„Радиация в Перник от "Фукушима 1" няма".
Вече десетина дни минаха от земетресението и цунамито в Япония, но медиите у нас продължават да са пълни с подобни безумни новини с безумни заглавия по темата. И текстът на „новината" е все толкова безумен - от него разбираме, че радиация няма и в община Ковачевци. Браво!
Правилно - и откъде да има, като в Перник (засега, както по правило изтъкват дописки като цитираната) няма и АЕЦ. Не че в Козлодуй, където има АЕЦ, има радиация, ама...
В Перник (и Ковачевци) няма също и извънземни, Годзила, Саркози, арабски терористи, въздушни удари и още няколко интересни неща, които оживено се спрягат в новините тези дни, но какво да се прави. Е, засега няма. И интересно, щом в Перник няма (радиация и т.н.), това дали значи, че в другите общини и градове в страната има?...
За сметка на това в София и - отбележете - Перник на 26 март в 20.30 часа ще честваме „Деня на земята" като изгасим за 1 час електричеството вкъщи. Това е навсякъде по света, но конкретно в София - и Перник - по този повод ще пеят и свиярт Калин Вельов, Миленита, D2, Антони Дончев и други. Инициативата, както може би знаете, не се прави за първи път и цели да накара правителствата по света „да предприемат реални стъпки срещу промените в климата".
Засега - пак тази думичка изскочи отнякъде - реално последствията от цъкането на ключа на лампата обаче няма да са икономия на електроенергия, а тъкмо обратните. При рязък спад на потреблението у нас се включва ПАВЕЦ „Чаира", което за същия този час ще прахоса според някои изчисления 80 000 киловата. Освен че ще стоите на тъмно цял час - в събота вечер.
В сметката не са включени и киловатите, които ще отидат, за да посвирят за идеята споменатите вече музиканти. Е, те са все кадърни, могат да посвирят и ънплъгд, тоест акустично... Как обаче всичко това ще накара правителството да предприеме стъпки срещу промените в климата (и какви конкретно) не е много ясно. Освен ако не вярвате, че Бойко Борисов просто ще заповяда на климата да не се променя и край.
В интерес на истината подобен начин на силно повърхностно мислене с евентуални пожелателно-положителни намерения не е пернишки синдром - както личи и от факта, че инициатива като „Денят на Земята" е световна и включва милиони граждани на планетата всяка година.
Едва ли има нормален човек, който да не иска „зелен" начин на живот - без замърсяване, без централи, без АЕЦ, без промени в климата. Но „засега" реалността е такава, че има два пътя - или спираме тока и се връщаме в каменната ера (абсолютно буквално, не като метафора), или се учим как да произвеждаме повече и по-чист ток, като същевременно намаляваме потреблението.
Първото не стои като реална възможност, така че остава второто. „Засега" има четири възможности - ядрена енергия (АЕЦ), изкопаеми горива (ТЕЦ и някои други), ВЕЦ и алтернативни източници.
Водните централи са естествено ограничени от много фактори и от ресурсите, така че те не могат да решат проблема изцяло. Алтернативните източници пък затова са алтернативни, защото и те също не могат да го решат изцяло, поне в обозримото бъдеще и на сегашното ниво на технологиите. А за развитието на същите тези технологии трябва енергия...
При това положение още за десетки години напред пред нас остават като реални източници само ТЕЦ и АЕЦ. Ядрената енергетика е чиста технология (условно казано) - не променя климата, а дали е и по-евтина, само експертите знаят, пък те са платени от едната или другата страна и съответно казват не истината, а това, за което им плащат.
За ТЕЦ-овете обаче може да се говори или само лошо, или нищо. Те брутално замърсяват природата и променят - най-малкото локално, ако не глобално - климата. Противниците на ядрената енергия често изтъкват като аргумент, че ядрените отпадъци се съхраняват много трудно и това трае много хиляди години, а нанасят поражения на околната среда. Така е.
Това обаче може да го каже само човек, който не е стъпвал в Гълъбово и не е видял лунните пейзажи от тежките замърсявания там. Изобщо, около комплекса „Марица Изток" има една огромна, завинаги унищожена зона от най-плодородната земя в България - Тракийската низина, която вероятно е колкото 30-километровата зона около Чернобил. Разликата с Чернобил е само, че нашата не е радиоактивна. Съществено, но недостатъчно, за да е екологически оправдано.
