Над 50 души роми се събрали снощи пред родилното в Благоевград, за да търсят сметка на лекарите за починала при операция тяхна близка. След което тръгнали да разбиват моргата, за да вземат тялото й. Наложило се местната полиция цяла нощ да охранява моргата. Днес сутринта по-малка група отново атакува АГ отделението, крещейки „Убиец!" срещу доктора, извършил операцията.
Да си интергрираме ромите, за да не бягат по Европа да правят золуми, каза ни в прав текст Франция, след като обяви, че ще ни ги връща обратно. Някои и тук, и във Франция скочиха, че това било расизъм и двоен стандарт.
Но французите са прави. Расизъм е нашето поведение и по-скоро бездействието ни - това, че не ги интегрираме и ги дискриминираме.
Както всички знаят, не сме се засилили много да ги интегрираме. Истината е обаче, че и самите роми в огромната си част не само не желаят да се интегрират, а направо се държат асоциално. За тях не съществуват ред, правила и закони - те са над всичко това и (когато могат) правят точно каквото си искат.
Винаги когато и където стане нещо с ром - без значение дали той е жертва или нападател - около него веднага се събира тълпа мургави негови близки, роднини, познати, приятели или комшии и оттук нататък въпросната тълпа започва да раздава агресивно правосъдие и да търси сметка, без да се съобразява с нищо и никого. Така стигаме до безредици в ромските гета, набити полцаи (!?), потрошени полицейски коли, протести пред РПУ-та и болници, опити за разбиване на морга, убит професор в Захарна фабрика, убит младеж в Овча купел... списъкът е безкраен, само отворете полицейските сводки.
„Ама не може така", започват все по-често да протестират гражданите от неромски произход в тази държава. Преди седмица някои от тях дори направиха шествие в София, на което поискаха в Наказателния кодекс да бъде въведена колективна отговорност за извършено прстъпление. Това абсурдно искане няма никакъв шанс да се сбъдне, понеже противоречи на основите на правото. Но показва колко наболял е въпросът.
Ромите трябва да разберат, че не живеят в джунгла, нито в гората и не може да действат със саморазправа и по закона на силата - дори когато са очевадно прави, върху тях е извършено насилие или са нарушени правата им.
Случаят в Благоевград е много добър пример за това. Винаги е възможно по време на операция или от упойката сърцето на пациента да спре. Медицината не може да игнорира този риск на 100% - независимо дали си ром, българин, американец или танганаец.
Винаги е възможна и лекарска грешка - случайна или от немарливост и некомпетентност. Но в такъв случай не бесим докторите на близкото дърво пред болницата. Пускаме жалба, прави се разследване, ако има данни за грешка, може и дело да се заведе. Факт е, че експертизите за действия на лекари се правят от други лекари и практически никога не завършват с мнение, че разследваният доктор е виновен. Но това важи за всички ни, не само за ромите.
Само преди няколко месеца след операция почина майката на жената, с която живея. Почина, защото с бюрокрацията си лекарите забавиха с месеци операцията и тя вече беше в сериозно състояние. Но пак щеше да оживее. Обаче почина, защото сестрата, дежурна през нощта, не е била достатъчно компетентна да вкара в системите й необходимото лекарство. А опериращият лекар бил забранил да му се обаждат посред нощ в къщи.
Кой е виновен? Сестрата не може да вкарва на своя глава каквито й скимне лекарства на пациент в кома. А докторът сигурно е имал други операции на следващия ден и пълноценният сън и почивка очевидно са негово професионално задължение. Трябвало е едно съвсем малко усилие - и тази жена щеше да е жива. Но не е.
Въпреки това близките й не направиха протест пред болницата, не крещяха на доктора „Убиец!", не раздухваха случая пред медиите (а аз съм журналист и можех да го направя), не подадоха дори оплакване. Отговорност може и даже трябва да се търси, но не по насилствен начин.
Ромите не са единственото и дори не са най-голямото малцинство в тази държава. Но никой друг не се държи така асоциално като тях.
