Когато попитах една колежка какво би направила, ако види приятеля си с друга, получих незабавен, възмутен и доста емоционален отговор: „Лелее, направо ще го убия!" Че защо, попитах аз. „Ама как бе... аз...", изпуфтя колежката и така се ядоса, че отиде да пуши без дори да си довърши фразата.
Попитах и един приятел какво би направил, ако жена му му изневери. Той почти подскочи, а добрите нрави не позволяват да цитирам последвалата му вербална реакция.
Аз пък не разбирам изневярата. Не я разбирам и това е. Ами помислете сами, ама не емоционално и първосигнално, а логично, трезво и отговорно.
Първо, какво представлява изневярата? Нещо банално: имаме двама души, обвързани един с друг - чрез брак, съвместен живот, годеж или някакъв друг вид обет. И изведнъж той - или тя - кръшва/преспива с друга - или друг. Може да е еднократно, многократно или постоянно.
Следва лична - семейна - драма: ох и ах, клетви, ред сълзи, ред сополи, обвинения, че и бой в по-нецивилизованите случаи. Отношенията на двамата са разклатени задълго или завинаги, стига се до раздяла, развод, че и до по-страшни неща в отделни случаи. Но защо?!
Да поразсъждаваме логично. Хайде да е от мъжка гледна точка, че като на мъж тя ми е по-лесна. Иначе заменете „мъж" с „жена" и ще е все същото, няма никаква разлика.
Значи жена ми е правила секс с някого. Е, и какво?
Имала е възможност, не е устояла или много е искала - и защо да не го направи? Ако е за веднъж, то, извинете вулгарния ми мъжки поглед, ама първо, оная й работа не е за еднократна употреба, няма да се протрие или изхаби.
Второ, сексът е физическа и психическа потребност - всички я имаме. А има и такова нещо като сексуално любопитство, казват психолозите. Подтискането на естествени потребности и желания не води към нищо добро нито във физически, нито в психически план. А аз обичам тази жена и искам тя да се чувства добре. И себе си също обичам и не виждам защо и аз да не се чувствам добре, ако аз изпадна в подобна ситуация.
Освен това, някак си съм убеден, че жена ми също ме обича и дори да е преспала веднъж с друг, тя пак ще се върне при мен. Сексът е просто секс, а любовта, приятелството и партньорството са друго нещо. За по-младите и по-неопитните - сексът е 5 (не се хващайте за цифрата) минути, докато другите споменати отношения се градят цял живот.
Нещата не са много по-различни, ако жена ми има продължителна връзка с друг или сравнително редовничко „изневерява" (пак тази дума)
В живота на всеки човек има много и различни етапи. В някои от тях отново намираме някого, който неудържимо ни привлича. Или търсим нещо друго, ново или различно.
Криза на средната възраст, на 30-те, презареждане... както искате го наречете. Но това съвсем не винаги е основание да захвърлим целия си досегашен живот ей така в рисайкъл бина на реалността заради нещо мимолетно или поне временно, което скоро ще си иде. Рационалният човек просто ще даде достатъчно време на партньора си да изживее онова, с което се е сблъскал.
След това, разбира се, може да стане ясно, че партньорът му действително иска да започне нов живот (не можеш да да спреш това, ако се стигне дотам). Но по-често партньорът ти, ако наистина те обича, ще се върне пак при теб и връзката ви ще стане още по-дълбока.
Различно е обаче, ако жена ти просто системно кръшка. В такъв случай, трябва да си признаеш, че просто си се оженил за... кучка, да използваме тази по-обществено приемлива дума
Е като си спал като си я избирал или си мислил само с долната си глава, кой ти е виновен? Никой, най-малко пък тя, че да стигате до разправии. Като не ти отърва - ставаш, взимаш си шапката и не се връщаш повече. На един истински мъж не му отива да хленчи, да налита на бой или да участва в ежедневни семейни скандали. Пък и защо да го прави? Разделени? Дори и в тази ситуация можеш да се поздравиш с „честито, сега всички жени на света са отново твои".
В живота обаче всичко това рядко се случва. Далеч по-чест е първият сценарий - с бой, разправии, скандали и развод. Отново - но защо?!
Ако се карате, дебнете, шамаросвате, отмъщавате, то връзката ви, онова най-хубаво, което е помежду ви, ще си иде. И като се разделите/разведете - какво? Ще имаме двама души, които са се обичали и може би още щяха да са заедно, ако можеха да преодолеят - с извинение - възпалената си гордост и егоизъм.