Това обаче е нищо. Истинският ужас при ТЕЦ-овете е, че те унищожават безвъзвратно изкопаеми горива. Петролът и природният газ и без това са на свършване в обозрим период от време, въглищата също не са неизчерпаеми. А това са абсолютно ценни и невъзобновими ресурси за множество други нужди и индустрии. Изгарянето им не просто замърсява атмосферата, то граничи с престъпление срещу човечеството, в случая - срещу потомците ни.
Отделно от това, ядрените технологии се развиват - съвсем не за военни цели. Нови поколения и конструкции реактори решават дори и проблема с ядрените отпадъци - като просто ги превръщат в суровина. Не алтернативната енергетика, която ще има само ограничено и локално (подобно на ВЕЦ) приложение, а тъкмо технологията на студения ядрен синтез е очакваната енергийна панацея на бъдещето, макар по нея да няма никакъв напредък към момента.
При това положение остава само един основен проблем (ако не броим цената, за която няма достоверен източник), свързан с ядрената енергетика - сигурността. Очевидно е, че ние като обикновени граждани не можем да коментираме компетентно този въпрос, но все пак има някои очевидни факти по темата, които могат да бъдат споменати.
Първо, инцидентът в АЕЦ „Фукушима" бе причинен от невероятно лошо стечение на обстоятелствата.
Второ, ако приемем, че ситуацията там е вече овладяна, то равносметката остава недвусмислена - за половин век ядрена енергетика има само един сериозен инцидент с тежки последствия: Чернобил. Който е резултат не на лоша технология или природно бедствие, а на човешка грешка.
Трето, инцидент като в Чернобил е вече невъзможен, поне на територията на ЕС - всички реактори от този тип са вече спрени. Инцидент като този във Фукушима поне на територията на България е също невъзможен - дори „старите" 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козолдуй" са по-нови технологично от реакторите във Фукушима и сигурността им конструктивно е едно ниво по-висока.
Четвърто, абсолютна сигурност няма - никога, никъде и в нищо. Жертвите и пострадалите за цялата половинвековна история на атомната енергетика (които в 99% са на сметката точно на Чернобил) са вероятно - няма точни данни - по-малко от жертвите на пътя в света само за една година. Никой обаче не призовава да спрем автомобилите от употреба...
Човешката природа е така устроена, че колкото и статистиката да ви уверява, че е много, много пъти по-вероятно да ви блъсне автомобил, отколкото да катастрофирате със самолет, да ви ухапе куче или да ви увреди радиация от АЕЦ, на хората не им дреме и пресичат безгрижно улицата на червено, но се страхуват от самолети, кучета и радиация - дори да е накрай света, в неопасни дори за живота на местните жители дози и да няма как „да дойде" до Перник.
Ето това е онова, което можем да наречем условно „пернишки синдром" - и то не е характерно за района на Перник конкретно, а за хората като цяло: плъзгането по очевидното, повърхностното и нежеланието да се замислиш сериозно. Общо взето, сякаш радиацията вече те е поразила - и то точно в мозъка...
В резултат на аварията в Япония развитието на ядрената енергетика по света явно ще бъде екстрено стопирано, вместо точно обратното - да бъде засилено. Но хората с „пернишки синдром" са мнозинство навсякъде по света. И те предпочитат да се залъгват, че вършат нещо смислено, цъкайки крушките за един час годишно, гледайки новини по телевизията и пиейки йод „против радиацията" вместо да се замислят истински.
И тъй като по дефиниция средният човек не е гений, но не е и идиот, то е ясно, че да мисли сериозно за него не е невъзможна, а само нежелана опция. Понеже ако се замисли, това означва отговорност - за себе си, за останалите и за бъдещето. А това вече е твърде тежко и обременяващо, излиза че всичко зависи от всеки и всеки от нас е отговорен с делата си. Я по-добре глупав...
И последно - просто за да спестя част от неизбежните обвинения, ще призная, че не съм привърженик на атомната енергетика (и съм по-скоро против АЕЦ „Белене"). Привърженик съм на реализма и отговорното мислене. Които сякаш са в дефицит около нас, за разлика от пернишкия синдром.
