Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Светът има нужда от Г-7

Това са не само най-развитите икономики в света, но и най-големите демокрации
Това са не само най-развитите икономики в света, но и най-големите демокрации

Тази седмица приключи поредната годишна среща на лидерите от Г-7, които в рамките на три дни обсъждаха важни международни теми на фона на Баварските Алпи в Южна Германия.

Участие взеха седемте най-развити индустриални държави - САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Япония, с традиционно включване на ЕС, а покани получиха още Аржентина, Индия, Индонезия, Сенегал, Южна Африка, Украйна и представители на ООН.

Разбира се, повечето разговори бяха доминирани от конфликта в Украйна и възможностите за противодействие на Русия, като същевременно се търсиха варианти за минимизирне на отрицателното въздействие от високите цени на енергията и храните в световен мащаб.

Сред по-важните решения са проучването възможности за забрани за закупуване на руски петрол и газ, които се продават над определена цена, в опит да се ограничат приходите на Москва и инструментите за финансиране на инвазията в Украйна.

Лидерите на Г-7 обещаха още 4,5 милиарда долара за справяне с продоволствена криза, която е едно от последствията на войната в Украйна. Ще продължат и опитите да бъде експортирано блокираното от Русия украинско жито. Приети бяха и нови санкции срещу Русия, този път върху износа на злато.

Резултат от срещата е и разхлабването на изискванията по климатичните споразумения от Глазгоу. В тях се настояваше за прекратяване на добив на енергия от фосилни източници. Г-7 се договориха, че може да се възстанови добивът на ток от въглища, но ако въпреки това се спази границата да не се вдига глобалната температура с повече от 1,5 градуса.

Друга голяма тема на срещата бе Китай. За да се пресече нарастващото влияние на Пекин в Африка, страните от Г-7 решиха да инвестират 600 милиарда долара в инфраструктурни проекти най-вече в Източна Африка. Средства по тази програма ще се отделят също за Азия и Латинска Америка.

Въпросното Партньорство за развитие на глобалната инфраструктура и инвестиции е може би най-сериозната новина от форума и е един от малкото конкретни ангажименти, по които няма тепърва да се "проучват възможности", за да се случат.

САЩ ще осигурят в рамките на 5 години 200 милиарда долара от сумата чрез федерални фондове и частни инвестиции, като те ще финансират проекти в страни с ниски и средни доходи. От своя страна, европейските държави ще допринесат с 317 милиарда, докато останалите средства ще дойдат от Канада и Япония.

Определено не се крият амбициите, че този проект е отговор на гигантската китайската инициатива "Един пояс, един път", която от 2013 г. насам осъществява инвестиции в над 100 държави от Азия, Африка и Европа. Програмата е опорна точка във външната политика на Китай, чрез която се прокарват нови глобални търговски маршрути, свързващи страната с останалия свят и представлява видимото изражение на глобалните амбиции на Пекин.

Така Западът се опитва да противодейства със собствени проекти. Паралелно с обявените 600 милиарда, наскоро САЩ, Индия, Австралия и Япония, които си сътрудничат във формата Четиристранен диалог по сигурността, познат още и просто като Четворката, се ангажираха с 50 милиарда долара инвестиции в азиатски инфраструктурни планове.

През декември миналата година пък Европейският съюз обяви своя "Стратегически портал" на стойност 300 милиарда евро, който е насочен в посока подобряване на инфраструктурата, енергетиката, борбата с климатичните промени, здравеопазването, дигитализацията и образованието, а обхватът му ще достигне от Европа, през Западните Балкани до Африка.

При наличието на достатъчно други алтернативи не са малко тези, които се питат какъв всъщност е смисъла на организация като Г7 - без критерии за членство, формална структура или секретариат.

Някои смятат, че в този си вид организацията представлява просто един ексклузивен клуб на богаташи, който няма представителност, тъй като не включва други глобални и регионални сили като Китай, Бразилия, Индия, Мексико, Турция и Южна Африка.

Всички те са членове на Г-20, която обединява 85% от световния БВП и две трети от населението на планетата.

За сравнение Г-7 представлява "едва" 45% от световния БВП и 10% от населението. Между 1997 и 2014 г. равноправен член е и Русия, но страната е изключена след анексията на Крим.

Така Групата на седемте наистина остава клуба на най-богатите държави в света, но не само. Тя представлява и нещо много повече.

Това са не само най-развитите икономики, но и най-големите демокрации, обединени около ценностните принципи на политически, културен и социален плурализъм, представително управление и върховенство на закона.

Невинаги са били обединени и често са спорили по всякакви въпроси, най-вече икономически и търговски, но през 2021 г. за първи път бе демонстрирано ясно единствено, когато бе поет ангажимента за налагане на минимална ставка на корпоративния данък в глобален мащаб.

Оттогава насам предизвикателствата в икономическо, идеологическо и геополитическо отношение, отправени от Китай и Русия допълнително допринесоха за сплотяване на членовете на Г7. 

Всъщност именно това е и пътят, по който да се осъществява най-лесната и бърза координация за колективен отговор срещу некоректни търговски практики, хибридни кампании, опити за ерозия на доверието в демократичните институции, репресии срещу политически, етнически или религиозни малцинства и заграбване на суверенна територия на други държави.

Затова и Г-7 не само че има смисъл, но и трябва да бъде разширена с Южна Корея, Австралия и може би дори Индия, при определени условия - ангажименти за поддържане на демокрацията и върховенството на закона.

За подобно нещо обаче е необходима значително по-голяма политическа воля и компромиси между членовете, за да може заключителните комюникета да бъдат с по-малко пожелателен характер и повече конкретни и ясни ангажименти.

   

Най-четените