В случая в Благоевград - поне на пръв поглед - няма абсолютно никаква вина на лекарите. Но при случая с полицейския произвол в Кърджали срещу турското семейство и с просто око се вижда, че полицията е действала брутално и е нарушила закона. Само че това не извади примерно 5 000 турци да протестират, обиждат и заплашват пред РПУ-то в Кърджали. А можеше...
Вместо това пострадалите си извадиха медицинско, обърнаха се към адвокат и ще съдят извършителите. Политици поставиха въпроса в парламента. Медиите въртят вече седмица на шиш вътрешния министър Цветанов за случая, премиерът Борисов заяви, че го е срам за случилото се - което си е едно своеобразно извинение към народа, при това от човека, който няма никаква вина за случилото се, - и обеща да накаже сурово виновните.
Обществото си има правила. И те важат за всички - без изключение. За ромите също. И това не е разсизъм, а елементарна отговорност. Ромите трябва да поемат своята отговорност и техните лидери не бива да допускат подобен произвол и саморазправа като в Благоевград и на много други места.
Защото с такива действия отношението на обществото към тях става още по-враждебно. А когато ти сам се изключваш от обществото, не може да очакваш, че после то ще те интегрира/приема/зачита/уважава. Не можеш изобщо нищо хубаво да очакваш от това общество. Няма права без задължения и отговорност. Крайно време е ромският етнос да проумее поне тази простичка истина.
Можех да свърша до тук. Но монетата винаги има две страни, затова ще продължа още малко.
Реакцията на ромите е разбираема. Защото е естествена. Вечно гонени, бити, обиждани, презирани и дискриминирани, единственият им начин да оцелеят е да са задружни и много. Един ром може да бъде несправедливо обиден, пребит, дори убит. Но когато с него скочат още 50 или 150, обикновено те са тези, които обиждат, бият и дори убиват. Елементарен защитен механизъм.
Ромите освен това не вярват във властта и особено в полицията. И нима не са прави? Политиците им дават само безплатен ток, кебапчета и по някой лев по избори, но никой никога нищо не е направил да реши проблемите им, които са наистина тежки.
Ако си ром, можеш да бъдеш задържан и обвинен ей така за нищо, а в районното да те пуснат след като те спукат от бой. Същото може да се случи и ако си българин, но все пак по-често се случва, ако си ром.
От друга страна, полицаите не следят особено за спазването на закона в циганските гета. А и извън тях предпочитат да гледат настрани и да не се намесват дори когато става убийство, щом насреща им има солидна група роми. Първо, ромите могат да ги бият, второ, намесата им може да направи тълпата роми още по-агресивна, по-голяма и по-неконтролируема, тоест - не искат да провокират разрастване на конфликта, и трето, накрая винаги могат да ги обвинят в превишаване на правата им или дори в расизъм.
Този начин на действие обаче оставя у ромите ясното усещане за безнаказаност и всичкопозволеност, когато са много и те се възползват от него. Всички знаем поговорката - не е луд който яде зелника, а този, който му позволява. В този смисъл вината за това поведение е не толкова на ромите, които нямат много възможности за избор, колкото на обществото. Все пак тази полиция е на обществото, а не на ромите.
Ако обществото иска да прекрати такова поведение, то трябва да има политическата воля за това и да поеме своята част от отговорността. А тя е да третира равноправно ромите - вместо от една страна да ги дискриминира, а от друга да ги развращава с безплатен ток и кебапчета, каквато е реалността у нас. Двойният полицейски стандарт пък е напълно недопустим.
С думи прости - ромите се държат асоциално, защото а) ние им позволяваме това, и б) не сме им оставили почти никакъв друг избор. Ако продължим да ги дискриминираме, те ще продължат да се държат като престъпници.
Имаме опция да им подадем ръка - това е винаги отговорност на по-силния, на обществото. Тогава може би ще видим другото им лице. Разбира се, няма да стане отведнъж - това е процес, който изисква десетилетни усилия.
Винаги ще има и такива, които ще продължат постарому. И да - ще са много. Към тях трябва да сме безкомпромисни - няма ром, няма българин, законът е за всички.
Без закон и прилагането му - строго, задължително и към всички - няма общество изобщо. Има война.
