Израел най-накрая се докопа до един от най-големите си врагове - Яхия Синуар, когото доскоро наричаха "ходещия мъртвец."
Малко над година бе необходимо на армията, за открие и ликвидира лидера на Хамас. Той е считан за главен архитект на терористичната атака от 7 октомври 2023 г., която отприщи ужасяващата война в Ивицата Газа.
Синуар от дълги години бе трън в петата на Израел в качеството си на основна политическа фигура в обградения анклав и човек с мрачна репутация, дори в рамките на Хамас и останалите палестински организации.
Роден е в началото на 60-те в бежански лагер в Ивицата Газа, докато територията по онова време все още се контролира от Египет, той израства в семейството на бежанци от района на днешния израелски град Ашкелон.
Смята се, че са избягали от след войната през 1948 г., която палестинците наричат "Катастрофата", докато в Израел е позната като Войната за независимост.
Подобно на много други деца попада под радикални влияния още в тийнейджърските си години. Най-вече заради бежанските условия, в които живее, и окупацията на Ивицата Газа от Израел в следствие на войната от 1967 г.
Прекарва известно време в израелски затвор още преди да е навършил 20, а в следващите години се специализира в издирването на израелски колаборационисти сред палестинците в Газа.
Това е период на интензивна дейност на Мюсюлманското братство, което разпространява своето влияние сред палестинците като ислямистка алтернатива на светски настроената Организация за освобождение на Палестина (ООП) на Ясер Арафат.
Използват се джамии и училища, за да се достигне до младежи като Яхия Синуар, израснали в бедност и изпълнени с омраза към Израел.
Активността на Синуар в тези години не остава незабелязана от бъдещия основател, идеолог и духовен лидер на Хамас - шейх Ахмед Ясин.
Самата организация формално е основана в контекста на Първата интифада от 1987 г. като палестински клон на Мюсюлманското братство, а шейхът поставя 25-годишния младеж начело на звеното за вътрешна сигурност и шпионска дейност на Хамас.
Синуар не е военен. Той е човек на силовите служби, налагането на ред с желязна безкомпромисност, репресии и разправа с вътрешни и външни врагове. Отношението му към тези, които смята за предатели на палестинската кауза по неговите разбирания, е дори по-брутално, отколкото към израелците.
Когато е арестуван през 1988 г., признава, че участвал в отвличането и екзекуцията на двама израелци и четирима палестинци, обвинени в сътрудничество с Израел. Осъден е на четири доживотни присъди за смъртта на 12 души.
Никога не е криел, че лично е екзекутирал и изтезавал хора и неслучайно още преди да е навършил 30 си печели прякора Касапина от Хан Юнис, което е името на родното му място.
Прекарва общо 22 години зад решетките, преди да бъде освободен като част от сделка за размяната на 1027 палестински затворници срещу отвлечения войник Гилат Шалит.
Във времето си в затвора израелските служби оценяват Синуар като "жесток, авторитетен, влиятелен, изключително хитър, манипулативен и с необичайни способности за издръжливост." Оцелява не само няколко опита да бъде убит от израелската армия, но и след операция за премахване на мозъчен тумор.
Той обаче е също и харизматичен. Умее да увлича хора след себе си, без значение дали чрез убеждаване, заплаха или страх.
По времето, когато излиза от затвора, Хамас вече контролира Ивицата Газа след вътрешния конфликт с Фатах и войната между двете организации през 2007 г. Синуар бързо е приет на ръководна позиция с отговорност за налагането на ред в организацията.
Една от историите за него гласи, че лично изтезава и екзекутира един от командирите на военното крило на Хамас - бригадите Из ад Дин ал Касам - по обвинение в кражба на пари и хомосексуализъм. Малко по-късно е вкаран в терористичния списък на САЩ.
През 2017 г. Синуар е избран за политически лидер на Хамас за Ивицата Газа, продължавайки линията на конфронтация с Палестинската автономия и Фатах на Западния бряг и най-вече безкомпромисните позиции спрямо Израел.
През годините е изразявал многократно мнението си, че мир няма как да има и "освобождението на Палестина може да се случи само по пътя на силата". Винаги е бил сред най-радикално мислещите в рамките на Хамас.
Той е и хората в организацията заедно с Исмаил Хания, които задълбочават отношенията с Иран по отношение на финансиране, въоръжаване и получаване на военно обучение. По същество идеологиите на Хамас и режима в Иран са коренно различни, но в случая съвпадат общите им интереси против Израел.
Така под ръководството на Синуар Хамас в Ивицата Газа се сдобива с арсенал от хиляди ракети, с които през годините редовно обстрелва израелски територии.
"Без Иран, съпротивата в Палестина нямаше да разполага сегашните си възможности", казва той в реч от 2021 г.
Синуар е инициатор и организатор на терористичната атака срещу Израел от 7 октомври, при която загинаха над 1200 души, а други 250 бяха отвлечени. Към момента 101 все още са в плен.
Нападението е организирано от Синуар и тесен кръг негови приближени, включително командирът на бригадите Ал Касам - Мохамед Деиф. Вероятно в Иран, и дори в останалата част от ръководството на Хамас, са имали малко или никакво знание за плановете им, които провокираха началото на брутална война с над 42 000 жертви жертви и повече от 1,9 милиона разселени.
Веднага след атаката Синуар се укрива из тунелите на Ивицата Газа, откъдето ръководи отбраната на организацията си срещу израелската армия.
Избран е за лидер на цялата организация, след като предшественикът му Исмаил Хания е ликвидиран в центъра на Техеран в края на юли, и остава начело до смъртта си.
Сега не е ясно кой по-точно ще го наследи. Един от вариантите е неговият по-малък брат Мохамед, който е от водещите командири на Ал Касам в Газа. Възможно е дори да е станал лидер на бригадите, ако Мохамед Деиф действително е убит при израелски въздушен удар през юли. Хамас все още отрича смъртта на Деиф.
Друг вариант е някои от представителите на политическото ръководство на Хамас.
По-голямата част са в Катар и водещо име сред тях е Халед Мешал, който временно ще стане председател на политическото бюро на организацията до избирането на нов лидер.
Мешал е сред влиятелните фигури и е считан за по-умерен и дипломатичен в сравнение със Синуар. Въпреки това обаче в началото на септември САЩ го обвиниха в съучастие в организацията на терористичната атака от 7 октомври.
Друг фактор, който може да попречи на Мешал е това, че не е особено близък с режима в Техеран.
Освен това, намирайки се почти сигурно в Катар, няма как да влияе на случващото се в Газа и трудно може да преговаря с Израел относно условията по освобождаване на останалите заложници.
А в момента те са единствената причина за продължаване на активните военни действия в Ивицата Газа, след като Синуар вече е мъртъв.
Но по-големите проблеми предстоят. Тепърва за поколения напред ще се появяват хиляди нови като Яхия Синуар, родени в нищетата и ужаса на текущата война, която съсипа живота на милиони.
