Пет държави с огромни територии, населения, а за някои - и амбиции.
В рамките на три дни тази седмица - от вторник до четвъртък - лидерите на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка (РЮА) се събират за среща на върха в рамките на така наречената организация БРИКС.
Руският президент Владимир Путин ще се включи онлайн и ще отсъства физически от срещата в Йоханесбург, за да спести на домакините си изпадане в неприятна ситуация да приемат човек с издадена заповед за арест от Международния наказателен съд (МНС) в Хага по обвинения в извършването на военни престъпления.
РЮА е пълноправен член на МНС и страната би имала задължението да задържи и предаде Путин на съд, ако той попадне на нейна територия.
На място ще го замести външният министър Сергей Лавров.
Срещата се провежда на фона на войната в Украйна и изострянето на конфликта между Съединените щати и Китай, които извеждат БРИКС като една потенциална алтернатива за немалко държави по света.
Една от водещите теми ще бъде именно вероятното разширяване на организацията, тъй като до момента 40 страни са изявили интерес, 13 са подали официални, а още шест - неофициални молби.
Сред тях са Иран, Саудитска Арабия, Обединени арабски емирства, Аржентина, Алжир, Индонезия, Египет и други. Те разглеждат БРИКС като алтернатива или най-малкото допълнение към традиционните организации и се надяват, че членството ще отключи за тях редица икономически, търговски и финансови опции.
Какво обаче представлява БРИКС и какво може да предложи организацията за своите потенциални нови членове? Самото име се смята, че се появява някъде в началото на настоящия век, доста преди формалната поява на организацията.
През 2001 г. акронимът БРИК се използва за първи път в анализ на Goldman Sachs за икономическия потенциал пред Бразилия, Русия, Индия и Китай.
Осем години по-късно по руска инициатива се състои и първата среща на върха между тогавашните лидери на четирите държави в контекста на глобалната икономическа и финансова криза и търсенето на варианти за излизане от нея. През 2010 година към тях се присъединява РЮА.
От тогава насам има общо 14 срещи на върха, като настоящата е под номер 15.
Организацията няма формална структура, секретариат или администрация, а решенията там се взимат чрез консенсусно съгласие между представителите на държавите-членки.
Съвкупно те обединяват около 40% от световното население, 26% от брутния световен продукт и 32% от брутния вътрешен продукт по паритет на покупателната способност.
Без съмнение цифри, впечатляващи със своите мащаби, но зад които стоят твърде много различия по отношение на политически и икономически модели, изповядвани ценности и култура. Единственото, което обединява петте държави, е споделеното недоверие към текущия модел на международните отношения.
Едно е да има съгласие, че трябва да бъде променен световния ред, но вече е съвсем друго, когато се стигне до съвместната работа.
Индия и Китай са вплетени в дългосрочно регионално съперничество за влияние в Азия, което ги поставя доста далеч от определението за съюзници. Все пак не бива да се забравя, че Ню Делхи има важна роля и в Четиристранния диалог по сигурността заедно със САЩ, Япония и Австралия.
Само преди седмица четирите държави проведоха съвместни военноморски учения за трета поредна година.
От тази гледна точка участието на Индия в проект като БРИКС изглежда по-скоро като начин за балансиране и контрол на китайското влияние, отколкото действителен опит за партньорство.
Подобно на Индия, РЮА и Южна Африка, също опитват да поддържат еднакво балансирана политика между Запада, Китай и Русия, като отказват да се включат в санкциите срещу Москва заради войната в Украйна, но и не приемат аргументацията на Кремъл за нахлуването и анексирането на чужди територии.
До момента развитието на БРИКС върви доста бавно.
Създадена е институция за финансиране на инфраструктура, банка за развитие и също така "фонд за ликвидност", който служи за подкрепа на членовете в случай на финансова криза. Провеждат се и ежегодни културни програми, наред със спортен турнир на БРИКС.
Основен инструмент за взаимодействие е Новата банка за развитие (НБР), която се появява през 2015 г. като алтернатива на Международния валутен фонд и Световната банка, смятани за доминирани от Запада.
За последните осем години НБР е отпуснала около 33 милиарда долара заеми за инфраструктурни проекти и проекти за устойчиво развитие, за да се постигне все по-голяма независимост от американския долар.
Идеята е привлекателна за някои и неслучайно държави като Египет, Бангладеш, Уругвай и ОАЕ вече са се възползвали от финансирания през НБР.
За целта е въведена система за разплащания в местни валути, която обаче все още е далеч от търсения резултат. Според президента на банката Дилма Русев тази година едва около 30% от всички средства ще бъдат отпуснати под формата на местни валути.
Създаването на общо средство за разплащане също изглежда като проект за бъдещето или най-малкото няма да бъде в рамките на тазгодишния дневен ред, както поясниха от южноафриканското председателство.
Преди да се случи общата валута, трябва да се стимулира търговията между членовете, която към момента е изключително разбалансирана.
Общият търговски оборот на Китай спрямо останалите за 2022 г. е цели 416 милиарда долара. За сравнение общият оборот на другите четири държави е едва 10% от тази сума.
При подобно съотношение е ясно кой има водещата роля в БРИКС и това няма да е Русия.
