Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кои са Хамас - радикалната групировка, която управлява Ивицата Газа

След всеки конфликт с Израел не само че оцелява, но съумява да се възстанови по-силна и с повече привърженици Снимка: Getty Images
След всеки конфликт с Израел не само че оцелява, но съумява да се възстанови по-силна и с повече привърженици

През последните седмици израело-палестинския конфликт отново стана горещата тема с нова ескалация, която вече доведе до над 100 загинали цивилни. 

Израел за пореден път влезе във военна конфронтация с въоръжената групировка Хамас, а двете страни разменят ракети и закани помежду си. 

Ивицата Газа всъщност съвсем буквално представлява ивица земя дълга 40 км и широка 10 км, която е притисната между Израел, Египет и Средиземно море. В чисто исторически план след Първата световна война територията се намира под британски контрол като част от мандата Палестина, а след независимостта на Израел и войната от 1948 г., останала в арабската култура с името "Катастрофата", преминава под управлението на Египет.

В този период така и не се стига до създаването на палестинска държава, а десетки хиляди бежанци се заселват в Газа, като днес те и потомците им представляват около 50% от двумилионното население на територията.

След войната от 1967 г. Израел окупира изцяло Газа, наред с Източен Йерусалим и Западния бряг - три от териториите, които е трябвало да бъдат част от независима палестинска държава според плана на ООН.

Така се стига до края на 80-те и Първата интифада - въстание срещу окупацията, което се превръща и в една от причините за основаването на Хамас.

Корените на организацията обаче могат да бъдат проследени поне едно десетилетие назад във времето, когато Мюсюлманското братство установява своите първи мрежи в района като ислямистка алтернатива на светски настроената Организация за освобождение на Палестина (ООП), водена от Ясер Арафат.

По същество името на Хамас представлява арабския акроним за Ислямско съпротивително движение, а в своя основополагащ документ организацията се определя като клон на Мюсюлманското братство, който "пред лицето на еврейската окупация на Палестина трябва да издигне знамето на джихада."

Без съмнение религията и палестинският национализъм са най-важните фактори в идеологията на Хамас, но през годините групировката се показва като гъвкава и прагматична структура, която не отхвърля демокрацията и плурализма като политически принципи, но в същото време настоява за водеща роля на исляма в обществото.

Снимка: Getty Images

Що се отнася до джихада срещу Израел, през 90-те години групировката не пести средства и усилия в своята съпротива, като заедно с още десетина други палестински организации, категорично отхвърля договорите от Осло.

В този период предпочитаният подход за саботиране на мирния процес са самоубийствените бомбени атентати, а като цяло Хамас приема тероризма като легитимна тактика в своята дейност. При един от особено кървавите периоди загиват над 60 души в серия атентати срещу автобуси през 1996 г.

По това време се създава и военното крило на Хамас, известно като бригадите "Из ад Дин ал Касам", а именно неговата агресивна дейност става една от причините за разпадането на мирния процес, провалената среща на върха във Вашингтон през 2000 г. между премиера Ехуд Барак и лидера на ООП Ясер Арафат, както и за последвалата скоро след това кървава Втора интифада.

Към момента Хамас се счита за терористична организация от САЩ и Европейския съюз, докато Великобритания разграничава в това отношение политическото крило от бригадите "Ал Касам". 

Постепенно Хамас наистина успява да се възприеме от много хора като алтернатива на неефективната Палестинска автономия. Движението изгражда клиники, училища и да води относително успешна социална политика, която лесно се възприема от младежите и контрастира с широко разпространената корупция сред админиострацията и управлението.

От друга страна, в условията на Втората интифада "мъченическите" мисии изглеждат като най-добрия отговор и отмъщение за загинали близки при сблъсъци с израелците, а убийствата на двама от основателите на Хамас през 2004 г. не само че не намалява капацитета на групировката, но всъщност действа като допълнителен катализатор за нейната популярност.

Политическото ръководство се възползва по най-добрия начин от това и печели парламентарните избори година след оттеглянето на Израел от Газа. Тази победа практически означава и тотален разрив в отношенията с ООП и най-силната фракция там - Фатах.

Двете групировки влизат в открит сблъсък помежду си, който в крайна сметка оставя пълния контрол над Газа в ръцете на Хамас. За 14 години оттогава не е наложен шариат, но всякакъв опит за политическа опозиция и различно мнение бива репресиран, а редките опити за протести и критика са потушавани безкомпромисно.

В същото време Хамас продължава да отхвърля каквито и да е досегашни опити или идеи за мирно разрешаване на конфликта с Израел и все още счита Тел Авив за своя основен враг.

През годините организацията променя тактиката си, като замества самоубийствените атентати с ракетни атаки по цивилни цели. Друг предпочитан подход е използването на по-прагматичен метод чрез единични нападения с нож на единаци или пък атаки с автомобили в опит да бъдат прегазени хора.

Така израелската армия провежда общо три мащабни операции в Газа, за да прекъсне тази дейност на Хамас и в същото време налага блокада с цел да прекъсне доставките на оръжие, но реално единственото, което постига е да прилага колективно наказание срещу населението.

След всеки конфликт обаче групировката не само че успява да оцелее, но и съумява да се възстанови като по-силна организация с повече и по-радикализирани привърженици.

Разбира се, Хамас, както и други организации, избрали радикалния път на съпротива като Палестински ислямски джихад, не са сами в своята борба и намират лесно съюзници.

При всички положения един от най-важните през последните години е Иран. В Техеран умело успяват да се възползват от кризата в отношенията между Хамас и Фатах, за да придобият влияние в Ивицата Газа и да разширят своята мрежа от протежета, разпростираща се в Ирак, Сирия, Ливан и Йемен.

Макар в Газа и в Иран да се изповядват различни видове ислям, двете страни лесно намират общ език на базата на споделената омраза срещу Израел.

Това най-вече се олицетворява от финансовите потоци, които текат към Хамас, наред с контрабандните доставки на оръжие. Реално ракетите и дроновете, които ползват палестинците са собствено производство, но те са проектирани на базата ирански и сирийски модели.

Наред с Иран, Катар и Турция са също сред основните съюзници на Хамас, но тяхната подкрепа се изразява предимно във финансова и политическа помощ.

И докато външни фактори извличат политически и геостратегически дивиденти за себе си, хуманитарната ситуация в Газа се влошава, а двумилионното население под блокада се превръща в най-големия губещ.

Най-четените