Ракетите на Иран: С какво разполага режимът в Техеран

Иранската военна програма за развитие на ракетни сили винаги е представлявала повод за притеснение за неприятелите на Ислямската република - като Израел или монархиите в Персийския залив.

На 1 октомври режимът в Техеран демонстрира част от капацитета си като отговор на израелската военна операция в Ливан срещу шиитската проиранска групировка Хизбула.

Изстреляни са общо 180 балистични ракети в рамките на масирана атака, каквато рядко се вижда.

Операцията е наречена "Истинско обещание 2" като продължение на подобна ракетна атака от април. Тогава обаче действията са по-ограничени, а противовъздушната отбрана сваля почти 100% от заплахите.

Сега е малко по-различно. Целите са предимно израелска военна и енергийна инфраструктура, включително офшорна платформа за добив на природен газ в Средиземно море и няколко военновъздушни бази.

И този път Израел успява да се справи с атаката благодарение на своята многослойна противовъздушна отбрана, която включва няколко системи като Iron Dome, David's Sling и Arrow, наред с действията на военновъздушните сили.

Оказана е също така подкрепа от противовъздушната отбрана на Йордания, както и от американските сили в региона. По време на атаката са задействани защитните системи на американски разрушители, стационирани в района на Източното Средиземноморие и Оманския залив.

За разлика от април, сега има далеч повече щети и пострадали. Съобщава се за няколко ранени израелци и един загинал палестинец, който е убит от паднала отломка в град Йерихон на Западния бряг.

Със сигурност има поражения в две военновъздушни бази. Кадри от социални мрежи ясно показват как ракети попадат в зоната на авиобаза Тел Ноф, докато на сателитни изображения от деня след атаката се виждат сериозни поражения по инфраструктурата на Неватим, където са базирани трите израелски ескадрили изтребители F-35I.

С какво разполагат иранците?

Режимът има най-големия и разнообразен арсенал от ракети в Близкия изток, които към днешна дата са собствено производство. Може да се каже, че нуждата принуждава Иран да разчита на този подход, тъй като след разрива на отношенията със Запада заради революцията от 1979 г., въздушният флот от американски и европейски машини в голяма степен остава без поддръжка и въоръжение.

Така през 80-те години Иран започва да разчита на ракети, за да отговори на непосредствените нужди в контекста на войната с Ирак. Първоначално се използват съветски и севернокорейски модели, а в следващите години започват да се произвеждат все по-усъвършенствани собствени образци.

Предполага се, че днес страната разполага с арсенал от няколко хиляди балистични и крилати ракети с близък и среден обсег. С най-голям обхват са няколко балистични конфигурации, които могат да прелетят до 2000 километра разстояние до Източна Европа.

През последните две десетилетия армията инвестира особено много в модернизация по отношение на точността и ефективността в полет. По-голямото притеснение за Запада е възможността на някои от тези ракети да бъдат носители на ядрени бойни глави.

Иран също така се явява и износител на такъв тип оръжия, снабдявайки съюзниците си в Ливан, Ирак, Йемен и Сирия с постоянни доставки на ракети и ноу хау за местно производство. От сравнително скоро се произвеждат и високоефективни дронове, от които се възползва руската армия в Украйна.

През годините различни модели ирански оръжия от подобен тип са участвали в нападения срещу американски бази в Ирак и цели в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Конкретно в атаката срещу Израел от 1 октомври са използвани някои от най-модерните като "Емад" и "Гадр" с обсег от 1500-1800 километра, които могат да носят бойни глави до 1200 килограма.

Webcafe Анализ

Израел влезе в Ливан и ще обърне Близкия изток с главата надолу

Краят на войната не е ясен, но каквото и да стане, целият регион ще бъде променен

Друг използван модел е по-новата "Хейбар Шекан". За разлика от "Емад" и "Гадр", тази може да променя траекторията си в последната фаза на полета и така да затруднява противниковата отбрана.

Според иранските медии за първи път е използвана и най-новата ракета, показана за първи път през 2023 г.

Това е "Фатах-1", за която се твърди, че е първото хиперзвуково оръжие на Иран със способност да достига скорост от 13 Мах в определени фази от полета. Все още обаче няма друго потвърждение за участие на това оръжие в нападението.

При всички положения ракетните сили представляват сериозен коз за Иран. Това не са не само оръжия за директна заплаха към противници, но и инструмент за проектиране на регионално влияние.