Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Опитва ли Байдън да изгради "азиатско НАТО" срещу Китай

САЩ, Австралия, Япония и Индия опитват да балансират срещу нарастващата сила на Китай Снимка: БГНЕС
САЩ, Австралия, Япония и Индия опитват да балансират срещу нарастващата сила на Китай

Вниманието на целия свят в момента е привлечено от войната в Украйна и конфронтацията с Русия. Криза, която при всички положения ще повлияе на международните отношения и световната политика за поне десетилетие напред. На заден фон обаче остават някои други събития, които могат да имат дори по-голямо значение в световен мащаб.

Едно от тях е срещата на върха на така наречения Четиристранен диалог по сигурността, познат още и просто като Четворката, който събра на едно място в Токио лидерите на САЩ, Япония, Австралия и Индия.

В съвместно изявление президентът Джо Байдън, японският министър-председател Фумио Кишида, индийският премиер Нарендра Моди и новоизбраният лидер на австралийското правителство Антъни Албанезе обявиха, че Четворката има за цел да бъде "сила за добро" и че е "ангажирана да допринесе за осезаеми ползи за региона" във време на дълбоки глобални предизвикателства.

И докато в изявлението не се споменава Китай, лидерите заявиха, че "твърдо се противопоставят на всякакви принудителни, провокативни или едностранни действия, които се стремят да променят статуквото" в Индо-Тихоокеанския регион. Действия, които включват "милитаризацията на оспорвани територии, опасното използване на кораби от бреговата охрана, както и усилия за нарушаване на дейностите на други държави за експлоатация на офшорни ресурси".

Всички тези действия досега са приписвани на Китай и за да се справят с предизвикателствата, страните от Четворката обявиха създаване на инициатива за морско наблюдение - Индо-тихоокеанското партньорство за осведоменост (IPMDA), която ще служи за координиране на действия в случаи на природни бедствия и за борба с незаконния риболов.

Лидерите също така се ангажираха с инвестиции на стойност 50 милиарда долара за следващите пет години. Средствата ще бъдат насочени най-вече към инфраструктурни проекти в региона. 

Успоредно с IPMDA бе представена и Индо-тихоокеанската икономическа рамка (IPEF), в която влизат и редица държави от Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (ASEAN).

Тази инициатива предоставя рамка за гарантиране на по-голяма сигурност на веригите за доставки, налагането на общи стандарти в търговията, наред с обмяната на чувствителни технологии и суровини.

Отново не се споменава Китай, но и двете инициативи са насочени срещу Пекин, имайки предвид практиката за използване на рибарски флотилии като полувоенни формирования. IPMDA включва използването на сателитни изображения и активно споделяне на разузнавателна информация - което има пряко отношение към сигурността и отбраната.

От друга страна, директните инвестиции в инфраструктура представляват опит за противопоставяне на гигантската китайска икономическа инициатива "Един пояс, един път".

Всъщност самата идея на Четворката е обединяване на усилията на САЩ, Индия, Австралия и Япония срещу агресивния възход на Китай през последните две десетилетия, довел до съществено изменение в глобалния баланс на силите.

Самият формат се появява през 2007 г. по инициатива на тогавашния японски премиер Шиндзо Абе, но в продължение на цяло десетилетие е почти напълно неактивен. Едва с влизането в Белия дом на Доналд Тръмп е даден нов тласък, като от тогава насам четирите държави засилиха срещите и комуникацията помежду си.

Все пак по време на управлението си Тръмп акцентира предимно върху едностранния подход и отказа да сътрудничи активно чрез международните организации и наднационалните институции. Затова и комуникацията в Четворката, макар и засилена, остана най-много до няколко срещи на ниво министри.

Може да се каже, че през годините сътрудничеството във формата се увеличава и намалява в различните моменти. Той не представлява съюз с конкретни ангажименти, а по-скоро форум за комуникация, за който участниците в него имат различни разбирания.

Япония и САЩ първоначално акцентират на демократичната идентичност на четирите нации, докато за Индия изглеждаше по-удобно да наблегне върху конкретни функционални аспекти на сътрудничеството. От своя страна, различните австралийски правителства са с променливо отношение, като в един момент страната дори прекратява участието си във формата.

Всичко се промени с идването на Байдън и първата среща на върха миналата година, след която бяха създадени шест работни групи за COVID-19, изменението на климата, технологиите, киберсигурността, космоса и инфраструктурата.

Само в рамките на малко повече от година лидерите на САЩ, Япония, Индия и Австралия правят общо четири срещи, които най-вероятно ще се превърнат в регулярни събития.

Това сближаване на четири от водещите икономики в световен мащаб няма как да не притеснява Китай. В Пекин определят Четворката като "азиатско НАТО" и обвиняват Вашингтон, че използва кризата в Украйна като извинение, за да се търси по-нататъшното разширяване на Алианса в Индо-тихоокеанския регион.

За подобно нещо е малко пресилено да се говори, ако се вземе предвид, че Четворката няма действащо споразумение за отбрана. Всъщност форматът, поне за момента, е изцяло консултативен, няма секретариат, както и каквато и да е административна дейност.

Да, САЩ, Индия, Япония и Австралия участват в мащабно съвместно военно учение през 2020 г. и вече ще разменят разузнавателна информация в рамките на IPMDA, но това е далеч от представата за военен съюз.

Всъщност докъде ще стигне това сътрудничество зависи преди всичко от действията на Пекин.

Докато Китай продължава с все по-агресивното си поведение спрямо останалите държави в региона, най-вероятно успоредно с това ще се разширява и дневният ред на Четворката, а демокрациите в Индо-тихоокеанския регион ще се стремят да балансират нарастващата мощ на Китай.

Още повече, че срещата в Токио бе предшествана от съвместна военно-въздушна активност на Китай и Русия в Японското море, а пък Ким Чен Ун направи нови тестове на ракети пред погледа на Пекин. 

   

Най-четените