Сякаш не беше достатъчен кървавият конфликт на Израел и Хамас в Ивицата Газа, а сега на дневен ред се появи и нарастващата опасност от много по-широка конфронтация в региона.
Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че армията ще пренасочи сили към северната граница, от висшето командване вече обявиха, че имат одобрен план за действие на територията на Ливан, а редица държави, включително България, предупредиха гражданите си да напуснат Ливан.
Причината е конфронтацията с въоръжената групировка Хизбула.
Не че досега северният фронт на Израел бе спокоен. Иранското протеже Хизбула е основен съюзник на Хамас, който започна да извършва редовни ракетни атаки и артилерийски обстрели срещу Израел от началото на войната в Ивицата Газа.
Това доведе до евакуацията на над 60 000 израелски граждани в северната част на страната от 7 октомври насам. Загинали са около 400 души в Ливан, от които над 60 цивилни, и 25 - в Израел.
Само че конфликтът на този фронт в голяма степен бе сравнително ограничен и с пропорционален характер - едната страна прави кратък обстрел през границата, а другата отвръща със същото.
Дори по-сериозни инциденти не доведоха до ескалация, включително дръзката израелска ракетна атака срещу офиса на Хамас в Бейрут, при която бе ликвидирана една от водещите фигури на палестинската радикална организация.
Този месец ситуацията се приближи с една стъпка по-близо до открита война.
Израел ликвидира един от висшестоящите командири на Хизбула, а групировката отговори с бараж от над 200 дрона и ракети, който е най-мащабният от миналия октомври досега.
Двете страни започнаха да използват много по-агресивна и заплашителна реторика, като лидерът на Хизбула шейх Хасан Насрала дори заплаши Кипър, откъдето се изпращат хуманитарни помощи за Газа, ако отвори летищата и пристанищата си в подкрепа на Израел.
Насрала отиде и по-далеч, като показа клипове от разузнавателни дронове, на които се виждат различни цивилни и военни цели, включително ядреният изследователски център край град Димона, далеч на юг в пустинята Негев.
Идеята е, че нито една цел в Израел не е недостижима за ракетите на Хизбула в случай на война.
Дали обаче двете страни действително са готови за подобно нещо?
Ливан съвсем не е непознато поле за израелската армия. Още през 1978 година армията провежда първата си мащабна операция в отговор на атаки от страна на тогавашната Организация за освобождение на Палестина.
Четири години по-късно Израел отново влиза пълномащабно и окупира Южен Ливан до 2000 г., превръщайки в буферна зона целия граничен район.
Междувременно Хизбула се издига като водеща политическа и военна сила под покровителството на Иран, което води до поредна война през 2006 г. Това е една от малкото неуспешни кампании на израелската армия, която търпи много загуби и не успява да изпълни поставената цел да ликвидира напълно Хизбула.
От тогава насам радикалната групировка се разраства като политическа организация в Ливан и като военна такава заради опита от участието си в сирийската гражданска война и възможността за пряк достъп до ирански технологии, оръжия и ноу-хау.
От тази перспектива израелската армия е изправена пред един познат, коварен и костелив противник.
Няма яснота какви са плановете за действие, но съдейки по досегашния опит, най-логичен вариант изглежда опит за изтласкване на Хизбула от Южен Ливан и установяване на буферна зона до естествената бариера по поречието на река Литани, така както е в периода 1982-2000 г.
Войната няма да подмине и други части на страната, превърнати в бастиони на Хизбула, включително цели квартали на столицата Бейрут.
Задачата е напълно изпълнима, но при всички положения би струвала скъпо на Израел и носи риска да превърне Ливан във "втора Газа", по думите на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който предупреди за потенциала от хуманитарна катастрофа за населението на страна в и без това изключително тежка икономическа и финансова криза.
Отварянето на втори, дори трети фронт (Западният бряг също е на ръба от сериозна ескалация) в тази война е нещо, което може да се окаже твърде голям залък за премиера Нетаняху.
Страната му е изтощена вътрешнополитически от войната в Газа, която е най-дългият активен военен конфликт в историята досега. Обществото е разделено и всяка седмица има мащабни протести срещу действащото правителство на Нетаняху и неговите радикални коалиционни партньори, от които е зависим, за да остане на власт.
Опозицията също се възползва, като водещият политически опонент на Бени Ганц напусна така наречения военен кабинет, а социологията от последните месеци показва, че при евентуални избори сега, неговата партия има повече от добри шансове да се изправи успешно срещу "Ликуд" на действащия премиер.
От друга страна Нетаняху влезе в почти открит конфликт с военното ръководство за начина на воденето на кампанията в Ивицата Газа, както и със собствения си министър на отбраната Йоав Галант, с когото имат разминаващи се възгледи за бъдещето на анклава.
Не на последно място остават и разклатените отношения със САЩ и натиска по отношение на хуманитарната цена на военните действия спрямо Ивицата Газа.
Вашингтон даде ясно да се разбере, че ще подкрепи своя най-голям съюзник, ако трябва да се отбранява, но не и ако ще води агресивни, нападателни военни кампании.
Това прие конкретно измерение в решението на администрацията на Байдън да прекъсне доставките по договор на ракети за израелската армия, а в момента всячески се опитва да деескалира кризата с Хизбула чрез президентския съветник Еймъс Хохстийн, който неведнъж е бил успешен посредник в отношенията с Ливан и Хизбула.
Изглежда, че Нетаняху е без възможност да маневрира, заплашен от външни врагове, вътрешна опозиция и притиснат от традиционни съюзници.
И точно тук се появява неговият политически гений да се измъква от всякакви ситуации. Бенямин Нетаняху е овладял до съвършенство способността да се възползва от конфликти и да ескалира кризи в зависимост от политическите си потребности.
Тази седмица Йоав Галант пътува за Вашингтон, за да обсъди там кризата с Хизбула. На изпращане Нетаняху за пореден път отправи остри критики за забавените доставки на ракети, което със сигурност е последното нещо, което иска да чуе Галант на отиване за преговори.
Малко по-късно Нетаняху изненадващо обяви, че Израел ще приключи с "активната фаза" на военни действия в Ивицата Газа и ще пренасочи ресурси към северната граница - изказване, прието за повишаващо напрежението. Но не задължително е такова.
В случая той така и не успява да изпълни обещанието си да ликвидира напълно Хамас и да освободи всички задържани заложници. Затова използва САЩ и липсата на подкрепа от тях като оправдание за свои неуспехи.
Междувременно Хизбула му дава повод да отклони вниманието от Газа, където все по-трудно може да аргументира продължителността на кампанията и увеличаващия се брой палестински и собствени жертви.
Като намали интензитета там и насочи фокуса към по-голяма опасност в лицето на Хизбула и Иран той постига две неща: 1) не губи авторитет пред десните и крайнодесните избиратели, които искат Хамас да изчезне, без значение от цената; 2) освобождава се поне частично от международния натиск след постоянните провали в преговорите за примирие в Газа.
Още повече, че сега е удобен момент за подобен рисков ход на фона на отклоненото внимание на Иран заради скорошната смърт на иранския президент Хасан Рухани при хеликоптерна катастрофа и предстоящите избори там.
Така че на Нетаняху със сигурност не би му се искало да затъне умишлено в Ливан. Отваряне на нов фронт би било ужасна грешка и той най-вероятно го знае.
Или поне можем да се надяваме, че го знае.
