Ако беше стигнала до финала на "Олимпия дела Тофане" в Кортина, Линдзи Вон щеше да пренапише историята на ските - в голямата си част писана пак от самата нея.
41-годишната американка обаче падна брутално още в началото на спускането си по легендарното трасе. Красивата история приключи по начин, който не беше за пред очите на по-чувствителните зрители - опитът за един от най-лудите, самонадеяни и свръхчовешки подвизи в спорта приключи болезнено зрелищно и грозно.
И показа, че приказките се случват по филмите. В реалността има граници - физически и ментални, и на всички ни се налага да се съобразяваме с тях.
Не че Линдзи не беше наясно с това. Неслучайно Вон е сред най-големите спортни звезди изобщо и лице на алпийските ски от десетилетия. Американката притежава специфична харизма и умение да привлича внимание, но има и с какво да ги подплати.
••• Така приключи всичко:
Тя е най-успешният състезател в скоростните дисциплини на алпийските ски изобщо - и при жените, и при мъжете.
Скоростните дисциплини, и особено спускането, са спорт само за най-смелите. И може би най-лудите. В него не се изискват само добри технически и физически умения, тренировки и безкраен упорит труд. Тук менталното натоварване е екстремно - развиват се скорости от по 120-130 км в час и всяка грешка може да бъде наказана жестоко - въпреки всички мерки за сигурност все още има дори смъртни случаи.
Вон винаги е била на ръба на риска, често се е озовавала отвъд него, и си е плащала цената - като огромна част от скиорите.
Десетки бруталния падания, десетки контузии, десетки операции, последващо тежко и бавно възстановяване, и отново на пистата. За това се иска рядко срещана нагласа, инат, упоритост, хъс и много здрава психика.
Не един и двама състезатели са приключвали със спорта след само една или две от контузиите на Линдзи. Не един и двама са се връщали след брутални фрактури, но не са успявали да поддържат предишното ниво и да преодолеят прага на страха.
Вон обаче се отказа от спорта чак когато той беше физически непосилен за нея - тялото ѝ беше почти напълно потрошено и не ѝ позволяваше да се състезава. Обяви, че спира със ските през 2019 г., на 34-годишна възраст - почти когато горе долу приключва кариерата и на останалите скиори.
Но се върна към състезанията - още през 2024 г., с основна цел да се яви на една последна Олимпиада и с почти изцяло ново титаниево коляно. Дори това беше огромно постижение, но през този сезон, на 41-годишна възраст, тя продължи с нечовешките изпълнения - записа две победи и още няколко подиума, подгрявайки за Милано-Кортина.
И по-малко от 10 дни преди старта на спускането в Кортина Линдзи падна на състезание в Кран Монтана и скъса кръстни връзки.
Обичайно това изкарва от състезания за месеци, но Вон обяви, че бъде на старта на "Олимпия дела Тофана".
Което завихри небивалия интерес към женското спускане в Кортина и Линдзи Вон. Всички чакаха в захлас американската да счупи поредния рекорд, да направи поредното спортно и медицинско чудо, да украси Игрите с нещо невиждано и нечувано и да напише приказката за възможните и невъзможните неща.
Благодарение на всичко това и самата Олимпиада привлече повече интерес, а стартът на 8 февруари се превърна в основен за Игрите.
Но всичко приключи на 13-тата секунда.
Историята за завръщането вече беше толкова вайръл, че цял свят видя клиповете с крещящата от болка Вон, лежаща на снега със счупен крак. Алгоритмите на TikTok и Facebook показаха безпомощната Линдзи дори на хора, които не са гледали и секунда алпийски ски, и немалка част от човечеството научи името на американката чак в неделя.
Защото историите за провал обикновено са по-интересни от историите за успех, и ако Линдзи все пак беше завършила спускането, дори и с медал, нямаше да стане такъв хит.
И така вместо върховен посланик и безпрецедентен пример за спорта Линдзи се превърна в негова и на Игрите антиреклама. Хора, които не се интересуват от зимни спортове, разбраха само че на Олимпиада може да има доста грозни гледки. Видяха единствено лошото от спорта, а цялата вдъхновяваща история на Вон се превърна в сеир.
Линзди Вон не е камикадзе, не е и дори безразсъдна. Тя много добре знаеше какъв е рискът и както винаги избра всичко или нищо - или прави спускане на 100%, за историята, или не се спуска.
И със сигурност не съжалява, че свърши в болницата, а с това и с кариерата си, най-вероятно този път завинаги. Опита, беше близо, но не стана. Щеше обаче да съжалява повече, ако не беше пробвала.
Звучи парадоксално, но по-гадният край не е за нея, а за феновете на спорта и за самите скиори, тъй като Линдзи им открадна Олимпиадата. Най-малкото защото спускането за жени на Зимните игри в Милано-Кортина ще се помни с трагедията на Вон, а не например с триумфа на съотборничката ѝ от американския отбор Брийзи Джонсън.
В случай, че не знаете - тя спечели златния медал в злополучното състезание.
