Напоследък все по-често срещам хора, които правят много неща. Не мога да кажа, че ги правят добре, не зная и дали се питат как ги правят. Обаче ги правят.
Примерно, решават, че искат да снимат филм. Естествено, той трябва да има сценарий. Сядат те и си написват сценария. Ами да, идеята им е хрумнала, какво друг ще пише, със сигурност няма да го направи толкова добре.
После - трябват актьори. Тук е малко по-сложно, особено ако искаш и сам да си заснемеш филма, така че някои пропускат актьорстването и минават направо на професия „оператор" и професия „режисьор". После произвеждат нещо, което вероятно си харесват. А може би и няколко други човека го харесват. Въпросът не е в това.
Все повече и повече срещаме мултифункционални хора. И това не винаги е хубаво. Както за самите тях, така и за онези, които получават техния „продукт". На тях им дава фалшивата увереност, че могат всичко. На нас няма как да ни е приятно нещо, което не е направено с професионализъм и дълбоко познаване, с умение.
Давам си сметка за един от основните аргументи в защита на „мултифункционалните" хора. Днешното време някак изисква да си такъв. Да можеш повече неща. Да ги правиш бързо. То наистина ни „размножава", вкарва ни в повече от една житейска и професионална „роля", изисква подобен мултифункционализъм.
Кара ни да мислим, че това качество ни дава особено предимство - да се сдобием по-лесно с желаната работа, да станем по-бързо известни /ако се занимаваме с изкуство, да кажем/ или да употребим по-мащабно известността си /ако вече сме я получили/.
Изглежда маловажно, но дали е, че множество обяви за работа, или пък презентации на компании, много настояват на мултифункционализма. Мултифункционални екипи, мултифункционални сфери на действие и какво ли още не „мулти"...
Тази особеност на съвременния живот обаче лесно „възпитава" фалшивата увереност, че да правиш много неща е лесна работа. Можем да го видим във всичко. Само погледнете колко хора пишат. И се наричат писатели. Независимо, че някои от тях имат речник с не повече от 2-3 хиляди думи. И че са базисно неграмотни. И тук не става дума за фейсбуктворчество, за блоговете и т.н. За правото на хората да си пишат в мрежата където и каквото искат. Става дума за сайтове, които претендират за специализация и най-вече за книги. Класическите книги - такива, каквито ги има от времето на Гутенберг.
Инженери, продавачи, счетоводители, ученици и какви ли не още хора пишат книги. И смятат, че го могат. Също достатъчно количество такива правят музика. Актьори пеят, музиканти играят. Режисират. Снимат. Затова и масово виждаме повърхностни, калпаво направени „културни" продукти.
Давам си сметка, че вероятна „вина" за това има и отварянето ни към света. Свободното ни пребиваване в него. Защото по света, да, там, такива неща се случват. Музиканти са и страхотни поети. Да кажем Ник Кейв. Певци и певици пускат модни линии. Да кажем Виктория Бекъм. Не че беше кой знае какъв музикант. Но напоследък някои от дрехите й доста се харесват. Примери много.
Но нека да припомня, че това там е свят с развита съответна индустрия. И това дава възможност на някои да разчитат на ползите, които известността им в нея им дава. Тук обаче индустрии няма. То сцена няма, та индустрия.
И може би е хубаво да се върнем към добрата стара специализация.
Да се концентрираме върху едно или две неща, които да изучаваме добре, да придобиваме умения да ги правим добре и... да ги правим.
Предполагам на мнозина им се иска да могат повече. Да са някакви ренесансови хора, като Леонардо, да кажем, и да имат таланта, да могат и да рисуват, и да пишат, и да инженерстват...
Обаче ренесансови хора ний не сме, както би казал Йода, и няма как да бъдем. Поне почти всички от нас. И защото „всичко мога, всичко знам"... завършва с „аз вълшебник съм голям"... Съжалявам, но това е положението.
Оня, ако е толкова важно: завършила съм езикова гимназия, след нея - право /посочих долу, че работя като адвокат/ после една незавършена, по моя вина, специализация /в областта на международното право е/ Не съм правила опити нито да пиша, нито да създавам музика, нито кино, нямам лични успехи/неуспехи в тази насока, само консуматор съм.
ето ярък пример какво според мен визира статията : http://e-vestnik.bg/3850 може би след 10,20,50 години ще го обяват за гениален - не знам! аз лично силно се съмнявам
strawsPulledAtRandom - не твърдя, че образованието и специализацията задължително пречат, макар за България да мога да дам примери на хора, които са тясно специализирани в това, да правят музика - да пеят и т.н., но и с пистолет не можеш да ме заставиш да ги слушам. Но, да кажем, това е субективно мнение, друг пък ги харесва, понеже те са младите, новите български певци. От телевизията не очаквам да ми предложи онова /камо ли от посочените от теб медии/, което аз харесвам, без да имам особени претенции. Просто казвам, че мнозина от големите не са тесни специалисти и имат ли своя визия как трябва да се случват нещата, те се случват, успяват да пробият и излязат на светло, следва известност и т.н. Нищо повече не твърдя. п.п. Мисля също, че посредствеността, арогантността, липсата на самокритика и т.н. не се дължат на липса на образование и на такава на професионализъм, а са с по-дълбоки корени, но както и да е ...
