Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Докъде може да стигне Иран с новия си радикален президент

Близкия изток навлиза в нов етап на конфронтация Снимка: БГНЕС
Близкия изток навлиза в нов етап на конфронтация

Иран вече има своя нов президент. След осем годишно управление смятаният за умерен Хасан Рухани отстъпи своя пост на консерватора Ебрахим Раиси, който положи клетва през миналата седмица и официално встъпи в длъжност.

Събитието се случи в една седмица с атаки срещу търговски кораби в Персийския залив, както и с ракетен обстрел на шиитските съюзници от Хизбула срещу цели в Израел - действия, които съвсем неслучайно съвпаднаха с влизането на Раиси в президентския офис и много вероятно показват каква ще бъде бъдещата политика на Иран.

Самият той е широко определян за силно консервативен духовник и протеже на върховния лидер аятолах Али Хаменей. Така с идването на Раиси може да се каже, че се нарушава вътрешнополитическия баланс в Иран, като основните лостове за властови контрол попадат в ръцете на крайно настроените кръгове около Хаменей.

През последните десетилетия начело на страната стоят президенти, които не биха могли да бъдат определени като радикали по стандартите на Ислямската република, установени след революцията от 1979 г. Акбар Рафсанджани, Мохамад Хатами, Махмуд Ахмадинежад и Хасан Рухани са политици с различни идеи, цели, възгледи, мотивация и мироглед, които по време на управлението си изглеждат за Запада по един начин, но от гледна точка на иранските хардлайнери са либерални.

Това важи дори и за Ахмадинеджад със своята крайна позиция спрямо Израел и САЩ, но чието управление преминава в непрекъснати конфронтации с Хаменей. 

Като цяло иранската вътрешнополитическа динамика се характеризира от непрекъснат конфликт, а нерядко аятолахът и отговарящата пред него Иранска революционна гвардия, се намесват грубо, за да възпират и контролират правителството и парламента.

С встъпването в длъжност на Раиси много вероятно тази борба поне за момента ще приключи.

Той стана президент в качеството си на фаворит и след убедителна победа в изборите с най-ниска активност (49%) от 40 години насам, най-висок брой регистрирани невалидни бюлетини (13%) и почти без конкуренция, след като до участие във вота не са допуснати над 600 кандидати.

Практически цялата му кариера досега преминава на различни постове из иранската правораздавателна система, включително като главен прокурор и председател на Върховния съд - две позиции, които се назначават лично от Върховния лидер на Иран.

В този смисъл кариерното израстване на Раиси към висши длъжности в страната без съмнение се дължи на Хаменей, а достигането до президентския пост логично предполага, че това ще бъде трамплин към нещо повече. Много вероятно е Раиси да се окаже и най-сериозния фаворит за наследник на своя 82-годишен покровител и духовен лидер.

Затова и една от първите му задачи като президент ще бъде да консолидира властта на Хаменей във вътрешнополитически план и да елиминира всякакви възможни опити за опозиция в условията на тежка икономическа криза, пандемия от коронавирус, нарастващо вътрешно недоволство и регионална нестабилност.

Ако Раиси успее да го направи, то това би довело до увеличаване на влиянието на Революционната гвардия, която представлява не просто военно формирование, отговорно за външните операции на Иран и защита на Върховния лидер, но реално се явява един политически и икономически конгломерат с контрол върху огромна част от иранската икономика, политика и общество.

Повече власт за Гвардията ще означава по-малко политически свободи и още по-малко толерантност към социални и религиозни въпроси.

Така съвсем скоро може да видим един дори по-настъпателен Иран, който все по-настойчиво се опитва да оформя регионалната динамика по свой образ и разчита на релизгиозната и антизападната реторика, за да проектира сила в региона.

Но, ако досега Техеран действаше агресивно, то колко далеч може наистина да стигне режимът?

Първите послания на Раиси вече бяха отправени към регионалните съперници, най-вече в лицето на Израел. Така в края на миналия месец управляваният от израелска компания търговски кораб "Mercer Street" бе атакуван от дрон в Оманския залив, а при нападението загинаха двама моряци. Само няколко дни по-късно неизвестна група въоръжени мъже отвлякоха в същия район танкер, а ден по-късно го освободиха.

САЩ, Израел и Великобритания обвиниха Техеран за двете атаки, случили се недалеч от иранските брегове, но правителството на Ислямската република отрича каквото и да е участие и дори заплаши да отговори на обвиненията. Това обаче не променя факта, че реално подобни нападения точно в този район на входа на Персийския залив и то срещу кораби, свързани с Израел, трудно могат да бъдат извършени от някой друг освен Иранската революционна гвардия.

От друга страна няколко дни по-късно и по-малко от 24 часа след като Раиси встъпи в длъжност близката с Иран ливанска групировка Хизбула извърши ракетен обстрел към северната част на Израел. Това не е първият подобен случай за тази година, но е първият от 15 години насам, при който Хизбула извършва нападението демонстративно и поема отговорност за нея.

Последното събитие, което може да се свърже с бъдещите намерения на Раиси реално се явява и първата му официална среща като действащ президент. Още със самото си встъпване в длъжност той прие в своя кабинет лидерите на палестинските радикални организации "Хамас", "Палестински ислямски джихад" и "Народния фронт за освобождение на Палестина", които само преди няколко месеца водиха война срещу Израел в Ивицата Газа.

По време на срещите Раиси обяви победа във военния конфликт и ангажира управлението си с подкрепа за палестинските радикали и реално показа по какъв начин ще действа в бъдеще, използвайки своята "ос на съпротива", изградена от прокси съюзниците в Газа, Ливан, Ирак, Сирия и Йемен.

Това е демонстрация по какъв начин Иран ще определя отношенията си със света. С подкрепата на Революционната гвардия и без съществена вътрешна опозиция новото правителство няма да се притеснява да следва твърдолинеен курс на конфронтация с Израел, монархиите в Персийския залив и най-вече САЩ.

По тази линия особено ключови са преговорите за подновяване на ядрената сделка, които към момента са в пълен блокаж, очаквайки новия ирански екип от преговарящи. Все още не е ясно как ще изглежда той и дали изобщо ще включва хора, участвали в досегашните разговори, като това от своя страна допълнително нагнетява напрежение.

Все пак Раиси не може да си позволи пълен провал на преговорите и вероятно ще бъде склонен да направи известни компромиси, за да бъдат вдигнати някои от санкциите, да се смекчи икономическата криза и най-вече да се спечели време. Време, през което да се търси задълбочаване на партньорствата с Китай и Русия, които да помогнат на страната да заобиколи санкциите.

Дори и да се стигне до съживяване на ядрената сделка, трудно ще може да се говори за стабилизиране на Близкия изток.

В Иран консерваторите около Хомейни и Раиси ще продължават да възприемат Вашингтон като екзистенциален враг, докато, от друга страна, в Израел, Рияд и Абу Даби вярват, че успешно споразумение ще осигури на Иран нужните ресурси, за да развива своята ракетна програма, наред с регионалната си мрежа от проксита.

Така с новия си президент и консолидиране на властта в консервативното политическо крило възможностите за продуктивен диалог с Иран практически изчезват, а Близкия изток навлиза в нов етап на конфронтация.

Най-четените