Да, чувам воя на тълпата скандализирани гласове срещу написаното дотук. Чувам и един по-рационален глас, който казва: „Добре бе, пич, може и да си суперправ и логичен, ама ти изобщо наясно ли си, че в тези отношения говорим за чувства и емоции, не за разум и логика. А чувствата и емоциите не са рационални. Или те боли, или не, или ревнуваш, или не (ако въобще е възможно да не се ревнува). Какви тогава ни ги разправяш ти на нас?"
Да, така е. Но чувствата и емоциите доста лесно се поддават на анализ и също имат своя логика. Която, след като я осъзнаеш, понякога е доста красноречива. Ами да опитаме.
Ясно, боли те. Ревнуваш.
Ревността обаче не е нищо повече от свръхвъзпалено его - смяташ, че са ти взели нещо, което си е твое. Може и така да е. Но най-вероятно си в огромна грешка.
Първо, можеш да притежаваш предмети, дори някои живи същества като рибки, и дори някои съзнателни и разумни, като куче например. Но не можеш да притежаваш човешко същество. Никой не е абсолютно "твой" - хората „се притежават" сами себе си, а не един друг. Това се казва „свободна воля". Другото се нарича робство. А да се тръшкаш, че си загубил - при това за малко - нещо, което никога не би могло да бъде твое... ами, не го разбирам.
Второ, точно понеже не е твое, това друго човешко същество не е и на никой друг. В общия случай никой не го е откраднал от тебе, не го е принудил или насилил да направи нещо, което то не иска. В тези неща участват двама и всеки от тях има свободна воля. За какво тогава се тръшкаш - че те е зарязала?! Ами зарежи я и ти, щом така разбираш нещата, пък и нямаш много други опции - насила хубост не става. Но да се тръшкаш, да страдаш... не, това наистина е тъпо.
Ревността и чувството за собственост са проява най-вече на вътрешната несигурност на индивида. И на неуравновесеност. И на липса на емоционална интелигентност. Взе да става страшно, нали? Но е съвсем банално, логично и обяснимо. Когато не можеш да намериш в себе си смисъл да живееш, ти го търсиш в някой друг. Но колкото си по-несигурен в себе си, толкова повече те глождят съмнения и ревност в другия. Толкова по-тежко изживяваш тази негова... „изневяра", както я наричат.
А има ли изобщо друг начин да реагираш на нещо такова? Има и той е открит отдавна. Още древните мъдреци са казали: "Ако обичаш някого, пусни го да бъде свободен. Ако наистина те обича, той ще се върне при тебе. А ако не се върне, значи никога не е бил наистина твой". Кратко, просто и ясно. Мъдро и практично.
„Изневяра"? Извинете ме, но аз не разбирам какво е това...
ПС. Авторът моли да не го налазват тълпи жени, възхитени от либералните му възгледи. Е, ако има някоя милионерка, винаги ще направим компромис... Ние да не сме по-глупави от жените, я!
Падналият, рави си този път! Точно така е при жените!
Оно, за едната блага рана що свет се изтепа и що мастило се изписа, заеби. Оно и бабата ми дава ама я не сакам, ако ми замирише на тюрлук гивеч -винце трсим и ракийка, и леглото да ми е насгода да се наспием по отпосле, те това момчетии, а вие смело и напред, Султано аресва храбрите аскери.
Питав я Бабата оня църниот голиот на снимката горе от наше село ли е ? Она каже не, тоя уй не е бил у наше село! Я не знам, извинете ама не ви разбирам, питайте бабата она знае сите! От Попо до Даскало, че и на Вуте Шопот и неговия знае !
Така, от всичко това, което прочетох, разбирам, че автора няма да има нищо против да изтряскам жена му и след това да пием по бира с него. Обосновавам се на това, че на жена му ще и хареса с мен, а когато си лафим с него, дори може да обсъдим какво точно съм и причинил повече от него, че и е харесало и е пожелала и да повторим. Да обменим опита, че даже когато жена му ни види колко сме щастливи заедно да дойде, да го потупа по рамото и да му каже... "ей добре, че си така либерален, за да мога и аз да разбера какво е удуволствие"... но няма да има никакво значение, защото егото му на "алергозан", ще е желязно и няма дори да трепне... Аз съм на навит за този социален експеримент и доказването тезата на автора... Моля автора да ми отговори на лично съобщение, маил или да го заяви гласно с коментар, отговор на този. Ще бъде просто страхотно :Д
Пич, съгласен съм с тази теория, но реално в момента, в който започнем да мислим логично, значи любовта е изчезнала, защото любовта е всичко друго, но не и логична.
Кафето май съвсем го е закъсало откъм автори, след като претопля стари манджи на по 4-5 години. Ще се хвана да напиша нещо, мисля, че няма да е по-зле от Касимова или Фучеджиева. Големия Лебовски ми показа това-онова няколко вечери и каза, че определено имам талант.