И какво, Драконе, предлагаш? Да ги отсяваме някъде, на по-ранен стадий? Да си останем в България - казваш книгите и аз се съгласявам с теб, казваш музиката - пак съм съгласна. Но кой ги допуска до пазара, до нас, до широката публика /изключваме случаите на самиздат, понеже и такива има/? В голям процент от случаите това са хора със съответното образование и тясна специализация в областта на критиката и книгоиздаването, както и в тази на музиката. Казват, тук форматите по телевизиите са посредствени - ами често в тях, и като жури, и като подготвящи, са все хора със съответно образование, музикални педагози, певци по образование, композитори и т.н. Защо тогава не ми/ни харесват? Защо не достигат световните издателства /с малки изключения/, читателите по света, световните музикални сцени, та нали ги подготвят и издават именно тесните специалисти, профилираните, та нали голяма част от българските певци в момента са с подходящо музикално образование, тесни специалисти са, не са мултифункционални?
Човешките способности са неограничени, единственият предел са глупостта и мързелът. Отвъд тях всичко е възможно. Авторката на статията обаче въобще не споменава тези основни спънки, а те са истинската причина за посредствеността. И много често като го мързи някой да бачка си сменя професията, щото другото може да е по-сладко и лесно и после пак. А граници няма. Професионалисти музиканти твърдят, че всеки може да се научи да пее вярно и аз им вярвам. А относно художниците, случайно имам и образование и разбиране в тази област, всеки може да намери свой стил чрез който да се изразява и ако не шедьоври, то поне да прави едно приятно изкуство. За киното, гледала съм невероятни филмчета правени от тинейджъри, на никому неизвестни. И защо да се развиваш само в една област. Като задобрееш в едно, може да тръгнеш в друга посока и после в трета и накрая да навържеш трите и да направиш нещо ново и уникално. Не бъркайте "МЪРЗИ МЕ" с "АЗ МОГА".
Гошо от Почивка е човекът! поклон
И как все ще изскочи участник, който я е развеселен, я редовно подиграва някого. Идеалният начин хем да е НАД бездарните поощрявани таланти, хем и НАД тесните специалисти.. с хоби тесни специалисти. Точно тва е идеята. Да. Да ви пази Мохаммед и Буда. И книгите на Ошо ест. Без тях всички сме на ръба на нервния срив. Или не всички.
Деяне, научи се да схващаш какво всъщност хората казват или многопрофилността ти не ти го позволява? Имаш проблем с разбиране на прост текст явно (като коментарите ми). И 200 пъти да напишеш високопарно едни и същи аргументи, като ти се казва, че никой не ти говори за това, а ти не схващаш за какво иде реч - все тая. Вземи пийни едно, че си се превъзбудил нещо.
п.п. И когато правиш плосък опит да оригиналничиш и задаваш въпрос какво точно си завършил на някой - е добре акъла да ти стига и профила ти във Фейсбук да не е с публични настройки. Защото можеш изведнъж да си много изненадан как точно ще познае и пак да не схванеш 2 дена как се е получило ;-)
Големи въртележки се получиха. Някой като посочи известни примери за преуспели непрофилирани хора, всезнайковците ще кажат - ама тя статията е за средностатистическия гражданин, не за уникатите. Като пишем за обикновения човек, който успява в различни поприща на добро, а не на гениално ниво - ще се намери кой да напише, ама той няма талант и никога няма да стане уникат. Не може всички да сме гении, поне за мен ще е трудно да запомня няколко милиарда гения. И поздрав за Деян: семегейците трябва да се поддържаме, защото всички сме уникати.
Деяне, аз теб, сладур, те разбрах много добре какво казваш още първият път. Ти и някои други имате проблем да чуете различна гледна точка и да разберете, че спора, по който давате примери не се води всъщност.... А генерално щом смятате, че всички са по подразбиране гениални и всеки може всичко да може и всичко да знае - ок :-))). Лека вечер ти пожелавам :-)
а Мима - хем не можело всички да сме гении, хем може всеки всичко да може и всичко да знае , добра логика..лека вечер и на теб
"Имаш проблем с разбиране на прост текст явно (като коментарите ми)." И понеже като пише друг не разбираш, поне собствената си мисъл се опитай да схванеш. Със здраве!
българинът е селтак и еснаф по душа. на повечето селтаци и дребни душици мога да им кажа само - спрете да ви е яд, дори и за "некадърни" според собствените ви, предполагам не особени, средностатистически критерии, спрете да завиждате, дори само за ентусиазма им, ако наистина нямат друго. времето и пазарът ще покажат, не разни "спецове" като вас. който има да троши нерви, време и пари в някой проект - негова си работа, като не ви харесва - не гледаш, не купуваш. има по-обективни сили и фактори, които накрая теглят накрая чертата. единствено на себе си вредите по тоя начин - злобата трови яко. казвам го за ваше добро, не да се заяждам. мисля, че тука е мястото да се спомене лафа за казана с българи в ада.
пета_вава - ами значи по-талантливите просто се дънят в маркетинга и рекламата. и връзките. а вас кой ви кара да му слушате на некадърния песните или да му купувате боклуците? или тука българският пазар пак сме некво бесно изключение от останалия свят?