Броят на отчетените смъртни случаи след опустошителната експлозия в Бейрут продължава да расте, а мащабът на разрушенията в ливанската столица тепърва ще бъде описван. Видеото от вчерашния взрив обиколи медиите по целия свят, а световните лидери изпращат съболезнования и предложения за помощ на страната от Близкия изток.
Броят на потвърдените смъртни случаи вече е надминал 100 души, а най-малко 4000 души са ранени. Семействата отправят неистови призиви за изчезнали близки в социалните медии.
В развалините на пристанището и водите около него още могат да се намерят плуващи тела. Работници на Червения кръст все още претърсват разрушените и пусти улици в кварталите, около пристанището, опитвайки се да намерят хора, които може да са ранени или хванати в капана на срутените сгради.
Здравните власти в страната обявиха, че ранените са толкова много, че болниците са препълнени и част от тези, които не се нуждаят от операция, ще бъдат настанявани в хотели.
Ливанският министър на здравеопазването поиска жителите на Бейрут да напуснат града колкото се може по-бързо заради опасността, която димът, който продължава да се носи от района на експлозията, може да представлява за здравето им. Много от хората в града обаче все още са твърде объркани и изплашени от взрива и от размера на разрушенията в града, за да предприемат каквото и да е.
Междувременно Бейрут прилича на военна зона - издигащият се дим, прахоляк от срутени сгради и счупени прозорци из целия град. По думите на губернаторът на Бейрут Марван Абуд щетите от експлозията по първоначални данни се изчисляват на стойност между 3 и 5 млрд. долара.
"В живота си не съм виждал унищожаване в този мащаб. Това е национална катастрофа", коментира Абуд, цитиран от CNN.
Джад Чаабан, доцент по икономика в Американския университет в Бейрут, обаче е на мнение, че ситуацията в ливанската столица след експлозията е толкова тежка, че е "отвъд национална катастрофа", тъй като градът е напълно "разрушен и разбит".
Д-р Мирна Думит, президент на Ордена на медицинските сестри в Бейрут, заяви, че експлозията е унищожила три от болниците в града.
"Трябваше да евакуираме пациенти, които бяха в тези болници, в други. Освен това имаме две други болници, които бяха частично разрушени. Това е катастрофа и голям удар върху здравната система, която така или иначе вече кървеше", каза тя пред Al Jazeera.
"Изгубихме три медицински сестри, работещи в тези болници. Не намирам думи, които да опишат случилото се. Сякаш сме във филм на ужасите", допълва още Думит.
Ситуацията с болниците в града е наистина тежка. Огромният брой на ранените е принудил здравните власти да приспособят няколко хотела за болнични отделения, за да има място за всички пострадали, които имат нужда от медицинска помощ.
Междувременно ливанският президент Мишел Аун обяви извънредно положение заради експлозията. То ще бъде в сила за две седмици. Аун е разпоредил на правителството да се вземат всички необходими мерки за бързо справяне с трагедията.
До петък в страната е обявен национален траур в памет на всички жертви.
Какво се знае обаче за експлозията до момента?
Епицентърът на взрива е пристанището на Ливан, където се намират множество складове. Пристанището е близо и до една от скъпите части на Бейрут, където се намират част от чуждестранните посолства в страната, включително и българското. Служители от българската мисия обаче не са пострадали, обяви посланикът на България в Бейрут Боян Велев.
Макар да говорим за експлозия, от видеата до момента се вижда, че взривовете всъщност са два - един първи - по-лек, и втори, който реално причинява по-голямата част от щетите в ливанската столица. Първата експлозия във вторник вечерта е предизвикала пожар, докато втората предизвика огромен гъбен облак от прах и дим, причинявайки сериозна ударна вълна, усетена из целия град.
Според Йорданската сеизмологична обсерватория експлозията в пристанището е била равна по сила на земетресение от 4,5 по Рихтер и е станала в 18.08 ч. местно време. Взривът е усетен чак в Кипър, чиито брегове се намират на около 200 км от Бейрут.
Първоначално за кратко време се лансира версията, че става въпрос за експлозия на складирани фойерверки, но впоследствие официалните власти в страната признаха, че експлозията най-вероятно е причинена от неправилното съхранение на опасно вещество.
По-късно министърът на вътрешните работи Мохамад Фахми обяви, че причината за експлозията е именно това - неправилно съхранение на 2750 тона конфискуван още през 2014 г. амониев нитрат, който е бил държан в склад на пристанището.