Ако Големия Лебовски ти е авторитетът в тази сфера, просто зарежи.
Прав е авторът за някои неща , а за други очевидно греши. Например : ``Различно е обаче, ако жена ти просто системно кръшка. В такъв случай, трябва да си признаеш, че просто си се оженил за... кучка`` Ако жена ти ``системно кръшка``, трябва да се вгледаш в себе си. Сигурно не правиш нещо както трябва. И не става въпрос за секс, защото ако беше само това, щеше да си купи вибратор. Но това се отнася за всички видове изневери, не само ``системните``. Впрочем , против съм да се използва ``кучка`` като нещо обидно. Кучките ( жнески кучета) са симпатични същества.
абе Винора, той Големия Ле определено има какво да покаже, ама ти не смей така на всеуслушание да се хвалиш, щото той на колко преди теб го е показвал... не е истина. И все пак ще се радвам, ако си успяла да го вдъхновиш, че откак пише за пари, положението е мнооо зле та по темата: абе чудя се сега помъдрявам ли или просто остарявам и изоставам от средната статистика, ама да ви попитам що е то да си моногамен, дейба... и преди да ми закаканижите разни определения си помислете, тоя дето го е казал, дали пък не е социопат... сексът е начин на общуване е, който не може да общува... не може...
Значи Жозефа, моногамията, кога касае жената е благородно, възвишено и заслужаващо уважение нещо, кога иде реч за мен е тежко бреме, наказание и долна феминистична конспирация…
Тц, тц, тц , Винора, не те е срам! В навечерието на най-светлия християнски празник, на Велики Четвъртък такъв нож в гърба да ми забиеш Съвсем в духа на статиятя да ми заявиш в очити, че си ми изневерила(многократно), не с кой да е ами с Големия Лебовски!? Ма големото Му на него е само в името бе А ми се кълнеш , че ще хапваш Моя наденица и пр. Ей ся си мажа въжето и увисвам(нема на кръста щото се пак е патент на Него).
Споко, Скучи, нали знаеш, че си ми слабост. Мани го Лебовски, верно само името му е голямо. Не съм забравила за наденицата, ама пусто нали се пости сега. Аз съм убедена християнка и спазвам предписанията. След празниците заминавам за Испания(г-жа Касимова ми каза кои думи да науча и вече съм спокойна), но ще се върна за Коледа и тогава ще заблажим.
Жозефин, полигамията е до време. След туй само спомени и бръчки. Както е казал поета "Ебането е до време, пиенето - до гроб!". Извинявам се за вулгарния език.
Авторе, всичките ти разсъждения са много ясни, точни и логични! ОБАЧЕ! Има ЕДНО нещо, което не си засегнал и то е ключово според мен! И поне за мен ТО би било най-голямата причина да се почувствам МНОГО зле! И тя НЕ Е собственическото ми чувство! Тя е, че са ме държали в неведение, ДОКАТО ми е тиктакъл биологичният часовник и аз НЕОБРАТИМО съм изпускала шанс за деца, моя да речем си е го е слагал на друга! АКО съм знаела НАВРЕМЕ, да съм си потърсила друг! НО АКО е крито, то това ВРЕМЕ е безвъзвратно загубено! Разбираш ли сега, че гледната точка на мъжа и жената НЕ МОГАТ да бъдат еквиваленти в случая! Освен ако не се досетиш, че изневеряващата ти жена вземе и роди от ДРУГ, ама те кара теб да гледаш дете, което не е твое.... Е, чувала съм, че мъжете не обичате такива РЕЗУЛТАТИ от изневярата.... Да, не гледай само ДЕЙСТВИЕТО, гледай и ПОСЛЕДЦИТЕ.... Иначе не ти е пълен анализа....
моногамията, скъпи мои, е като идеалното кръгло тяло във физиката - съществува само на теория, служи само за да се включи в дефиницията, за да може да поясни противоположното - полигамията, но на практика такова чудо НЯМА... хайде помислете и нека си вдигнат ръцете тия от вас, дето са моногамни (може и крачка напред) и не хитрувайте, моля! така, а пък да не говорим за това, как ще тръгнем да обсъждаме с партньора си, дали да си кръшкаме или не - е те туй вече е за сериал: седим си ние, сърбаме таратора и някъде къде между мусаката и ашурето подхващаме закачливо тезиса, ще ли се лупкаме и с други или... нали, ама ако може скришом, па мое ли със съседа, колегата, случаен клиент и др.п. ... и някъде посред нощ сключваме меморандум, прошнурован и скрепен с червен восък, бием ръце и всичко е точно ?!?