Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Футбол, олигархия и руски войници: Това е държавата, която дори я няма на картата

Неразрешен конфликт, който още дълго време ще си остане такъв Снимка: Getty Images
Неразрешен конфликт, който още дълго време ще си остане такъв

Шампионската лига без съмнение е най-престижният клубен турнир в света. Историята му е изпълнена с какви ли не обрати, шокиращи резултати и изненади. Едва ли обаче през последните години се е случвало нещо по-странно от загубата на Реал Мадрид от скромния отбор на Шериф (Тираспол).

Все пак не всеки ден случва най-титулуваният отбор в Европа да загуби на собствения си стадион. При това от пълен дебютант в Шампионската лига, идващ от държава, която дори не съществува.

Ако потърсим малко информация за отбора на Шериф, ще открием, че той участва в молдовското първенство и държи рекордния брой от 19 титли на страната (17 за последните 20 години) , както и 10 купи на Молдова. И въпреки това той не е молдовски, а реално представлява една малка и непризната от никого и (почти) независима република на границата с Украйна.

Реално Тираспол не е наименованието на спонсорски бранд или пък някаква дума на молдовски език, а представлява името на столицата на Приднестровската молдовска република, която вече три десетилетия отказва да бъде част от Молдова и основната ѝ външнополитическа цел е да стане част от Русия.

От своя страна пък "Шериф" е името на най-голямата компания в страната, която практически контролира повече от половината икономика на Приднестровието, с дялове в почти всеки един възможен бизнес, както и с политическо влияние, стигащо до най-високите етажи на властта.

Снимка: Getty Images

Самата държавица се появява като следствие от обявяването на независимост на Молдова и последвалата я кратка война.

Приднестровският конфликт от 1992 г. е поредният, зародил се като пряк резултат от късогледата политика на СССР по отношение на различните етноси в съюза. До 1940 г. Приднестровието е част от Румъния като населението е доминантно румънско. След Втората световна война обаче областта минава под контрола последователно на Украинската ССР, а след това и на Молдовската ССР.

При последното прехвърляне към територията е придаден и индустриализираният Днестърският регион, населен предимно с рускоговорящо население. По този начин драстично е променен етническият баланс на популацията в Молдова и са посадени семената на бъдещия конфликт.

В края на 80-те години националистическа вълна обхваща молдовското общество. Всички действия на правителството сочат за скорошно обявяване на независимост и дори обединение с Румъния.

Това притеснява властите на непризната република, които смятат, че в една бъдеща държава, доминирана изцяло от румънци, етническите руснаци и украинци биха загубили своите права. По този начин, вдъхновена от руски национализъм и страхът от румънска анексия, малката индустриализирана ивица земя между Украйна и Молдова обявява независимост под името Приднестровска Молдовска Република.

Разбира се, това води до открит конфликт с Кишинев, който прераства до военни сблъсъци между молдовската армия и сепаратистите, подкрепени от 14-та съветска (вече руска) армия.

Бойните действия приключват за четири месеца без успех за Молдова, а двете страни се съгласяват на примирие, договорено с посредничеството на Русия. То включва създаването на съвместна контролна комисия, както и установяването на руски, молдовски и приднестровски мироопазващи сили.

Така вече 30 г. Приднестровието не е признато от нито една държава. Дори Русия. Това не пречи, разбира се, тя да бъде по-големият брат в почти всяко едно отношение, а приднестровците да привиждат своя покровител като гарант за тяхната сигурност. За това помага и руската пропаганда, както и все още действащата съветска образователна система.

Всъщност носталгията от времето на СССР може да бъде забелязана навсякъде. В голяма степен времето там е спряло, като дори "националният" флаг е почти същия като този на СССР с червения фон, сърпа и чука, а само една зелена линия по средата прави разликата.

Съветските символи все още са на почит в Приднестровието Снимка: Wiki Commons
Съветските символи все още са на почит в Приднестровието

В същото време обаче компаниите от републиката се регистрират в Молдова, което е необходимо условие за бизнес със страни от Европа.

Жителите на Приднестровието от своя страна кандидатстват за руски паспорти заради перспективите за работа в Русия и социални облаги от тяхната система, докато използват и молдовски документи, за да могат да имат достъп до ЕС без визи.

Липсата на перспективи кара младите приднестровци масово да имигрират в посока Русия или Молдова, търсейки работа и препитание там. Смята се, че от 1992 г. насам населението е спаднало от 500 000 до малко над 250 000 души, най-вече заради имиграцията.

Де факто едва ли има по-добро доказателство за положението там, щом като младите приемат Молдова - една от най-бедните страни в Европа - за място, където могат да получат образование и работа.

Но няма как и да бъде иначе. Икономиката на Приднестровието е в непрекъсната криза, а банковият сектор е слабо интегриран в международната икономическа система, правейки международните разплащания почти невъзможни. Местните финансови институции на практика са клонове на руски банки, а практически цялата икономика се държи от един затворен кръг.

А на върха е конгломератът "Шериф".

На практика компанията осигурява над половината от данъчните постъпления в бюджета на Приднестровието и контролира около 60% от икономиката на републиката.

Самото предприятие е създадено през 1993 г. от настоящите мултимилионери и бивши служители на КГБ Виктор Гушан и Иля Казмалий, които оцеляват след размирното време на 90-те години, когато практически всички други сериозни бизнес конкуренти са застигнати от преждевременна смърт.

В момента "Шериф" е почти пълен монополист в частния сектор, отговаряйки за верига бензиностанции и супермаркети, телевизионен канал, мобилен оператор, фабрики за храна и алкохол, хотели, внос на автомобили, доставчик на интернет, най-голямата банка в страната, казино и още един куп други бизнес начинания.

Разбира се работата на Гушан и Казмалий не се ограничава само до тези дейности. Тяхната фирма е активен участник и на политическото поле, като се явява основен финансов благодетел на най-голямата политическа сила в страната - партия "Обновление", която неизменно печели парламентарни мнозинства от 2005 г. насам. Смята се и че настоящият президент на републиката Вадим Красноселски също е протеже на Гушан и Казмалий.

По този начин кръгът се затваря, а властта през последните три десетилетия неизменно остава в една и съща група от хора, като няколко олигарси преливат икономическата власт в политическа такава и обратно.

Неслучайно в Молдова къде шеговито, къде сериозно наричат Приднестровието Република "Шериф".

Самото съществуване на Приднестровието обаче представлява проблем за Кишинев в икономическо, политическо и военно отношение. От една страна наличието на неразрешен териториален конфликт практически прави невъзможно осъществяването на всякакви амбиции за интегриране към Европейския съюз. В икономически аспект пък страната е осъдена на тежък преход през 90-те и непрекъсната криза, тъй като след войната в Приднестровието остава почти цялата молдовска индустрия.

Що се отнася до сигурността, на територията на непризнатата република в момента има разположен корпус от около 1500 руски войници, изпълняващи функцията на миротворци. В стратегическо отношение обаче, те представляват руски военен потенциал, който се намира в деликатна зона точно на границата с Украйна и на няколлко десетки километра от столицата на държава с амбиции за присъединяване към НАТО и ЕС.

Затова и молдовският президент Мая Санду съвсем наскоро призова Русия от трибуната на ООН да изтегли войските си от Приднестровието.

Подобно нещо, все пак, едва ли ще се случи. За Русия Приднестровието, във вида, който има в момента, не представлява нищо повече от перфектния инструмент за проектиране на регионално влияние и контрол.

Това е неразрешен конфликт, който още дълго време ще си остане такъв.

Най-четените