Има литературни класики, които ще живеят вечно. Романът на Мигел де Сервантес "Дон Кихот" несъмнено е една от тях. Книгата е издадена за първи път на 20 декември 1604 г. под оригиналното ѝ заглавие "Дон Кихот де ла Манча".
Приключенската история ражда едни от най-разпознаваемите герои в световната литература - Дон Кихот и Санчо Панча, които години наред запленяват читателското въображение, независимо от възрастта.
Вижте 10 любопитни факта за едно от най-четените европейски произведения:
- Сервантес измисля историята за "Дон Кихот", докато е в затвора.
Младият Мигел де Сервантес страда от участ, позната на всеки амбициозен писател. Той работи на пълен работен ден, за да плаща сметките си. Сред различните длъжности, които Сервантес заема в годините преди литературния си пробив, е работа като данъчен служител за испанските власти. За злоупотреби с обществени средства той е вкарван в Кралския затвор на Севиля два пъти между 1597 и 1602 г.
Смята се, че именно по време на престоя си зад решетките за първи път измисля първообраза на историята за "Дон Кихот".
- Сервантес кръщава главния герой на чичото на съпругата си.
Авторът разкрива, че истинското име на неговия герой е Алонсо Кихано. Той го заема от Алонсо де Кесада и Салазар, чичо на Каталина де Салазар и Паласиос, за която Сервантес се жени през 1584 г. Името "Кихот" (Quixote) пък произлиза от испанската дума за "набедреник"(част от бронята).
- Произведението помага за утвърждаването на съвременния испански език.
Вариантът на испанския език, на който Сервантес пише своята творба, всъщност е нов за началото на XVII век и много по-близък до днешното произношение, отколкото разговорният език от онази епоха. Популярността на книгата утвърждава съвременния испански, който днес е вторият най-говорим език в света след мандарин.
- За написването на "Дон Кихот" Сервантес черпи от опита си като роб
Една от сцените в романа описва как Дон Кихот и Санчо Панса освобождават група каторжници от плен. Специалната чувствителност на Сервантес към тези хора вероятно произтича от собствения му опит в плен през 1570-те години. Той прекарва пет години като роб в Алжир, опитвайки се да избяга неведнъж.
- Авторът обявява втората част на романа в предговора на друга книга.
Авторът публикува сборник от 12 новели "Поучителни повести" (Novelas ejemplares) през 1613 г., като в предговора включва бележка, в която обявява, че планира продължение на недовършената басня за рицаря от Ла Манча. Тази негова реклама на предстояща книга може да се разглежда като предшественик на съвременните филмови трейлъри.
- Фалшиво продължение на "Дон Кихот" е публикувано като измама.
Само една година след появата в предговора на "Поучителни повести" обаче, том с мистериозен произход се вмъква в канона на "Дон Кихот". Написано от автор, използващ псевдонима Алонсо Фернандес де Авелянеда, неофициалното продължение става печално известно с лошото качество на писане и многобройните нападки срещу Сервантес и оригинала.
- Сервантес не печели от успеха на книгата.
Въпреки почти незабавната популярност на оригиналния роман от 1605 г., Сервантес почти не печели пари от своето произведение, тъй като през XVII век за писателите е било обичайно да се отказват от авторски възнаграждения за техните публикувани творби.
- Достоевски посочва Дон Кихот като любимия си литературен герой.
Руският романист Фьодор Достоевски многократно изразява възхищението си от Дон Кихот. "Той е прекрасен само защото е нелеп", пише руският класик в писмо до племенницата си София Иванова и определя протагониста на Сервантес като най-великия герой в европейската литература.
- "Дон Кихот" може би е най-продаваният роман на всички времена.
Много учени смятат, че книгата е достигнала тираж от 500 милиона копия. Ако това действително е така, тази цифра би го направила най-продавания роман в световната история, надминавайки 200-те милиона копия на "Повест за два града" на Чарлз Дикенс и 150-те милиона на трилогията "Властелинът на пръстените" на Дж. Р. Р. Толкин.
