Исландците гласуват в събота дали страната им да поднови преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
На референдума, в който право на глас имат близо 270 000 души, те ще трябва да отговорят с "да" или "не" на въпроса: "Трябва ли Исландия да поднови преговорите за присъединяване към Европейския съюз?"
Резултатът се очаква да бъде изключително оспорван.
Според проучване на агенция Maskína от август 51,3% от анкетираните подкрепят подновяването на преговорите, докато 48,7% са против, предава Euronews.
Темата отново излиза на преден план, след като преди вече над десетилетие страната реши да замрази преговорите за членство.
Дебатът засяга не само отношенията на Исландия с ЕС, които и в момента са доста близки, но и чувствителни въпроси като риболова, икономиката и сигурността на страната в променящата се геополитическа среда в Северния Атлантически океан.
Ако мнозинството гласува с "да", правителството ще получи мандат да възобнови преговорите с ЕС. Това обаче няма да означава автоматично членство.
Исландия ще трябва да договори условията за евентуалното си присъединяване, включително по спорни въпроси като риболова.
При успешно приключване на преговорите окончателното решение ще бъде подложено на нов референдум в страната, а договорът за присъединяване ще трябва да бъде ратифициран от всички 27 държави членки.
Еврокомисарят по разширяването Марта Кос вече заяви, че преговорите могат да бъдат формализирани още през 2027 г.
Исландия и без това има тесни връзки с ЕС. Страната участва в Европейското икономическо пространство и има достъп до единния европейски пазар, като прилага голяма част от европейското законодателство.
Според привържениците на членството това означава, че Исландия вече следва много от правилата на ЕС, без да има пълноценно участие във вземането на решенията. Противниците смятат, че членството не е необходимо именно заради достъпа до единния пазар чрез ЕИП.
Исландия кандидатства за членство през 2009 г., след тежката финансова криза от 2008 г. Официалните преговори започвнаха през 2010 г., но бяха замразени през 2013 г. след идването на власт на евроскептично правителство.
Кандидатурата на страната обаче така и не беше официално оттеглена.
След идването на власт на центристко-лявото правителство на Криструн Фростадотир през 2024 г. Европейската комисия потвърди, че кандидатурата на страната за членство все още е валидна.
А сега в началото на 2026 г. Фростадотир изпълни и едно от предизборните си обещания, като насрочи референдум за възобновяване на преговорите.
Междувременно обстановката в региона се променя.
Руската война в Украйна, засиленият интерес на Москва и Пекин към Арктика и въпросите около бъдещата роля на САЩ в европейската сигурност превръщат сигурността в нов важен аргумент в дебата.
Високата инфлация и растящите разходи за живот също променят икономическата дискусия. Финансовият министър Дади Мар Кристоферсон изрази надежда, че членството би могло да помогне на исландската икономика.
Най-чувствителният въпрос при евентуалното възобновяване на преговорите вероятно ще бъде риболовът.
Секторът формира около 6,5% от БВП на Исландия и има ключово значение за икономиката и крайбрежните общности. Основният спор е свързан с общата политика на ЕС в областта на рибарството, която определя квоти и ограничения за улова.
Исландската риболовна индустрия се опасява, че членството ще ограничи възможността на страната сама да определя политиката си като независима крайбрежна държава. Споровете за квотите за скумрия бяха и сред причините рибарството да остане нерешен въпрос при предишния опит за присъединяване.
Брюксел обаче дава сигнал, че този път е възможен компромис.
"Преговорите за присъединяване винаги отразяват специфичните реалности на всяка страна кандидатка", заяви еврокомисарят Марта Кос в свое скорошно изказване, цитирано от Euronews.
