Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кой спечели от военния конфликт в Ивицата Газа и какви ще са последствията

Ескалация, която се оказа поредния рунд в безкрайния двубой между Израел и палестинските групировки Снимка: Getty Images
Ескалация, която се оказа поредния рунд в безкрайния двубой между Израел и палестинските групировки

Поредната военна конфронтация между Израел и палестински въоръжени групировки приключи.  

Или по-точно казано - приключи засега.

В края на миналата седмица бе постигнато примирие след 11-дневния военен конфликт, при който загинаха 248 палестинци (по данни на здравното министерство в Ивицата Газа) и 13 израелски граждани, включително един войник.

Тъй като властите в Газа в своята статистика не правят разлика между цивилни и бойци, е трудно да бъде определен броят на убитите невинни, но според ООН те са около 130.

В резултат на тежките бомбардировки в района на Газа са унищожени стотици сгради и са нанесени материални щети на стойност милиарди долари, като ще бъдат нужни месеци преди да бъде възстановена инфраструктурата и нормалната икономическа дейност.

Успя ли обаче някой да извлече ползи на фона на всичко това и по какъв начин ще се отрази тази ескалация на регионалната динамика?

Всъщност и двете враждуващи страни в конфликта обявиха победа.

От една страна, за групировките Хамас и Палестински ислямски джихад (ПИД) самото оцеляване срещу значително превъзхождащите ги израелски сили означава победа, а колкото повече цивилни жертви се трупат, толкова повече легитимност ще придобиват техните радикални идеологии.

В политическо отношение това значи много. Най-вече за амбициите на Хамас да бъде водеща палестинска политическа фракция.

На фона на дългоочакваните избори, които бяха отменени от президента Махмуд Аббас и неговото правителство на Западния бряг, в момента Хамас и ПИД стоят на преден план като единствените организации с готовност да се борят с всякакви средства срещу строежа на еврейски селища в палестински територии.

Подобно послание има възможност да резонира положително сред палестинските избиратели и ярко ще контрастира с неефективното управление на Западния бряг и трудностите на Аббас в опитите да спре израелското териториално разширение.

В този смисъл радикалния подход на Хамас ще се отрази при едно евентуално скорошно провеждане на избори и сериозно ще разклати водещите позиции на умерената партия Фатах.

Що се отнася до икономиката, Хамас ще има възможността да управлява 500 милиона долара, които бяха обещани от Египет за възстановяването на Газа. Въпрос на време е да потекат донорски потоци и от Персийския залив.

В този смисъл Хамас и ПИД, въпреки своя джихадистки подход, си спечелиха известен престиж в мюсюлманския свят и в момента имат възможност да лавират между паричната помощ на някои арабски държави и военната подкрепа на Техеран.

Не бива да се забравя, че немалка част от техния ракетен арсенал е конструиран с помощта на иранско ноу хау, а дори бойните дронове на палестинците са копия на ирански модели.

Вероятно съвсем неслучайно аятолах Хаменей поздрави през социалните мрежи Исмаил Хание и Зияд Нахала - две от лидерските фигури в Хамас и ПИД - за "големия, победоносен джихад".

Трудно е да се каже какво по-точно е участието на Иран в цялата криза. Факт е обаче, че през последните години двете джихадистки групировки в Газа задълбочиха сътрудничеството си с Техеран на базата на своята споделена омраза към Израел, а чрез своето покровителство режимът отвори един нов фронт в регионално си противопоставяне с Израел. При това на самата граница на еврейската държава.

По тази линия се връзва и междуобщностното насилие в израелските градове със смесено население, които продължават да бъдат центрове на сблъсъци. Само през последните дни властите са арестували над 1500 души в мащабна операция срещу хора, които са участвали в размирици.

В градове като Лод и Назарет острите полицейски реакции с използване на гранати и сълзотворен газ, предизвикаха вълна от гняв, причинила атаки срещу синагоги и хора. Така през уикенда двама израелци бяха ранени при нападение с нож.

От своя страна, членове на еврейски екстремистки групи, призовани от други градове, бързо се организираха и започнаха да извършват погроми върху сгради и имоти на араби.

Изобщо цялата ескалация може да се каже, че свари Израел в неподготвено положение и в една деликатна политическа ситуация, в която страната се намира в политическа криза и на прага на пети поред парламентарни избори в рамките на две години.

