През септември има два национални празника, които много българи, живели преди - а и след - 10 ноември, често бъркат. Това са 6 септември - Съединението на България и 22 септември - обявяването на независимостта на България.
Хората се радват на двата почивни дни в повече, а националистите ги използват, за да дръпнат някоя и друга реч за Велика България (макар да не я наричат с това политически некоректно към днешна дата име), която се простирала на три морета.
Българите сме нихилисти, така че принципно уж няма лошо - нека има малко национализъм за компенсация. Ако е умерен, той дори ще свърши работата на патриотизма, който също е странно поизкривен у нас.
Аз обаче никога не бих умрял за България.
Това убеждение не ми е от вчера. Винаги съм чувствал нещата по този начин. Причини много, но ако ги обобщим, ще се разделят на две големи групи - субективни и обективни.
Субективно погледнато
Вземете само последния работен ден от миналата седмица. И вижте новините в него:
- шумно обявената от икономическото министерство и подкрепена от премиера писта за „Формула 1" се оказа пълна химера - министерството говори абсолютни глупости, а „инвеститорът" от Абу Даби се хвана за главата, никога не се бил сблъсквал с подобен непрофесионализъм и не само няма да инвестира в България, но и ще предупреди всичките си партньори да не инвестират у нас;
- полицейското насилие над семейство Мустафови в Кърджали се оказа законно - грешка има, бити има, насилие - няма според инспектората на МВР и вътрешния министър, полицаите обаче наказани, защото не написали протокол;
- някой очевидно се е облажил от кампанията „Българската Коледа" под егидата на президента - купен е скъп уред, но не за лечение специално на деца, от измислена фирма, без обществена поръчка, а и повечето милиони, събрани с доброволни дарения на гражданите - за лечение на деца! - така и не са използвани за нищо.
Е как да обичаш тази България?! Или да умреш за нея? Не, от тази България ти се иска да избягаш, ако може накрай света - и много наши сънародници така и направиха през последните 20 години.
Тези доводи обаче са субективни, защото е лесно да им се възрази.
Първо, нека да правим разлика между държавата България и Родината България. Едното е нещо, което много българи мразят от сърце, а другото е нещо, което същите тези хора дори изписват с главна буква, защото се чувстват кръвно свързани с него. И са прави. Двете не са идентични. Но са свързани...
Второ, корупция, некадърност и даже полицейско насилие има и другаде по света. И лесно ще намерим държави, в които са даже повече, отколкото България. Така че... изводът е ясен.
Обективно погледнато
Национализмът обаче изисква от нас априори да обичаме България, като във вица - може да е гъз, ама е родина. В което няма никаква логика. Човек обича нещо, защото е хубаво, а не „защото така трябва".
Национализмът изисква от нас и да умрем за България, ако се наложи. Например ако ни нападне враг. Това обаче е една много спорна постановка днес.
Ясно, в миналото идва врагът - например турците - избива българската армия, опожарява градове и села, изнасилва жени, налага чужда нам религия и непосилни данъци, заграбва и експлоатира природните богатства... Но днес?
Днес нещата малко са се променили. Тоест - много. Турция (или който и да е от нашите съседи) вече не ни е враг. Даже сме съюзници в НАТО, провеждаме и съвместни военни учения. Не мога изобщо да си представя защо би й било на Турция да напада България?! А и как точно това може да стане - в НАТО?!
От друга страна, турците... вече са тук. Нямам предвид нашите сънародници от турски етнос, а турците от Турция. В България има турски банки, турски предприятия, турски хотели - какво ли не...
И не само турски - има и гръцки, и сръбски, и румънски, и руски, и американски, и европейски, и израелски, и арабски... всякакви предприятия. Но никой никого не убива, насилва и прочие.
Напротив - и двете страни имат изгода. Чуждите инвеститори печелят - на българския пазар. България пък получава инвестиции, които нашата малка и не особено развита държава иначе няма откъде да вземе, а българите получават работа.
Глобалната икономика до голяма степен направи войните излишни - ако искаш нещо, просто можеш да го купиш. И вълкът сит, и агнето цяло.
В тази среда обаче идеята за национализма като държавна идеология постепенно отмира.
Национализъм? Хора, събудете се, огледайте се коя година сме и къде се намираме!
България е член на ЕС, респективно се е от казала от част от суверенитета и държавността си. И по-добре, ако питате мен - нали вечно недоволстваме от некадърните си управници и ни се иска да е като „там, при тях европейците", където е по-добре. След като не можем да си изградим свястна държава и да създадем свестни управници, с влизането в ЕС просто си „внесохме" държава и управници.
