Колко точно може да понесе една държава, преди да се счита за провалена?
Тези въпроси са особено актуални за Ливан - малка страна, бореща се със сериозни бедствия и нещастия. Смъртоносната експлозия от 4 август опустоши големи части от столицата Бейрут, срина напълно пристанището на града и доведе до стотици жертви и хиляди ранени. Разрушаването на пристанището е тежък удар за страната, която разчита сериозно на вноса на хранителни стоки.
Самата експлозия подейства като катализатор за политическите процеси в страната и в крайна сметка премиерът Хасан Даиб беше принуден да подаде оставка, след като стана ясно, че именно правителството е било отговорно за избухналия заради неправилно съхранение амониев нитрат в складовете на пристанището.
Но тази трагедия е само последната капка на една мащабна социална и икономическа криза, в която е изпаднал Ливан, фактор в която е и пандемията от коронавирус. Масови национални протести, нестабилно правителството, блокиран политически процес, затъване в кредити - това са само част от проблемите, които измъчват близкоизточната държава и нейните жители.
Икономически срив, бедност и престъпност
Ливан е в затруднено икономическо и социално положение още преди появата на пандемията от COVID-19. През последните години страната претърпя срив на валутата си, сериозна инфлация, увеличаване на безработицата и намаляване на заплатите на не малка част от хората. Според актуални оценки една трета от населението живее под линията на бедност.
На места в Ливан прекъсванията на тока често продължават по над 10 часа, което оставя стотици домове "на тъмно". Всичко това дава голямо пространство за действие за различните банди и групировки, които са създали от нелегалната търговия с гориво и генератори процъвтяващ бизнес. Междувременно корупционното присвояване на милиарди долари от енергийния сектор е и един от най-обсъжданите проблеми около кризата в страната.
Делът на държавния дълг на Ливан към брутния вътрешен продукт (това, което държавата дължи, сравнено с производството) за миналата година пък бе третият най-висок в света. Ливанската лира, фиксирана към щатския долар, отчита обезценяване с 38% от октомври 2019 г. Валутата губи 80% от стойността си на черния пазар, а цените на основните храни се покачват драстично от месеци насам.
В опит да се справи с тази криза, ливанското правителство отделя по 100 долара финансова подкрепа за най-бедните. Световната банка подготвя двугодишна програма за социална сигурност на стойност 500 милиона долара, която ще подпомогне най-бедните 100 хиляди домакинства в страната. Реалният брой на бедните в Ливан обаче е много по-голям.
С нарастването на бедността расте и престъпността в страната. Според Силите за вътрешна сигурност (СВС) на Ливан нивото на престъпността е силно повишено и достига нива, близки до онези от най-тежките сътресения за страната след гражданската война през 1975-1990 г.
Заради липсата на доверие в банките в страната много граждани крият в домовете си хиляди долари, което се превръща и в една от причините за това от началото на 2020 г. убийствата и кражбите рязко да се увеличат. СВС регистрира 863 кражби и грабежи през първата половина на тази година, спрямо 650 за цялата 2019 г., съобщава AFP.
Ливан и COVID-19
След първите смъртни случаи и високия брой заразени от новия коронавирус, в Ливан извънредно положение беше обявено в средата на март. Макар страната да поддържа относително нисък брой на заразените (около 6500 към датата на публикуване на текста) мерките за блокада, както и тежката икономическа ситуация оставиха затворени много бизнеси, а все повече служители не са получавали заплащане от месеци.
След като случаите на коронавирус започнаха да намаляват през май, страната беше засегната от тежка инфлация, която удвои цените на основни храни и стоки. Стигна се дотам министър-председателят (вече в оставка) Хасан Диаб да предупреждава, че Ливан е изправен продоволствена криза.
Ескалиращи протести
Още от миналата година насам в страната бушуват непрестанни протести, тъй като социалната система, обезпечаваща гражданите, се влошава. Липсата на елементарни базови условия като постоянен достъп до електричество и чиста питейна вода за много домакинства в страната съсипаната икономика, ограниченото здравеопазване и т.н. са среда, която благоприятства избухването на протести и безредици на национално ниво.
