Основна гореща точка през 2024-та беше Близкият изток. Терористичната атака на Хамас срещу Израел от октомври 2023 г. провокира кървава верижна реакция от събития, която превърна в развалини Ивицата Газа и голяма част от Ливан, разклащайки регионалната мрежа от прокси съюзници на Иран.
Това отслаби и режима на Башар Асад в Сирия, който в крайна сметка бе пометен за дни от изненадваща бунтовническа офанзива с подкрепата от Турция.
Войната в Украйна вероятно също ще достигне повратна точка, след като през изминалите 12 месеца Русия взе надмощие, макар и с цената на огромни загуби.
При всички положения се наблюдава тенденция за влошаване и задълбочаване на стари конфликти, вместо тяхното разрешаване. Доказателство е все по-тревожната ситуация в Хаити, наред с подновеното насилие в Судан, Мианмар и други размирни зони.
През 2025 г. важна роля ще има новото управление във Вашингтон. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом носи по-скоро усещане за несигурност и неяснота както сред враговете, така и сред съюзниците на най-голямата политическа, икономическа и военна сила в света.
Какво можем да очакваме от конфликтите по света:
Украйна
През 2024 г. Киев осезаемо започна да изнемогва на фронта. Руските сили съумяха да напреднат в Донбас бавно, сигурно, но с цената на огромни жертви в жива сила и техника. Москва обаче има далеч по-голям капацитет да понесе загуби от такъв мащаб.
В началото на есента украинската армия нахлу в област Курск и за първи път пренесе активните военни действия на руска територия с идеята да принуди Москва да отклони ресурси от настъплението си в Донбас.
Действията не дадоха очаквания резултат и в момента Русия прави опити да си върне загубената територия, докато в същото време не спира натиска на юг и продължава кампанията си на въздушни удари срещу енергийна и друга цивилна инфраструктура на Украйна с цел да бъде изтощена икономиката, а моралът да бъде сломен и страната да се огъне пред руските искания.
---
Малко повече тук за енергийната криза в Молдова:
С идването на Тръмп във Вашингтон все повече се увеличава вероятността за възможни преговори. По време на своята президентска кампания той критикува предоставяната военна помощ за Киев и се закани да донесе мир, без да пояснява как смята да го постигне.
За дългосрочен мир и стабилност обаче трудно може да се говори, имайки предвид, че към настоящия момент нито в Киев, нито в Москва са склонни да направят съществени отстъпки. Руската офанзива със сигурност ще продължи, докато преговорите се провалят или дадат някакъв резултат, който в най-добрия случай би довел до замразяване на конфликта.
Развитието му през 2025 г. до голяма степен ще се определи от три фактора - 1) случващото се на фронта; 2) действията на Вашингтон и склонността на Тръмп да подкрепи или не Киев; 3) възможността на Русия и нейната икономика да поддържат текущото темпо на военните действия.
Ивицата Газа
През 2024 г. израелската армия успя в огромна степен да унищожи военния капацитет на Хамас и Палестински ислямски джихад. Това не означава, че в района скоро ще има мир.
Военните действия в Газа продължават, а броят на загиналите се увеличава с всеки ден. Единственият актив на Хамас остават държаните около 100 израелски заложници.
С падането на режима в Сирия и отслабващата подкрепа на Иран и Хизбула в Ливан се очакваше, че Хамас бързо ще поддаде и ще се съгласи на примирие при израелски условия. Такова споразумение обаче все още няма и вероятността да бъде договорено до встъпването на Тръмп в длъжност все повече намалява.
Не е ясно каква промяна ще донесе бъдещият президент на САЩ. Той има близки отношения с израелския премиер Бенямин Нетаняху, които предполагат, че натискът върху Израел ще намалее и армията на страната ще получи по-голяма свобода на действие.
Това в крайна сметка би могло да доведе до примирие с посредничеството на Египет, Катар и САЩ. Счита се, че то ще бъде първи етап за постигане на окончателен мир, изтегляне на израелските сили и възстановяване на Газа.
Дори да се случи сделка обаче армията едва ли скоро ще бъде изтеглена при текущото правителство в Израел. Даже напротив - тенденцията е по-скоро за трайно присъствие, имайки предвид окупирането на коридора Филаделфи по границата с Египет и създаването на линията Нетцарим, която разделя Ивицата Газа на две половини.
Със сигурност през 2025 г. гореща точка ще бъде и Западния бряг, където напрежението продължава да бъде изключителни високо на фона на продължаващото узаконяване на еврейски селища и политиката за пълзящо разширение на израелски суверенитет.
Известна надежда идва от Персийския залив. Тръмп все още иска Саудитска Арабия и останалите монархии там да нормализират отношенията си с Израел като част от Авраамическите споразумения, които бяха централна част от близкоизточната му политика в първия му мандат. Отношения с Рияд, където отхвърлят нормализация без палестинска държавност, може да се окаже добър стимул за Израел да намали темпото на натиск в Ивицата газа и Западния бряг.
Иранската ос на съпротивата
Режимът на Асад в Сирия, десетки шиитски милиции в Ирак, Хизбула в Ливан, хутите в Йемен, Хамас и Палестински ислямски джихад в Ивицата Газа - в началото на 2024 г. това бе стабилната иранска предна линия на отбрана, откъдето Техеран проектираше регионално влияние и оказваше натиск срещу враговете си, най-вече Израел.
