Всичко мога, всичко знам...

Статията е пълна с неясноти и собствени гледни точки. Не, че е лошо, ама на първи прочит изглежда като тирада. "Нищо не мога, а тоя нещастник, дето ми взе работно място, свири и на пиано" Пък и цялото нещо е отгоре-отгоре. Хората на днешното време се развиват в повече от една среди, защото... ами защото могат. Да, вече има информация за всичко на един монитор разстояние. Времето е повече, свободата също. Сигурен съм, че и преди го е имало желанието, но малко хора са можели да си го позволят. Колкото до професионалното развитие (професионалист - човек, който получава заплащане срещу извършени услуги), който не е доволен от даден продукт/услуга - да не плаща. Не е ли десетки пъти по-добре пазара да е наводнен със стоки, отколкото да цари монополизъм? Защо да има 2 книги на месец, като може да има 200? Много хубав пример е и нашата поп фолко музика. Женици-дилетантки, които безмилостно плагиатстват от чуждестранни колежки. Минават през звукозаписна компания, барат един-два меча и накрая подписват договор. А пък не е като да каже човек, че тази музика не се слуша. То даже и музика не е. Много по-добре е човек да се опитва да се движи напред, отколкото да стои на едно място, вярвайки, че като затвря буркани в продължение на 20 години, на 21та вече ще е тясно профилиран специалист.

Безобразна публикация. Ние тук нямаме некадърници. Всеки има по няколко таланта. Децата ни не напредват бавно. Те напредват "различно". На тях им е втълпено най-важното - да са амбициозни, с високо самочувствие, специални. Да си всестранно развит гений е любопитно хоби. Или няколко хобита. Да се омаловажава труда на "тесния специалист" е градивна критика. Той се оценява наравно с талантливия и изобретателен Гошко. И така до пръсване.

според мен тая жена смята че Шекспир е завършил Софийския а Едисон - Техническия Определено образованието е добра предпоставка да развиш таланта и - но за да го развиеш трябва да го имаш Щом авторката пише статии сигурно е писателка ... кой университет трябва да завършиш за да се изживяваш като писател? )) истината е че за да си добър в някоя област трябва да си тесен специалист ... но всеки тесен специалист трябва да си има шеф с по-широки познания, а той да си има шеф с още по-широки познания ... и т.н. докато отгоре трябва да стои човек с много широко познания ... за да мисли мащабно ... Аз лично стигам до извода, че авторката не се е напънала много ... което я прави точно един от героите на статията и ... човек който не знае за какво пише ... което пък е парадокс тъй като доказва че така или иначе явно доста хора правят това което не могат ...т.е. тя е права ... явно е много умна ... пише статия и със самата себе си доказва че е права

@majmuncho ако гледах на тази статия като на литературен феномен, а не като на мнение, щях да съм напълно съгласна с начина, по който го извъртя. Това го мога, виж: Едисон в даден период е бил шеф. На Никола Тесла. Едисон е бил смятан за този с по-широки познания. Но колко е ТРЯБВАЛО да го има шефа, разбрахме едва наскоро ;D Иначе и двамата са имали не само една страст. Те са били и световни шампиони по борба, федербал и висок скок. Аа! И закърнели мозъци на талашитено бюро.. ли беше @Ели Два пропиляни живота. Знам, че примера е краен, но ако ще се самообявяваме за "мулти", дай поне ако не завършим всичките университети в чужбина, да завършим един тук. По читав начин. А и "мулти" университети тепърва ще се роят много. Но тва по желание. Питайте Бойко Б и Цветанов. И започвайте да ни рулирате и вие (щом можете). @Kolinsky нямам нищо против развитието и свободата да се информираме. Ама "който не е доволен от даден продукт/услуга - да не плаща."? Ако беше толкова просто сега нямаше да гъмжи от уважавани псевдоинтелектуалци, полудели и промити глави, които ежедневно си търсят "правата", оплакват се, изискват почит и куп други простотии, благодарение на същия богат пазар. Щото лесно се делим на уинъри и лузъри, но когато опре до можене всички сме еднакво способни. Е как става? И глупави дечица няма. И България е пълна с възможности. Ами да, защото тук няма ясно откроени стандарти. На мама генийчето е такова и извън вкъщи, щом може да убеди шефа си в това, без да му посочат вратата.