Действащият премиер Бенямин Нетаняху се бори за политическото си оцеляване и въпреки че спечели вота в края на март, той така и не успя да изгради коалиция за формирането на правителство. Сега ред е на неговия политически опонент в лицето на Яир Лапид, който има броени дни време за съставяне на правителство.

Подобен сценарии обаче засега е малко вероятен и по-скоро се очертават нови избори, а социологическо проучване след края на ескалацията в Газа показва, че партията на Нетаняху губи известни позиции.

Причина очевидно е в незадоволителният мениджмънт на кризата в Газа и скептицизмът, че крайните резултати ще донесат благоприятни ползи в дългосрочен план.

В интерес на истината поведението на Хамас и ПИД може би наистина изненада израелското военно и политическо ръководство.

В контекста на сблъсъците в Източен Йерусалим палестинската групировка даде 48-часов ултиматум на Израел да се изтегли напълно от там - условие, което няма как да бъде прието от Нетаняху, тъй като би представлявало най-големия възможен знак за слабост и огъване под натиска на радикали, което би струвало окончателен край за политическия му живот.

Когато този срок изтече групировките в Газа стартираха безпрецедентна кампания на ракетен обстрел срещу цивилни цели в Израел. В рамките на 11 дни бяха изстреляни над 4300 ракети, които нанесоха значителни щети, въпреки доброто представяне на противовъздушната отбрана, прихванала около 90% от тях.

Отговорът бе твърд, но не и решителен както в предишни случаи. През 2006 г. и 2014 г. израелската армия извършва мащабни сухопътни операции срещу Хизбула и Хамас, като тогава поводите са значително по-малки в сравнение с текущия мащаб на ракетния обстрел и заплахата за хиляди цивилни в градовете.

За разлика от друг път Израел сега не рискува със сухопътна операция, която би довела до значително повече човешки жертви и политически щети, като заложи на масирани въздушни удари.

Кабинетът по сигурността на Нетаняху не побърза да отхвърли примирието, както се случи през 2014 г., и прие сравнително бързо спирането на огъня, предложено от традиционния посредник Египет.

Надеждата може би е била, че въздушните удари ще бъдат достатъчни за ликвидирането на военния потенциал на Хамас и ПИД. Това обаче така и не се случи, а двете групировки оцеляха за пореден път и показаха завидна устойчивост.

Трудно е да се каже и докога ще продължи това примирие.

Както и преди, текущото положение е по-скоро временна пауза. Конфликтът не само, че е далеч от разрешаване, той дори не е замразен, а самото примирие е по-крехко от всякога.

Ескалацията няма да допринесе и за единение между водещите палестински политически фракции, условия за каквото имаше миналата година при представянето на т.нар. "Сделка на столетието". 

Тогава тя бе категорично отхвърлена от факторите в Газа и Западния бряг, но вместо да послужи като катализатор за сближаване и изграждане на общ фронт срещу нея, всъщност се оказа една изпусната възможност за палестинците.

От друга гледна точка историята досега е показала, че обикновено организации като Хамас или Хизбула успяват да се възстановят след директен военен сблъсък с Израел. Това важи и в сегашния случай, при който радикалите в Газа загубиха голяма част от своята тунелна инфраструктура, както и немалко от своя команден състав, но пък политическите дивиденти изглежда ще надхвърлят понесените загуби.

Като добавка към всичко са и финансовите и хуманитарни помощи, за чието управление ще отговаря именно администрацията на Хамас.

Тук някъде идва и ролята на международната общност, която ще трябва да изгради ефективен механизъм за контрол, така че всички пари и средства да се ползват по предназначение за пострадалите хора, а не за превъоръжаване. 

В Тел Авив също ще извлекат своите поуки и ще се подготвят за следващата конфронтация.

Американският президент Джо Байдън се ангажира с обещание за хуманитарна помощ, но в същото време ще помогне и на Израел да възстанови своята отбрана. Всъщност още по време на конфликта неговата администрация даде разрешение за продажба на оръжия с прецизно насочване на стойност 735 милиона долара.

Реално САЩ имат немалка роля по отношение на израелската отбрана по силата на споразумение от 2016 г., според което Вашингтон ще изплати общо 38 милиарда под формата на военна помощ за срок от 10 години.  По този начин само за миналата година в Тел Авив са получени 3,8 млрд.

Ефекта на тези средства е видим през действието на ПВО системата "Железен купол" - съвместна американско-израелска разработка, която представляваше основния щит за цивилните срещу ракетните баражи на Хамас и ПИД.

Щит, който вероятно е просто въпрос на време да потрябва отново.

Най-четените