Недоволството се отприщи през октомври 2019 г., когато правителството обяви намерението си да наложи данък върху използването на мобилното приложение WhatsАpp. Безредиците съвпаднаха с двуседмичен банков отпуск. От това последва неофициален капиталов контрол, ограничаващ тегления и преводи на суми в долари.
Десетки хиляди ливанци излязоха на улиците с искане за оставката на министър-председателя Саад Хаири и неговото правителство. Протестите бяха срещу корупцията, лошото управление и тежката икономическа криза.
Гражданите обвиниха "управляващия елит", че докато трупа състояние, поставя държавата на колене. След това горските пожари в планините в западната част на страната подчертаха колко неподготвени и необорудвани са пожарните служби.
След смяната на правителството новоназначеният министър-председател Хасан Диаб обяви, че Ливан ще просрочи връщането на задълженията си за пръв път в историята поради тежката инфлация.
Дори сега, на фона на тежката трагедия, ударила Бейрут, многохилядните антиправителствени протести продължават, като протестиращи щурмуват министерства и други правителствени сгради с искания за оставка и промяна във властта в страната.
Даиб на 9 август за пръв път каза, че ще разгледа въпроса за провеждане на предсрочни избори - едно от основните искания на протестиращите. Ден по-късно той официално подаде оставката си.
Отражението на историята
Случващото се днес в Ливан има своето обяснение в историческите хроники.
Приключилата през 1990 г. 15-годишна гражданска война оставя страната изтощена и все още разкъсвана от политическото, религиозното и социалното разделение.
Именно то е в основата и на голяма част от днешните проблеми за Ливан - в страната са признати 18 различни вероизповедания - 4 мюсюлмански, 12 християнски, друзите и евреи. А разделенията между тях са подсилени не само от религиозни спорове, но и като политическо представителство.
Вследствие на споразумението от Таиф, с което се слага край на гражданската война, самата система на управление започва да разчита на квотния принцип за различните вероизповедания. Според този модел религиозните общности се представляват с определени квоти в парламента, Министерски съвет и високите позиции в държавна администрация.
Например президентът трябва да е маронит от християните католици, министър-председателят - сунитски мюсюлманин, заместник-министърът - православен християнин, а председателят на парламента шиит мюсюлманин.
Тази система обаче предполага сериозно разделение между различните групи, водени от съответните си лидери.
Въпреки това страната на практика е управлявана от една сила - групировката Хизбула. Създадена през 1982 г., за да се бори с израелската окупация на Южен Ливан, групировката днес има политическо и въоръжено крило, които макар на теория да са разделени, на практика действат заедно.
Хизбула е една от най-верните на Иран групи и въоръженото ѝ крило активно участва в конфликтите, представляващи интерес за Техеран, включително и в Ирак и Сирия. В управлението на Ливан, където групата поддържа правителството, ситуацията не е особено по-различна. Хасан Насрала, настоящият лидер на Хизбула, пък е смятан за може би най-могъщият човек в страната.
Към тази комбинация от разпокъсаност в самото общество и в политическото ръководство, външни зависимости и корупция се добавя и изначалната финансова нестабилност на страната. В годините на възстановяване след войната Ливан започва да тегли заеми и кредити, които обаче далеч невинаги се харчат целево. За сметка на това корупцията процъфтява в страната на фона на увеличаващите се дългове.
Хората там са изморени и разочаровани. Лятото дойде заедно с режим на водата, електричеството и други основни услуги, които са скрити зад лъскавите сгради в Бейрут.
Цялото това разделение и жаждата за власт води до почти непоправима корупция и безхаберно управление. Това ни показва и складирането на опасните материали, довели до трагичната експлозия, която разруши животите на толкова много хора.
Е, колко може да понесе една страна? Колко може да търпи един народ? Кога точно управниците ще престанат да изстискват гражданите?
Ливан - тази красива, някога богата държава, преминала през не една война, вече е омаломощена от икономическа и политическа криза. А сега трябва да се справя с последствията от още една трагедия.
