Докато светът очаква развитие в преговорите за мир в Украйна и наблюдава как американската армия прави зрелищни военни операции във Венецуела и преследва руски петролни танкери в Атлантическия океан, в останалата част на света продължават да бушуват и други конфликти.
Два считани за традиционни съюзници в Близкия изток вече близо месец са в състояние на остра криза в отношенията на фона на подновена ескалация на насилието в Йемен.
Този път обаче не става дума за подкрепените от Иран хути, а за фракциите, които имат поддръжката на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
В началото на декември силите на сепаратистката организация Южен преходен съвет (ЮПС) започнаха мащабна офанзива срещу силите на международно признатото правителство на Йемен, което има силната подкрепа на Саудитска Арабия.
В рамките на няколко дни частите на ЮПС напреднаха почти до границата със Саудитска Арабия и бързо установиха контрол върху провинции, които до 1990 г. са съставлявали държавата Южен Йемен или Народна Демократична Република Йемен.
На 30 декември дойде намесата на саудитските военновъздушни сили. Те бомбардираха пристанището на град Мукала, като целта бе оръжейна пратка за сепаратистите там. Емирствата заявиха, че пратката е предназначена за техните собствени сили за сигурност в района, а не за ЮПС. Саудитците не повярваха и отвърнаха, че разглеждат действията на Абу Даби като "изключително опасни".
Йеменското правителство от своя страна постави 24-часов ултиматум към ОАЕ да изтегли всички свои сили от страната, а още същия ден ОАЕ обяви, че ще се съобрази.
Това позволи на проправителствената армия (Сили за защита на родината) да започне контраофанзива с подкрепа на саудитските военновъздушни сили и в рамките на няколко дни да си върне цялата територия, която бе загубена през декември.
Yémen 🇾🇪
— Cartes du Monde (@CartesDuMonde) January 7, 2026
Situation un peu oubliée avec l'actualité au Venezuela et en Iran, mais au Yémen ça bouge énormément avec une contre-offensive des forces gouvernementales ! Une excellente carte de @Seb_Masson_, n'hésitez pas à le suivre 😉 pic.twitter.com/A1QYLvnj4O
На 7 януари стана ясно, че лидерът на ЮПС - Айдарус ал Зубаиди - е напуснал страната и най-вероятно е получил убежище в Емирствата.
В същият ден е трябвало да пътува към Рияд за мирни преговори, но вместо това се смята, че се е качил на самолет за Сомалиленд, а от там - вероятно към Абу Даби. От ЮПС пък съобщиха, че са загубили контакт с останалите членове на делегацията си в Рияд.
Кризата представлява огромен разрив в отношенията между два от основните съюзници в Близкия изток, които доскоро действаха като партньори по отношение на гражданската война в Йемен.
В борбата си срещу подкрепените от Иран хути, международно признатото правителство, заедно със Саудитска Арабия, си партнира със сепаратисткото движение ЮПС. То се появи като важна фракция през 2017 г. и амбициите му са свързани преди всичко с провеждане на референдум за независимост на териториите, които са били част от Южен Йемен.
Това включва и провинция Хадрамаут, където се намират около 80% от залежите на петрол в района.
Именно там се появи конкретният повод за текущата ескалация, тъй като през ноември ЮПС влезе в конфликт с местните проправителствени сили за контрол върху ресурсите, което от своя страна доведе до краткотрайна енергийна криза в териториите на ЮПС.
В по-широк план ситуацията изглежда далеч по-сложна.
С подкрепата си през последното десетилетие на различни фракции в Йемен, включително сепаратисткото движение, ОАЕ не само участва активно срещу съюзниците на регионалния противник Иран, но и получи пряк достъп до пристанищата в Аденския залив и входа към Червено море.
Обичайно се смята, че Саудитска Арабия и OAE са изключително близки съюзници заради споделянето на общ фронт срещу Иран и съюза им в рамките на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, но действителността е, че двете държави съвсем не са толкова близки и имат различен подход към проектирането на своето регионално влияние.
Саудитска Арабия действа като регионална сила и упражнява пряко влияние върху официално признати правителства, разчитайки на своята икономическа, политическа и военна сила.
Обединените арабски емирства са изключително малки като територия и население, което ограничава техния стратегически инструментариум, но компенсират с почти неограничен финансов ресурс. В резултат подходът на Абу Даби е да се насочва най-вече към поддържане на по-сложни мрежи от регионални връзки и контакти.
Тази разлика в подходите на терен се изразява в подкрепа на различни фракции в различни конфликти.
Саудитска Арабия действа като посредник в Судан, подкрепяйки международно признатото правителство, докато ОАЕ поддържат паравоенните формирования Сили за бързо реагиране, които извършиха масови екзекуции при завземането на Ел Фашер миналия октомври.
В края на декември Израел призна Сомалиленд за държава, отделна от Сомалия, като Саудитска Арабия и редица други страни разкритикуваха това действие. ОАЕ от своя страна го подкрепи мълчаливо, тъй като поддържа добри отношения с Израел и инвестира изключително много в Сомалиленд, чието крайбрежие се намира на Аденския залив точно от другата страна срещу териториите на ЮПС в Йемен.
На други места като Либия и Сирия споделят общи съюзници, но дори там ситуациите са нюансирани. В Сирия, например, двете сили от Персийския залив поддържат новото управление в Дамаск, но Саудитска Арабия обвинява по-малкия си съсед, че подкрепя и "сепаратистки" фракции сред сирийската общност на друзите.
В крайна сметка конкурентните им позиции в Йемен доведоха до излизането на разрива наяве.
Саудитска Арабия в момента отправя същите обвинения, които доскоро бяха отправяне и към Иран - подкрепа за деструктивни недържавни фракции, които заплашват регионалната стабилност.
Рискът за директен военен конфликт е малък, но дори ограничено влошаване на отношенията може да има дълготрайни последици. Двете държави са сред най-големите износители на петрол в света и същевременно с това се борят за влияние в района на два от най-критичните транспортни коридори - Ормузкия проток и Баб ел Мандеб.
Дори малка конфронтация между двата съюзника би се отразила изключително сериозно на енергийните пазари.