Изобщо, Европейският съюз при цялото му несъвършенство и огромни проблеми, е една жива утопия. Нали за това мечтаеше някога Джон Ленън:
„Представи си, че няма държави.
Не е толкова трудно да го направиш.
Нищо, за което да убиваш, или за което да умираме.
И никакви религии също.
Представи си всички хора
живеещи в мир."
И ето, след няма и 40 години част от тази утопия е реалност. И нека си припомним, че е реалност, платена с много кръв. В продължение на векове - и в две световни войни през 20-ти век - Германия се е сражавала срещу Франция, а Франция срещу Англия, а Англия пък срещу Испания... Всичко това - в името на национализма.
Напразно ли е пролята цялата тази кръв? Не, след като един ден тези нации са осъзнали, че повече не може и не бива така, и са поставили взаимоотношенията си на основата на взаимното уважение и зачитането на взаимния интерес.
Наречете го масонски или илюминатски проект, или тайна плутокрация/еврокрация/политическа олигархия, прикрита зад една привидна демокрация, или както искате, но Европейският съюз е най-хубавото нещо, което се е случило на този континент - и на България - в досегашната му/й история.
Фактите говорят сами: след Втората световна война и започването на процесите на европейско обединение, минали през много етапи, в Европа не е имало война - вече 65 години. А какво прави национализмът видяхме в бивша Югославия - довчера тихо и мирно живели като братя различни етноси и дори религии изведнъж скочиха и започнаха да се колят и избиват както не е бивало дори в миналото, когато са били под турско робство.
Dead or alive
Ако още господстваше национализмът, ти днес сигурно щеше да си в някой окоп с пушка в ръка, стреляйки срещу някакъв също толкова невинен човек като теб в другия окоп - само защото е турчин... или за интересите на някой политик, който ти е казал, че „така трябва". Или пък дори щеше да си с дупка в главата...
Вместо това сега можеш да се печеш по турските плажове на воля или да отскочиш до Солун всеки път, когато ти скимне и имаш пари - за да се полюбуваш на Бяло море, да похапнеш прясна риба и да пийнеш хубаво узо... Кое избираш: да си жив или мъртъв?
Национализмът е отрова. Национализмът убива. Можеш да обичаш Родината си без да си националист, без да мразиш турците или когото и да било. И това е важно да го казваме точно на празници като този.
Защото онези, които някога умряха - вечна им памет, - умряха за България. Но умряха, за да можем днес да живеем ние. Да живеем, не да умираме! Дори и за България.
Затова аз никога не бих умрял за България. И, слава Богу, не ми се налага. Защото днес това би било безсмислена саможертва за една изпразнена от съдържание идея, принадлежаща на миналото.
Иначе и днес има каузи и идеи, за които си струва да умреш. Или поне да се бориш. Но това е предмет за една друга статия.
Честит празник!
Благодаря, не сте ли очаквали от мен нормален тон? Какво е трябвало да направя да подскачам, да обиждам ако някой е на различно мнение? Ако трябва да защитавам като побеснял мнението си без да приемам аргументите на останалите, тогава защо да пиша във форума изобщо? Това мнение и без форума си го имам. Ако държа да получа нужните ми отговори би трябвало да се стремя да поддържам спокоен диалог, това развива и дава отговорите. Правя го заради себеси. Все пак е въпрос на възпитание и култура. Ако не можеш да аргументираш твърденията си то тогава те или са неправилини или са приети безпрекусловно за истина от някой близък авторитет, което се нарича вяра.И в двата случая няма как да спориш а само да изразиш вярата си под формата на мнение. Когато 2 индивида от този тип се срещнат и почнат да мерят мненията си виждаме какво се получава. За да постигнем разбирателство за национализма първо трябва да уеднаквим значението което предаваме на тази дума и да намерим проявлението й. Според мен проявлението е участието във бойни действия под българския флаг. Каква надежда дава революцията и каква обреченост има без нея? За едни дава надежа но за други е пладнешки обир и бедствие(нима широкия хоризонт препятства виждането на този проблем от двете му лица?). Истината е че революцията има за цел да рестартира системата от насъбралите се грешки и несправедливости. Но контрола на "силната ръка" не създаден случайно а за да обслужва нуждите на власта и след това на хората. Ако едни хора решат, че са по-тарикати от другите и си служат с манипулации за да се обогатят тогава властта трябва да се намеси и да създаде още правила за да няма ощетени. Няма силна държава в която да няма зверски регулации. Колкото е по-сложна системата толкова по-сложни правила. Либерализацията ни донесе тръстовете, кризата и липсата на държавност тип Мексико. Другата крайност е тоталната регулация с пример соц лагера. Религиите имат за цел да поддържат мир в обществото като се приема, че властта е дадена от бога. Ако искаме в обществото да цари стабилност то трябва да се избегне противопоставянето между народа и властта. Ако има революция през 5 години тогава кой ще създава благата? Ако винаги бесим интелигенцията тогава кой ще управлява държавата, селяните с вилите ли? Монотеистичните религии отговарят на нуждите на съвременното сложно общество, самото християнство се е ревизирало затова чрез "Новия завет". Най-съвременната религия е исляма, той отговаря в по-широк смисъл на нуждите на съвремието ни.