Сега тази ос изглежда много сериозно разклатена. Иран де факто вече няма контрол върху онази сухопътна връзка до границата с Израел, която се осъществяваше през Сирия и Ливан.
Капацитетът на Хизбула бе осакатен, а по границата с Ливан се очаква да бъде създадена зона, където контролът да бъде осъществяван от ливанската национална армия. Все пак Хизбула остава изключително важен фактор, имайки предвид колко надълбоко организацията е проникнала в местната политика и общество. Въпрос по-скоро на време е да се възстанови.
От своя страна Израел се възползва от хаоса в Сирия и окупира територии по границата с идеята да създаде буферна зона както срещу завръщане на иранското влияние, така и като предпазна мярка срещу дейността на радикалисти.
---
Можете да прочете тук повече за Хизбула:
С отслабването на своите прокси съюзници, влиянието на Иран изглежда намаляло и може да предизвика промяна на стратегическите приоритети с акцент върху преговорите за ядрената сделка и вдигане на международните санкции.
Междувременно може да се изкуши да даде тласък на ядрената си програма като възпиращо средство и начин да укрепи позициите си в бъдещи преговори.
Прилагането на този подход ще зависи и от позицията на новата администрация на САЩ и действията на Израел. Подновяване на политиката на максимален натиск на Тръмп ще даде стимул на Израел да се възползва от текущото военно преимущество и да продължи с директни удари срещу хутите, иракските шиити и дори Иран.
В момента има добър прозорец за преговори с Техеран и то от позиция на силата, който не бива да бъде изпускан.
Сирия
Близо 15-годишната гражданска война приключи, но предизвикателствата за запазване на текущия крехък мир тепърва започват. На първо време стои въпросът със съхраняване на реда на фона на прехвърлянето на властта от стария режим към новото управление, доминирано от Хаят Тахрир ал Шам (ХТШ).
Има много случаи на произволни екзекуции, плячкосване, мародерства и други престъпления. Силите на ХТШ са няколко десетки хиляди, но са крайно недостатъчни за подсигуряването на реда.
Бързото връщане към нормален ритъм на живот и възстановяване на институциите е ключово за намаляване на напрежението между различните етнически и религиозни групи в обществото.
---
Кои са Хаят Тахрир ал Шам:
Налице са и притесненията от джихадисткото минало на ХТШ и нейния лидер Ахмед ал Шараа, който вече не използва бойното си име Абу Мохамад ал Джолани. Той обеща да разпусне военното крило на ХТШ и да го инкорпорира в националната армия. Даде ангажимент също за нова конституция и провеждане на избори, но едва след четири години.
Сирийците от цялата религиозна, етническа и културна мозайка на страната очакват да имат глас в управлението. Тепърва ще става ясно доколко Шараа и хората около имат желание и възможност да допуснат нещо подобно.
Не са малко и външните предизвикателства. Израел навлезе в Голанските възвишения на територията на Сирия и окупира редица селища в демилитаризираната буферна зона, като я разшири, достигайки на по-малко от 50 километра от предградията на Дамаск.
По-големият риск обаче е в северната част на страната, където Турция и подкрепената от нея Сирийска национална армия изтласкаха прокюрдските Сирийски демократични сили от няколко големи града. Продължаване на турското настъпление със сигурност ще доведе до нова вълна от насилие и ще заплаши колебливия мир в страната.
Хаити
Хаити е държава в състояние на свободно падане. От над десетилетие насам всяка година е по-лоша от предишната, а към момента няма никакви изгледи за подобряване на ситуацията на фона на неспираща спирала от насилие, въпреки разполагането на международна полицейска мисия под командването на Кения, която страда от липса на хора, финансиране и екипировка.
Голяма част от страната се контролира от престъпни банди, политическото ръководство така и не може да организира легитимни избори, след като последните са били през 2016 г., докато над 700 000 души са разселени, а половината от населението е заплашено от глад, болести и насилие.
Много вероятно и през 2025 година ще има новини от Хаити са масови убийства и кланета.
---
Вижте тук повече за последните събития в карибската държава:
На дневен ред остават и други горещи точки.
В Судан продължава гражданската война, която се разпали с пълна сила през последните 12 месеца в контекста на борбата за власт между различните сили в страната след падането на режима на Омар ал Башир през 2019 г. Огромният брой бежанци заплашва сигурността на съседните държави, които от своя страна се използват като канали за незаконно вкарване на оръжия и допълнително подклаждане на конфликта.
През 2024 г. Китай за първи път открито подкрепи управлението на военната хунта в Мианмар, която се бори срещу десетки бунтовнически групи от цялата страна. През новата година се очаква те да продължат своите настъпления и допълнително да притиснат режима.
Регионът на Сахел също ще продължава да бъде източник на нестабилност. Военните управления в Мали, Буркина Фасо и Нигер изгониха окончателно френските сили от териториите си и се довериха на руски наемнически организации, но за момента така и не помагат в борбата с местните влиятелни мрежи, свързани с "Ал Кайда" и "Ислямска държава".
По всичко изглежда, че на много места по света сянката на изминалите 12 месеца ще тегне още дълго.