Не знам на колко години си, ама ако си 30+ ще помниш, че едно време доверието в страната, човек-към-човек, беше на отрицателно равнище. Нещо толкова просто, като да ти оставят сметката на масата и да си тръгнат без да чакат, за да са сигурни, че няма да си плюеш на петите беше рядкост. Политиката за връщане на закупени стоки беше брутална. Общо взето, бяхме като в един любезен мини затвор, а сега нещата много се промениха. Да, хората пак недоволстват, ама някой младеж, ако го върнеш сега две десетилетия... ох,ох какви крокодилски сълзи ще реве... Обществото е далеч по-либерално и бавно, но сигурно разтваря прегръдка за хората, които искат да са нещо повече (дали СА нещо повече е друг въпрос). И тук вече, човека следва една съвсем естествена революция. Без оковите на стереотипа, хората виждат, че могат да бъдат нещо повече, нещо, за което са мечтали. Вижте ежедневните изяви в youtube. Те са възможни именно поради свободата на новия век. Да се страхуваш да хванеш китара, четка или отвертка като си на 40, само защото някой ти е казал, че нищо няма да се получи - това е тъжно.

"Да се страхуваш да хванеш китара, четка или отвертка като си на 40, само защото някой ти е казал, че нищо няма да се получи - това е тъжно." Именно - и въпросът е бива ли те и в четката, и в отверката и в китарата :-)) И възможно ли е ВСИЧКИ тук да са толкова всестранни гении..но явно е възможно, хахаххахаха

Нещо оплетохме понятията тук вече май..... Да имаш най-разнообразни хобита извън професионалната ти насоченост е хубаво, дори похвално! Но да смяташ, че си компетентен в безброй сфери дотокова, че да можеш да ги практикуваш професионално е твърде вятърничаво усещане..... ако се имаш за голям спец в толкова много сфери, най-вероятно е да не си компетентен в нито една! Освен ако не си горд притежател на диплома по бизнес администрация разбира се - тогава морето е до колене

ааа уеуе мауе... не Ви е било скучно през уикенда Аз пек ще Ви рекнем, че 49% от нещастните случаи стават след думите "ВИЖ К'ВО МОГА"...а останалите 51% - след думите "НЕ бе идиот, ГЛЕДАЙ КАК СЕ ПРАВИ"

Майстор Тричко - мое всичко... http://g-list.org/category/maistor-trichko/ Лек ден и седмица... много ме развеселихте...

П.С. И евала за статията! Щом има толкова коментари без да става въпрос за секс....

Много си е хубава статията. Дори е привлякла живи примери.

Големи страсти през уикенда. Никакво зачитане на божиите директиви за почивка в края на седмицата. Тая нова звезда, Елица, направо кърти вани. Душко, по-тъпа си от Теа, а това значи много. Иначе авторката е права. Няма лошо човек да има разностранни интереси и да се опитва да пее, да рисува и да гълта огън, примерно. Но когато натрапва нещастните си напъни на другите, това идва малко в повече. Не може специалист по всичко, а и не е необходимо. Светът е друг. Достатъчно е човек да е добър в едно нещо, а ако и с него си изкарва хлаба, от това по-хубаво няма. Колкото по-неразвито е едно общество, толкова повече специалисти по всичко има. Едно време най-важната екстра в една "Лада" беше чантата с инструменти.

@ 67 Dimitar Stamboliyski Митее, не съм я засичала каката... А може и да е спряла да прелита с арфата...ако са я реанимирали и пратили в „ада”... @ 68 niemen - Едно време най-важната екстра в една "Лада" беше чантата с инструменти. Хахаха... така си беше... и дамата до теб да носи чорапогащник... в случай, че скъсаш ремък... хихих

