Израел е в разгара на своята военна операция срещу "Хамас" в Ивицата Газа и докато бойните действия вървят с пълна сила там, палестинската организация получава подкрепа от един донякъде неочакван съюзник.
Не става въпрос за проиранската ливанска "Хизбула", която прави редовни артилерийски дуели с израелската армия по северната граница, нито пък за шиитските милиции, които обстрелват американски военни бази в Ирак.
Още на 19 октомври йеменското движение "Ансар Аллах" ("Поддръжниците на Аллах"), познато просто и като хутите, обяви война на правителството на Бенямин Нетаняху.
От началото на ескалацията в Газа те на три пъти обстрелват Израел с крилати ракети и бойни дронове, които обаче едва ли имат особен шанс да уцелят каквото и да е, имайки предвид капацитета им и разстоянието от 2000 километра до южния курорт Ейлат.
Освен това, за да достигнат Израел, трябва да преминат през въздушните отбрани на Саудитска Арабия, Египет и американските бойни кораби, които бяха стационирани допълнително в Червено море през последните седмици.
За организация, чийто флаг изобразява лозунга "Бог е велик, смърт за Америка, смърт за Израел, проклятие за евреите, победа за исляма", вероятно не би било изненадващо, че обстрелва с ракети Израел.
Само че дори хутите са наясно с ограниченията на своя арсенал, колкото и ефективен да се е доказал в годините досега, и знаят, че дори някоя ракета да се промъкне, щетите от нея едва ли биха били нещо повече от чисто символични.
Така че за какво им е да се месят при положение, че от почти десетилетие водят война в собствената си държава, която бе определена от ООН като "най-тежката хуманитарна криза"?
Отговорът е лесен - хутите преследват политически, а не чисто военни цели.
Първо обаче трябва да разберем каква е тази организация. Появява се като шиитско религиозно-политическо движение в началото на 90-те, създадено от духовника Хусеин ал Хути, който критикува тогавашния президент на страната за неговата прозападна и просаудитска политика.
Организацията просперира и се разраства в условията на Йемен, която от десетилетия страда от граждански войни, религиозни и племенно-кланови разделения, а движението се радикализира в отговор на американската инвазия в Ирак от 2003 година.
Самият основател Ал Хути е убит малко след това при сблъсъци с властите и оттогава лидер е неговия брат - Абдул-Малик.
Едно десетилетие и няколко бунта по-късно хутите са толкова влиятелни, че успяват да завладеят столицата Сана, което провокира Саудитска Арабия да поведе коалиция от арабски държави във военна кампания, разраснала се в унищожителна гражданска война с над 400 000 жертви досега.
Смята се, че поне 300 000 от тях са загинали вследствие на глад и епидемии от холера.
Разбира се, хутите не са сами в своята битка. Техният основен и най-голям съюзник е Иран.
Въпреки, че хутите и режимът в Техеран изповядват различни фундаменталистки клонове на шиизма, те намират обща кауза в противопоставянето си срещу саудитския уахабизъм, Израел и западното влияние в Близкия изток.
Така хутите постепенно влизат в иранската "ос на съпротивата", представляваща мрежа от прокси и партньорски организации в региона, която се разпростира до Ирак, Ливан, Сирия, Ивицата Газа и Западния бряг.
В момента Йемен най-грубо казано e разделенa между две паралелни правителства - едно в Сана, подкрепено от Иран, и едно в Аден, което на хартия е признато от ООН, а членовете му имат близки отношения със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Все пак по-рано тази година се появиха искрици надежда за мир в Йемен, след като Рияд и Техеран отговориха на китайско-иракските посреднически усилия и възстановиха дипломатическите отношения помежду си.
В същото време саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман действа и по своя план за нормализиране на отношенията си и с Израел, който бе брутално прекъснат от атаката на "Хамас" от 7 октомври.
При новосъздадените обстоятелства Бин Салман нямаше как да продължи преговорите с Израел и да не подкрепи палестинската кауза, колкото и вероятно да не му се е искало.
В тази ситуация действията на хутите могат да постигнат няколко неща.
Преди всичко във вътрешнополитически план се показват като единствените, които открито застават срещу Израел. Така привличат все повече поддръжници с мотива, че подкрепят палестинците в контраст с враговете от Саудитска Арабия и техните местни съюзници, които доскоро се опитваха да се сближат с Израел.
Същото важи и в международен план. Хутите повишават имиджа си извън страната, най-вече в мюсюлманския свят.
От началото на ескалацията в множество арабски (и не само) градове имаше агресивни демонстрации в подкрепа на палестинците, а в Йордания, Мароко, Египет и Турция такива демонстрации бяха директно насочени срещу дипломатическите представителства на Израел.
Арабските и мюсюлманските общества винаги са били силно чувствителни и емоционални към израело-палестинския конфликт за разлика от техните правителства, които често пъти имат далеч по-прагматично отношение, макар и поне привидно винаги да застават зад палестинците.
Хутите използват именно това. Подчертават своята (и тази на Иран) подкрепа за палестинците в сравнение с недостатъчната такава от страна на всички останали.
Съвсем друг е въпросът доколко радикализмът на "Хамас" представлява интересите на целия палестински народ. Подобен аргумент обаче лесно се размива сред постоянните новини за нарастващ брой цивилни жертви в Газа и съответно се използва добре от хутите за техните си цели.
Проблем за тях може да се окаже подновяване на конфликта в Йемен, освен ако не целят и това, разбира се.
Към момента в страната действа едно крехко и трудно постигнато примирие, което е силно застрашено от действията на хутите. Те могат да провокират отговор на саудитската коалиция и подновяване на касапницата.
А това вече не е в интерес на никого.