Heat, благодаря за мнението ви. Аз не съм съгласен с твърдението че религията е задължителна съставка в обществения мир. За пример мога да ви дам Скандинавските държави, където 60% от населението са атеисти или агностици. 2009 в Великобритания тази група премина 50% също. Така че обективната реалност ни дава примери, които показват че и без религия може. Второ, не съм съгласен че хората трябва да са мирни спрямо властта. В природата на държавата е, под различни предлози, да отнема личната свобода на гражданите си, затова е задължение на гражданите да са активни и да защитават тези права. Ако им се отнемат, да се вдигат на революция. Ако се правят опити да се отнемат, да изразяват протеста си с митинги и стачки. За пример мога да дам редица европейски държави, където гражданското общество е доста активно и не е мълчаливо спрямо властта а упражнява пряк контрол. За съжаление САЩ, след уплахата от 11.09 и след патриотичния акт, не попада сред тези държави. Така че - не на религията и да на гражданското общество.
ot4eto, В днешно време имаме повече нужда отвсякога от религия заради урбанизацията, разнородните обшности отслабват нацията. Налагането на единна религия в средновековието е резултат от отцепването на цели области от държавите, не е измислено заради удобството на някой монарх(защото се прилага във всички стабилни държави) а е осъзната необходимост, историята ни казва за тази необходимост, ние в днешно време можем да посочим редица импотентни философски съждения(защото нямат физическо изражение) но практиката показва само едно единствено действие в тази посока! Всъщност атеизма не е характеризиран като учение и не дава формула за конструкцията на обществото, ако отричаш нещо то на негово място трябва да предложиш нещо по-прогресивно. Ако само отричаш не аргументирано е несериозно като позиция, всъщност това не е позиция а изява на младежки тип отрицание. Когато една държава постигне военни успехи то се налага за формиране на хомогенно общество държавата да развива институциите си според сложността на обществото, една от брънките е съвременната религия, която да даде на хората достатъчно добра представа за бъдещето. Примерно хуните не са успели да направят хомогенно общество защото първото условие е уседнлия живот - развитие на земеделия скотовъдство и развитие на занаятите. Когато обществото става толкова сложно се появява необходимостта от монотеистични религии, които да разпространяват моралните ценности за да е здрав духа. Примерно религиите, които поддържат култа към властта. Древните жреци са изпълнявали функциите на пътеводители докато обществото се е развило и изискванията за удовлетворение на всички общности са станали повече и по-сложни (шумерската цивилизация). Тази нужда отваря пътя към появата на мъдреци и интелигенция, която хем да напътства и поучава хората, хем да създаде норми за съвместно съществуване - общочовешки правила. Тук идват сказанията, легендите, притчите имащи за цел да порицаят тъмните страни на характера и да пропагандират разбирателството и доброто. В днешно време класическата литература го прави същото но в много по-разводнен вариант - за да получиш поуките от библията можеби съвременната литература трябва да изчетеш 20-30 различни произведения. С времето култовете създадени на база страх и психоза отмират, жертвоприношенията генерират само страхопочитание, обществата им се разпадат - Маи, Ацитеки. Поддържането на една и съща религия не е екзотика а въпрос на необходимост и здрав разум. В Швеция 85% от населението са вярващи от тях 98% са християни! Тоест една отлична среда за самоопределение. Кокото до безнравствеността и експериментите - те вече дават своите резултати - масови убийства, развитие на хомосексуализъм, порнография, педофилия. Това са проявленията на атеизма и липсата на морал!
русиновски,няма нужда да го казваш......... достатъчно е човек да ти види физиономията за да разбере,че 2-3 бири и една тарелка с евтини(!) кебапчета са единственото нещо за което би се борил
Той и Ботев като е дошъл с четниците в балкана и като никой не е искал хляб да им даде, дали не се е замислил за какво е тръгнал? Но определено жертвата за родината и народа не може да се поставя под никакво съмнение. Русиновски като иска да ходи да мре за талибаните, албанците, американците и който си иска. Но да не замърсява ефира с нихилизма си.