Статията нямаше да е лоша, щеше нещо да каже, само да не беше намесила изкуството. Почти е за подминаване, но няма как да не я разгледаме, с този очарователен напън за иронизиране, още в началото – слабичък, неосъществен аргумент, в една иначе не толкова лоша теза. „Примерно, решават, че искат да снимат филм. Естествено, той трябва да има сценарий. Сядат те и си написват сценария. Ами да, идеята им е хрумнала, какво друг ще пише, със сигурност няма да го направи толкова добре.” Едно американско момче, след „Американски графити”, на който било и сценарист, и режисьор, решило, че е крайно време да допише и реализира онзи сценарий, който от години му се въртял в главата. Речено – сторено. Този сценарий обаче не се харесал на много от холивудските големи, най-вероятно защото и те, подобно Атанасова, не можели да разберат, че в света на изкуството и киното, в частност, на Гения и Твореца, не им е нужно задължително да са завършили нещо, не са им нужни и сценаристи доста често – те самите създават и съзидават, разкриват новите светове. Та това гениално момче, от доста неща се отказало, с неизвестни актьори го наградили, собствена компания за визуални ефекти създало, но нищичко не можело да го спре, защото действително никой със сигурност нямало да го направи /невъзможно било да го направи/ толкова добре – и така „a long time ago in a galaxy far, far away” се родил онзи филм, до един от чиито мои любимци и Атанасова се докоснала в една статия, години по-късно – „Star Wars” – сценарист, режисьор и копродуцент Джордж Лукас. Годината е 1977, далеч е от Ренесанса, както и да я погледна. За да не дразним с излишни разсъждения, едни от най-великите в киното, Атанасова, сами, много често сами, понякога и в съавторско, пишат своите сценарии и създават своите светове, изиграват ги даже, точно защото в това е съществото, същността на гения. За да не кажете, че говорим за изключения, ето малко примери/факти, извън онзи горе: - Станиславски – актьор, режисьор и писател – теоретик на онова, което пресъздавал и режисирал; - Хичкок – момчето с инженерно образование, нито режисьорска, нито каквато и да е филмова школа помирисало; - Магьосникът Федерико Фелини – момчето с фантазията, карикатуристът, творецът на куклен театър, журналистът. И най-вече онова момче, на което погледът се реел отвъд тясната специализация /нямал режисьорска такава/ и като режисьор и съсценарист създало „Сладък живот” /нямам намерение да изброявам всичките му филми и постижения/ - да, той е Вълшебник, не заради „всичко мога, всичко знам”, а защото „всичките си мечти искам да пресъздавам и да дам”; - Бернардо Бертолучи – завършил литература и философия, но вместо да седне и доразвие онзи литературен талант, който имал, решил, че има нещо друго да каже, покаже и създаде – и като съссценарист и режисьор се родил „Последно танго в Париж” /пак не изброявам останалите му вълшебства/; - лошото момче на американското кино – Куентин Тарантино – момчето от архива на видеотеката, което накарало всички тесни специалисти да си изгризат ноктите от яд – сценарист и режисьор, отново без образование в тази насока; - момчето с неугасващ поглед – Никита Михалков – актьор и режисьор - незабравима роля в „Гара за двама”, незабравима режисура на „Сибирският бръснар” /там и актьор отново, но няма да се спирам подробно/ - премного любимото ми българско момче, великият Рангел Вълчанов – да, истина е, той е завършил театрална режисура, а дали е бил подготвен и за сценарист ... „Лачените обувки на незнайния воин” – сценарист и режисьор, „Немирната птица любов” – сценарист и режисьор и т.н. Не знам защо си мисля, че и с „Ура! Най-после и онемях!” пак има какво да ни каже, пак ще отвори светове, без да е професионален писател. Пустата му добра стара специализация ... Е, г-жо Атанасова, тези изброените, с техните филми, сценарии и роли, те халтури ли са? Мултифункционални ли са? Произведеното им дали се е харесало само на тях и на няколко други човека? Според скромното ми мнение, в света има Творци, а на места и професии. Аз съм от хората, които не държат на професиите, но моментално се влюбвам в Творците, обичам когато светът се превръща в изкуство, а изкуството - в естество. И за мен е много страшно, когато изкуството и светът се правят, режисират и канализират от онези с професиите, а липсват Творците. Страшно е също, когато професия „режисьор” или професия „писател” няма какво да ми каже, въпреки тясната си специализация.