Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

По-ценен и от злато: Китай си купува контрола върху световните залежи на литий

Неговите физични свойства го правят безценен в епохата на новите технологии Снимка: Getty Images
Неговите физични свойства го правят безценен в епохата на новите технологии

Ако някога сме смятали златото, среброто и платината за най-ценните метали, то съвсем скоро тяхното място ще бъде заето.

Литият не се използва за изработката на бижута или украшения. Не блести, не тежи и в суров вид може да бъде сбъркан с най-обикновена бучка сол.

Неговите физични свойства обаче го правят безценен в епохата на новите технологии и прехода към устойчива енергия, тъй като се използва в производството на батерии за всичко ново - от мобилни телефони до електромобили.

На този фон Китай започва все по-агресивно да настъпва на световния пазар за този природен ресурс в преследване на новото "бяло злато".

Обикновено сме свикнали да гледаме на Китай като страна, която не приема като своя борбата на човечеството срещу климатичните промени и която не отделя същите ресурси за преход към по-устойчиви и екологични източници на енергия.

Това обаче не е съвсем така. Китай се явява водещият лидер в световен мащаб в производството и износа на редица важни компоненти за зеления преход, включително соларни панели и батерии за електромобили.

Още в началото на годината стана ясно, че в топ 10 на най-големите производители на батерии за електромобили в света са се наместили 6 китайски компании с дял от 60% на пазара.

Всичко това означава огромна необходимост от литий, тъй като той е най-същественият компонент за всяка литиево-йонна батерия.

Снимка: Getty Images

Пазарно проучване на американската рейтингова агенция Standard & Poor's върху сделки за придобивания на компании над 100 милиона долара показват, че китайски фирми са придобили 10 от общо 20 литиеви мини, излезли с акции на пазара от 2018 година насам.

Тук влизат предприятия в Австралия, Канада, Зимбабве, Демократичната република Конго (ДРК) и така нареченият "литиев тригълник" в района на границите между Аржентина, Боливия и Чили.

Австралия е особен обект на внимание, тъй като към момента това е страната, която заема 47% от световния добив на литий.

Най-голямата мина в света се намира на 90 километра южно от град Пърт и 51% от нейната собственост от години се контролира от китайската Tianqi Lithium Corp. Други компании от там имат дялове в най-малко още една голяма австралийска мина.

Връзката между Канбера и Пекин е силна и по друго направление. Информация от австралийското Статистическо бюро показват, че 90% от държавната продукция се рафинира и преработва в Китай.

Същото се отнася за 60% от цялото извлечено количество литий в света.

Все пак влошаването на отношенията с Пекин води до основателни притеснения в западните държави, че нарастващият контрол на Китай върху световните запаси от литий ще се използва като оръжие в борбата за надмощие.

Снимка: Getty Images

Подобно нещо вече се случи по-рано през годината, когато бяха наложени рестрикции върху износа за Европа и САЩ на галий и германий, които са ключови ресурси в производството на полупроводници и електромобили.

Неслучайно австралийското правителство през юли прекъсна сделка за 100-процентно придобиване на местната Alita Resources от базирана в САЩ компания, но с изпълнителен директор от Китай.

От своя страна Канада още миналата година принуди три китайски компании да се откажат от инвестициите си в местни предприятия за добив на литий.

Затова Пекин се постепенно се насочва към други места.

В Чили компанията Tianqi закупи 23% дял в най-големия производител на литий в страната, а в момента се водят преговори за увеличението му.

От своя страна китайският производител на електрически автомобили BYD инвестира 290 милиона долара във фабрика за батерии в северната част на южноамериканската страна.

В съседна Аржентина гигантът Ganfeng Lithium има дял в мината Каухари-Олароз и притежава други две местни преработвателни компании, докато Zijin Mining изцяло контролира добива в планината Лос Патос. Недалеч от там се подготвя и строеж на фабрика за китайски електромобили.

Другият основен акцент е в Африка.

Тази година китайски компании получиха договори на стойност 2,3 милиарда долара в областта на енергетиката и минното дело, включително лиценз за управление на някои от най-големите литиеви залежи на континента.

Така е също в ДРК, както и в Мали след оттеглянето на Франция от там.

Всички тези инвестиции са от решаващо значение за китайската глобална верига за доставки и по-широката борба за надмощие със Запада,  в която литият се превръща в новият най-ценен ресурс. 

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените