези преговори обаче вървят бавно, като и двете страни не са склонни на особени компромиси. Кабул е публично ангажиран да ги осъществи, но правителството не вярва на талибаните и бави преговорите с тях. Те от своя страна са уверени в своето надмощие и в това, че са в позицията на силата да налагат условия.

През месец май ще изтече крайния срок за окончателно изтегляне на САЩ. Дотук то върви по план, но липсата на прогрес в преговорите би могла да го забави. Всичко зависи от действията на бъдещата американска администрация. Джо Байдън може да постави като условие за изтегляне постигането на прогрес в преговорите, а задържането на американски войници в Афганистан без това да изкара талибаните от мирния процес, би било голям успех

За това обаче е необходимо постигането на внимателен баланс - преждевременно изтегляне би могло да дестабилизира правителството в Кабул и да доведе до нова ескалация. От друга страна, твърде продължително оставане ще доведе до същия ефект и пропиляване на най-добрия шанс за мир през последните десетилетия.

Йемен

COVID-пандемията допълнително изостри критичната ситуация в Йемен, която ООН определя като "най-тежката хуманитарна криза". Над 80 % от страдат от крайна бедност, глад и болести. В допълнение към тази криза стои и невъзможността за постигане на политическо решение за сложния военен конфликт на терен.

Към момента страната е фрагментирана на политически, религиозен и племенно-кланов принцип, на път да стигне до състояние на напълно провалена държавност. В този контекст ООН се опитва да  намери решение за конфликта, отчитайки само два участника - правителството на президента Хади (подкрепен от Саудитска Арабия) и т. нар. хути (подкрепени от Иран).

Всякакви мирни преговори трябва да отчетат и други играчи като Южния преходен съвет (подкрепен от ОАЕ) и различните племенни формирования в северната част на страната, които остават уязвими за проникване на джихадистко влияние сред тях.

При липса на корекция в досегашните подходи спрямо Йемен, 2021 г. може да се окаже поредната мрачна година за йеменския народ.

   

Най-четените