Имало едно време двама братя, в една съвременна приказка. Вместо картичка от САЩ, получили пратка с праха на баща им, в малка черна кутия, някъде по времето, когато комунизмът се сринал. Единият заминал за Америка и направил шеметна кариера на капиталистически звяр, другият останал в родината, за да види как мечтата му за издателство рухва.
Сигурно помните „Черната кутия" на Алек Попов, напълнена догоре с чувство за хумор и сюжетни изненади. Наричана и пародия, и трилър. Със сигурност един от най-успешните съвременни български романи, който ни запозна с нахакания Нед от вида УБЗГ (успели българи зад граница) и непретенциозния му брат Анго, чийто единствен капитал в началото бе любовта към книгите.
Историята ги събира 15 години по-късно отвъд Атлантика, иронията им разменя местата, а сега авторът добавя нови сюжетни линии, повече смях и още драма в преработената версия „Черната кутия: ниско прелитащи кучета".
Новото издание вече е на пазара, а Алек Попов подсказва само, че образите на героите са по-ясни и по-верни на себе си. Повече от половината роман е пренаписан, особено в налудничаво - криминалната част, в която Анго въвлича Нед в сблъсък с кучешката мафия в Ню Йорк.
„Никоя книга не може да се приеме за окончателно довършена или за съвършена. В един текст винаги има възможности за нови развития, за надграждане, още повече в нашата епоха, в която никоя версия не е последна. От един първоизточник могат да тръгнат различни сюжети. Както в живота, така и в литературата", обяснява писателят.
А скоро и в киното, да се надяваме, ако се намерят пари за екранизацията на „Черната кутия". Алек Попов работи върху адаптацията на текста за големия екран, а зад камерата ще е режисьорът Димитър Митовски - тандем, който добре познаваме след успеха на „Мисия Лондон".
Дума по дума - нова книга
Алек Попов отваря „Черната кутия" заради предстоящото й излизане във Великобритания, но намира думи и изречения, които сега не би написал. Леките корекции прерастват в основен ремонт - и в различна книга, но със старите познайници, забъркани в абсурдните ситуации, и със същото послание - че понякога, за да намериш, трябва да изгубиш.
Романът заема особено място в творчеството на писателя, тъй като е свързан с личния му живот - баща му е математикът Васил Попов, а в книгата двамата главни герои непрекъснато имат съмнения какво точно се е случило с техния разсеян баща - също известен математик, забравил газта да тече в американската му квартира.
„Тази история беше важна за мен и винаги съм имал чувството, че нещо не е както трябва. Когато усеща, че може да бъде разказана по-добре, авторът може да се върне назад в един момент и да го направи. Това е рисковано начинание, защото книгите имат свой живот. Не бих го препоръчал на никого. Особено ако няма добър редактор до себе си. Аз имах късмета и щастието да работя с Деляна Манева по този текст, за което бих искал специално да й благодаря ", признава той за преработването „Черната кутия".
Иначе стилът е все така изчистен и прям, действието е забързано до непредвидимост - два важни фактора, които правят четенето бързо и приятно. Все пак, говорим за Алек Попов, който е превърнал простотата на литературата в свое кредо.
„Книгите, които се пишат трудно, се четат лесно. Зад това стои доста работа. Зад тази привидна простата има по-дълбоки неща. Когато човек се занимава предимно с езика, има опасност да пропусне съществените неща. Замъгляват съдържанието или прикриват липсата на съдържание", твърди той.
Без претенции
Когато „Черната кутия" се появи на книжния пазар преди седем години, книгата предизвика много полемика от типа на „сблъсък на цивилизациите" - контрастът между замогналите се емигранти, които в един момент възприемат родината като миша дупка, и губещите от прехода интелектуалци, задушавани в собствения сос на обезверението и престъпния преход.
Алек Попов коментира, че изобщо не е имал намерение за генерализации на цели социални групи. Същото важи и сега - авторът нито поучава, нито лепи етикети - просто четете и се смейте. „Винаги някой се припознава в героите, това работи в полза на читателите, за да вникнат по-добре в книгата. Но не трябва да се приемат буквално", съветва писателят.
Черната Кутия и на големия екран
Алек Попов продължава да работи и по филмовата адаптация на романа под режисурата на Димитър Митовски. Идеята за екранизация е стара - и няма да има дословни повторения нито на новата, нито на старата версия на „Черната кутия".
Проектът е одобрен от Националния филмов център преди около две години, но няма как да тръгне, без да се събере бюджет заради снимките в Ню Йорк - една доста скъпа дестинация за нашенските измерения.
„Когато работя за кино, това е различно предизвикателство за мен - не просто да адаптирам произведението, а да го направя донякъде по-добро. Това е повод да погледна работата си под различен ъгъл. Надявам се този път да направим нещо различно и също така впечатляващо. Книгата дава възможност за много ярка и експресивна визия", коментира авторът.
Според Попов написаното в романа и заснетото от камерата не трябва да бъдат едно и също: "Мисия „Лондон" също не повтаря дословно написаното, важното е филмовата адаптация да е уловила правилно първоизточника. Това е магията на това изкуство".
До края на годината на пазара предстои да излезе и втората част на „Сестри Палавееви", както и театралната версия в Драматичен театър - Пловдив за близначките - партизанки, които предпочитат гората и съпротивата пред богатия дом на влиятелния им родители.
Разперен между три изкуства, Алек Попов е неуморен. Казано иначе, кучетата летят високо в неговия случай.
Е, няма такъв просто... Гениален!