Тя е професионален стилист. Безкомпромисна е и с думите, и с дрехите. Поведението й предизвиква респект. А респектът често прераства в доверие. Гледа те в очите и казва, каквото мисли. Бързо и без увъртане. В свят на лицемерие и подменени ценности - какво повече е нужно?
Как изобщо се става стилист?
Това е професия, която изисква непрекъснато и старателно да трупаш познания от най-различно естество. Много ми е забавно да наблюдавам т.нар. „колеги", които от днес за утре са се събудили с идеята да бъдат стилисти. За гей-хората, които аз много обичам, е доста по-лесно да се впишат в тази среда, тъй като много се подкрепят и много им отива да се изживяват по този начин. Но за да бъдеш стилист не е нужно само да харесваш модата.
Означава ли това, че има „стайлинг мафия" у нас?
В цял свят за жените става все по-трудно да бъдат от тази страна на модата. Но аз се чувствам щастлива от пътя, който извървях дотук. Завършила съм „текстил" в Училището за приложни изкуства, след това в Художествената академия. Никога не съм си представяла, че ще правя нещо друго. Докато тези, които просто искат да занесат една торба с дрехи на някоя фолкпевица или силна на деня, са просто едни по-колоритни компаньони или амбулантни търговци, но аз не мога да ги нарека колеги.
Помниш ли първия човек, който облече по твоя начин?
Софи Маринова. За нея беше огромен шок. Беше през 2004 година, вече снимах сесии за сп. „Егоист" и други списания, в които имаше мода и точно това ме вълнуваше най-силно. Изобщо не съм си представяла, че мога да работя с фолк изпълнители. Иван Бончев-Вайо, който по това време работеше в сп. „Едно" ми се обади и каза, че заминава за Милано и е обещал на продуцента на Бони да намери човек, който да поеме ангажимента му към нея. Небезизвестният господин продуцент Крум Крумов, обаче се оказа,че преди всичко има нужда от стилист за обложка на Софи и буквално ме натовари в една кола, слязох в родното й Етрополе, попаднах в една стая с дрехи и избрах риза на точки и един семпъл панталон, а тя ме погледна и каза „Ама, Тонке, ти най-грозните дрехи извади от тоя гардероб". В крайна сметка без компромиси от моя страна успях да си свърша работата.
Имала ли си случай, в който е трябвало да решиш как да изглежда човек, когото не можеш да понасяш?
Съвсем скоро трябваше да обличам жена, за която имам много лични причини да не се погрижа добре. Но в момента, в който разбрах, че ще трябва да работим заедно, си казах „Трябва да я направя много красива". Така и стана, въпреки напрежението, което се предполагаше, че има между нас.
Истината кауза ли е за теб?
Да, не ми допада ролята на лакей. Да казвам истината ме е лишавало от страшно много неща. Губила съм клиенти заради откровеността си. Хората обичат да ги ласкаят, а аз обичам просто да си свърша работата - не ми се пилее излишна енергия в куртоазия.
Антония Йорданова е облечена с бяла риза, кожено яке и раница от Armani|Exchange
В какво те обвиняват най-често?
Бих казала, че често ме възприемат по начин, който е далеч от истината - определят ме като префърцунена, високомерна или пък се съмняват, че човек може да постига всичко сам и задължително съм длъжна някому.
Къде се срещат истински модерните хора?
В няколко заведения в София.
Как трябва да изглежда една млада жена, за да може да й бъде сложен етикет „модерна"?
Порочният кръг на млади момичета с ужилени устни, дебели вежди и опънати лица съществува само в България. Не знам как пожелават това да им се случи. Предполагам, че го мислят за чудесна инвестиция. Но със сигурност не е модерно.
Какво мислиш за другия български феномен сред мъжете - „диагоналката"?
Повечето мъже, които съм си позволявала да питам казват, че просто няма къде да си държат цигарите, ключовете от колата и документите. Но цял живот са имали същите тези вещи и не са ги носили в тези безумни чантички. Всичко е от стадното чувство. И силата на това чувство ни кара да познаваме българина на летището по анцуга, бръснатата глава и диагоналката.
Антония обожава модата и не се страхува да експериментира с нея. Има лека пристрастеност към десени на точки и хубави обувки. „Нестандартна визия" е първото нещо, което ще си кажете, когато се разминете с нея на улицата. Решава какво да си облече за работния ден сутрин. Съветва младите хора да гледат повече световния пример в модата, отколкото как се обличат най-популярните им съученици.
България има ли модни икони?
Има, но те не са тези, които виждаме по телевизията.
Има ли универсален съвет за гардероба ни?
Най-важното е да имаш предварителна представа как искаш да изглеждаш и да помислиш за дрехите, обувките и аксесоарите си като за едно цяло. Да си купиш „онази зелена чанта с капсите" без да имаш идея на какво ще ти отива е лоша стратегия. Ако искаш да си „casual" - купи си дънки, риза и тренчкот, ако искаш да си в по-бизнес стил - купи си два костюма, но такива, че отделните им части да могат да се съчетават.
