В началото на един от най-модните месеци в годината и стартът на „Голямата четворка" със Седмиците на модата в Ню Йорк, Лондон, Милано и Париж, поглеждаме към модата отвъд тенденциите, подиумите, звездите, марките и дизайнерите.
Изкуство, социален феномен и бизнес: три елемента, които определят, без да изчерпват, смисъла на това понятие.
Модният маратон започва от 6 септември в Ню Йорк, за да приключи на 2 октомври във френската столица.
Седмиците на модата са неизменна част от живота на тази мулти-милиардна индустрия. Особено ярък е примерът с Париж, където модната индустрия генерира близо 10 млрд. евро оборот на годишна база, според проучване на Френския институт за мода (IFM), публикувано в края на 2016 г.
Към тях се добавят и около 1,2 млрд. евро постъпления, свързани с бюджети за реклама и комуникации. Индиректните ефекти, свързани с хотелиерска, ресторантьорска индустрия и транспорт, също са значителни.
Оригиналната концепция за т.нар. Седмица на модата възниква в Париж още през 19 век, когато моделиерите и търговците на дрехи започват да организират частни ревюта в ателиетата си, до които достъп имат само най-ценните им клиенти.
Моделите на съответния дизайнер се подреждат в линия, за да демонстрират най-красивите им рокли. И досега този вид събития в Париж все още се наричат "дефилета", паради на модата.
Първото подобно ревю в Америка се провежда през 1903 г. в Ню Йорк в магазина на Братята Ерич. Към 20-те години този вид събития стават масова практика за модните ателиета, като често се провеждат в търговски центрове или хотели. Ревютата са много по-театрални от съвременните им форми, режисират се около една основна тема, представянето на моделите е допълнено от коментар на водещия събитието.
Парадите на модата стават изключително популярни в САЩ, като често събират многохилядна публика - зрителите са толкова много, че през 50-те години магазините в Ню Йорк вече трябва да получават специално разрешение, за да могат да провеждат ревюта с живи модели.
През 1943 г. Елинор Ламбърт, легенда на американската рекламна и модна индустрия, решава да концентрира всички тематични ревюта в определен срок - "Седмицата на пресата". Фокусирането върху дефилетата в Ню Йорк се прави с идеята, че това може да помогне на американската модна индустрия и да се даде компенсират клиентите, които след военната окупация във Франция вече нямат достъп до родината на висшата мода.
Chanel, пролет-лято 2016, Le Grand Palais се превръща в салон на летище
"Голямата четворка" - Ню Йорк, Лондон, Милано и Париж - са градовете, чиито модни седмици се следят с най-голямо внимание и интерес.
Участието в Седмиците на модата е солидна инвестиция. Някои марки харчат милиони евро за едно дефиле, чиято продължителност е 15-20 минути.
На годишна база, само в Париж, се провеждат около 300 ревюта, концентрирани в общо 38 дни. Те обхващат висша мода, прет-а-порте и мъжка мода. Парижката седмица е най-голямата в международен аспект, а 50% от марките, които участват в нея не са френски.
В един по-глобален аспект, модната индустрия във Франция обхваща 150 млрд. евро оборот, включвайки сектори като: кожени изделия, обувки, часовници, бижута, парфюми, козметика, оптика, текстил и облекло.
С 1 милион работни места, модата представлява 2,7% от БВП на Франция, като изпреварва автомобилната индустрия (39 млрд. евро оборот) и аеронавтиката (102 млрд. евро) взети заедно.
Демонстрация на най-новите тенденции, витрина на таланта, възможност да бъдеш забелязан - допълващи аргументи в полза на Седмиците на модата, облечени в желязна бизнес логика.
Предизвикателствата пред дизайнерите и марките стават все по-големи днес - в света на дигитализацията, на светкавичното потребление, на все по-трудното задържане на вниманието на потребителя и на изискването за прозрачност, отговорност и устойчивост на процесите, свързани със създаването на мода.
Още от Ванина Ханджийска можете да прочетете в блога й Style Inspiratrice.