Тази информация предизвика множество гневни реакции, тъй като в продължение на толкова години подобно опасно вещество е било складирано в града, без да се направи нищо по въпроса. Президентът Аун също се включи в тези критики, докато премиерът на Ливан Хасан Диаб обеща, че ще се проведе щателно разследване по случая и никой виновен няма да се размине с наказанието.
Амониевият нитрат е кристално вещество без мирис, което обикновено се използва като изкуствена тор. През годините обаче това вещество многократно е ставало причина за редица промишлени експлозии. В комбинация с горива на петролна основа, амониевият нитрат създава мощни експлозии. Заради този ефект той се използва често в строителната индустрия, но и също така от редица въоръжени групировки като талибаните и др. за организиране на атентати.
При нормални условия на съхранение в среда с нормална температура, амониевият нитрат е трудно да бъде запален. Това е така, защото е окислител - той усилва изгарянето и позволява на други вещества да се запалят по-лесно, но сам по себе си не е много запалим. Поради тези причини обикновено има много строги правила за това къде може да се съхранява: например, той трябва да се пази от горива и източници на топлина.
Преди да бъде обявена официалната версия за избухване на складиран амониев нитрат, за кратко се спекулираше, че експлозията може и да е следствие на атентат или на въздушен удар.
В коментара си по темата американският президент Доналд Тръмп дори заяви, че негови генерали са определили експлозията като нападение, а не "някакъв вид индустриална експлозия".
Взривовете съвпадат с нарастващото напрежение между Израел и ливанската шиитска милиция "Хизбула", чието политическо крило е водеща партия в Ливан. Смята се, че самата милиция държи контрола върху пристанището на Бейрут, като наскоро дори тя беше обвинена от САЩ, че го използват за контрабанда на оръжие.
Междувременно преди по-малко от седмица Израел заяви, че е осуетил нападение от "терористичен отряд" на "Хизбула". Според израелските военни е имало размяна на огън с въпросния отряд, след което той се е оттеглил. От "Хизбула" отричат подобно нещо да се е случвало.
И все пак Израел отрича да има каквато и да е намеса в експлозията в Бейрут - нещо, което агенти от израелското разузнаване потвърждават за няколко международни медии като CNN, Al Jazeera и New York Times. Нещо повече - израелското правителство е предложило хуманитарна и медицинска помощ за пострадалите от експлозията.
В случая и от "Хизбула" отричат да има израелска намеса във взрива, макар че ливанското правителство едва ли ще приеме предложената точно от Израел помощ. Такава вече беше предложена от редица държави, включително САЩ, Русия, Великобритания, Иран, Турция и др.
Едно е сигурно обаче, дори с международна помощ, тежки времена очакват Ливан.
Пристанището в Бейрут има решаваща роля за икономиката на страната, а след експлозиите във вторник то няма да функционира за дълъг период от време. Местната продукция на страната задоволява едва 10% от нуждите за зърно в страната, като останалата част се внася от чужбина, предимно от Русия. Над 80% от тези доставките минават през пристанището на Бейрут.
Ливан се намираше в дълбока криза и преди вчерашните събития. Заради срива на валутата и икономиката, и разпространението на Ковид-19, ООН започна да раздава храна и помощи за първи път от 2006 година насам. Тези помощи минаваха през пристанището и силозите, които вече не съществуват, пишат от журнала за актуални военни конфликти De Re Militari.
Затова и очакванията сега към правителството са наистина големи, тъй като последиците за страната могат да станат още по-тежки ако няма бързи и решителни действия от страна на властите.
Сегашната трагедия и фактът, че самата държава е виновна до голяма степен за експлозията, неминуемо ще доведе и до разпалване отново на недоволството в страната, което бушува още от миналата година насам.
Ливан е изправен пред тежка икономическа криза, изключително ниско доверие в правителството заради множеството антиправителствени протести и обвинения в корупция и некомптентност срещу официалните власти.
Преговорите за отпускане на спасителни заеми от Международния валутен фонд досега не доведоха до нищо категорично, а редица висши ливански служители подадоха оставка с твърденията, че преговарящите от страна на правителството не са сериозни относно изпълнението на условията за сделката, дори когато стотици хиляди ливанци са изправени на ръба на бедността.
Сегашната ситуация пък носи смърт и тежки разрушения в столицата. Надеждите сега са насочени към международната подкрепа, която неминуемо ще дойде за страната.
Въпросът обаче е ще има ли сили Ливан - страна, която допреди три десетилетия беше обхваната от кървава гражданска война, да се изправи и да излезе решително и обединена от тази криза, или Близкият Изток ще види още една разпадаща се държава.
