Не е ли странно, че колективната памет у нас помни цената на билетчето и "Добруджа" при Тодор Живков, но не и лагерите в Белене и Скравена, национализацията на земята и трудово-възпитателните лагери? Някои обвиняват германския народ в известен мазохизъм заради начина, по който не спира да помни и напомня за Третия райх и извършения от нацистка Германия геноцид.
В България пропагандната машина по времето на 45-те години по всякакъв начин се опита да изтрие от паметта на българите какво точно се случи по време на "народната революция" на 9 септември 1944 г. и след това - така бяха написани учебниците, така бяха снимани филмите, така бяха писани книгите - научни и художествени, с малки изключения... България бърза да забрави. Не от срам, а защото други искат да останат в историята така, както се харесват. Webcafe.bg отваря дискусия по темата "Да помним ли и защо?"
На 1 февруари бе честван денят на почит и признателност към жертвите на комунизма. Новият президент произнесе реч, в която каза и че „въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим старите рани, истините за комунистическия режим са живи в нашите спомени, спомените на нашите родители, на обществото, а фактите не трябва да бъдат забравяни".
Припомням, че този ден се чества за втори път, предложението е на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.
Незабравата, разбира се, е важна и със сигурност спомените на нашите родители, на нашите близки, а също и на хиляди непознати нам хора, са живи. Това обаче съвсем не означава, че имаме обща, колективна памет за недалечното минало. Че имаме обща историческа „версия" за него.
Преди почти две години ГЕРБ отказа честването на Европейския ден за възпоменаване жертвите на тоталитаризма. Още малко преди това бе отхвърлено предложението на СДС за създаване на Институт за национална памет. Отхвърлен беше и Проектозакон за включване на престъпленията на комунизма в учебниците по история. После самото СДС като че ли „забрави" тези си искания. Има още примери (като отношението към възродителния процес), които демонстрират как функционират в политическото пространство призивите за „помнене" и „забравяне".
Ако приемем, че политиците ни като цяло „употребяват" миналото,когато и както им е удобно, припомнят или забравят отрязъци от него с оглед на конкретни политически интереси, дали обществото ни като цяло помни недалечното минало, как го помни и защо?
„Преди се живееше по-добре от сега"
Така казват множество анкетирани, които можем да прочетем в изследвания, свързани с епохата на социализма. „Можехме да си купуваме повече неща за хранене, да ходим всяко лято на море. Имахме сигурна работа.". Дори и да отсъства такава носталгия, към времето на социализма се наслои едно по-лежерно, леко присмехулно, но де факто съвсем добронамерено отношение.
То дойде от реклами като „О, Пепи", от възстановяването на „естрадната" линия в българската поп музика, от акции свързани с експонати, емблематични за социализма като „Инвентарната книга на социализма" на Г. Господинов и Я. Генова, която представи около 500 такива, свързани с ежедневния бит на хората и др.
На другия полюс
Хора, лежали в лагери, хора изселвани, хора, чието имущество е било иззето, близките и наследниците на осъдените от т.нар. Народен съд. Тяхната памет за соцминалото е травматична. Болезнеността на спомените им не намалява с времето. И е ясно защо. Тези хора искат възмездие. Носталгиите по „хубавото" време още повече инфектират тази травма.
Между тези два типа отношения има и други
Едните са на хора, живели социализма, но някак „изтласкали" спомена за него. Хора, които не го мислят и помнят като време на не-свобода, а просто като отрязък от техния житейски път, разказа за който някак са подредили и успокоили, канализирали в лични преживявания, изключвайки общото ни тоталитарно минало.
Освен тях има и една вече голяма група млади хора, които не са живели социализма. Те нямат памет или опит за него. За тях той е някаква празна форма, която могат да напълнят с едно или друго знание. Или със спомените на родителите си - носталгични или критични, или със собственото си нежелание да се занимават с този период, да знаят за него.
И когато в учебниците по история, в общата памет на обществото ни този период липсва, той с пълно право може да отсъства, и то тотално, от тяхната историческа версия за миналото.
И това е големият проблем в отношението ни към времето на социализма. Не е въпросът в честванията или в отсъствието на такива. Не е и в т.нар. обществен дебат по въпроса, за който ГЕРБ от време на време споменава. Както сполучливо отбелязва Евгения Иванова в своята статия „Как помним комунизма?", на никого не би му хрумнало да подлага античната или средновековната история на обществен дебат, за да бъдат оценени.
Историята е знание, а не закони и дебати. И докато това не стане тук, у нас, както в някои от страните от бившия социалистически лагер - ту ще има чествания, ту те ще бъдат отменяни. Ту ще се откриват паметници, ту ще се рушат. Ту ще се предлагат проектозакони, ту ще бъдат отхвърляни.
А ние все така няма да имаме обща колективна историческа памет за това време, белязало живота на нашите родители, нашия живот и със сигурност отношението ни към самите нас, към общото ни бъдеще. Все едно дали го съзнаваме или не.
Към Иворад: "Факт е, че ти не обели и дума по тези цитати......" Всеки цитат, изваден от контекста на общото, може да доведе до доста неправилни и неверни тълкувания. Общоизвестен факт. Или да дам и за това ли примери? Че не понасяш по някакви си твои причини Вапцаров, си е твой личностен проблем - въпрос на комплексарщина, завист, каквото и да е. Принципът на шопа - не знам как е, но и така не е, явно доста добре действа при теб. Но така никой не може да оправдае логично и истински своето съществуване, освен ... клакьорът, слагачът, паразитът. Те за всичко имат мнение, ни никога нямат позиция, никога не се борят за кауза, нямат цел и идея. Съществуването им се определя от мрънкане, критикарстване и празен от смисъл живот. Сигурно ще поискаш и примери? Погледни се в огледалото . Само че ... дори и на Айфеловата кула да се качиш, пак няма да можеш да целунеш дори задника на Вапцаров
"Всеки цитат, изваден от контекста на общото, може да доведе до доста неправилни и неверни тълкувания. Общоизвестен факт. " Отново общи приказки, вместо да се посочи кой е оня контекст на цитатите, който променя техния антибългарски характер в пробългарски! Всичко това е гарнирано с обилни плюнки по събеседника. Е, много учило, много знай!
"С тая си реплика даде приемливо обяснение и на Баташкото клане " Не знаех, че Баташкото клане е било между българи, ама щом казвате.....
към 74 и 78 - "кой" се отнася не за предателства, а за хората, които определяш (в случая - Вапцаров и/или някакви други) като такива, изречението е подчинено и е отделено със запетая. Но явно трябва да си доста зле с граматика и стилистика, за да се заяждаш за това. Или просто защото не можеш за друго. Няма идеално грамотен и перфектно правопишек човек. Ако има, явно това си само ти, е, освен в случаите, когато "бързайки много", правиш симпатични, чак интересни грешки. Явно много обаче бързаш с клавиатурата, понеже успяваш да напишеш по три-четири реда, половината от които - цитати на други хора във форума, за да "СБЪРКАШ ТЕХНИЧЕСКИ". Или просто ти е толкова силата и възможностите на ДВУКЛЕТЪЧНИЯ ТИ ПРОЦЕСОР? Не мога да приема, дори иронично да ме наричаш ДРАГИ и ДРУГАРЮ, нито съм в твоята партия, нито мога да съм с друго отношение към теб, освен като към паразит. Пак някой коментар по правописа, по използването на главни или малки букви, по подредбата на текста? Или като те затапят по някоя тема, гледаш да се заядеш с нещо друго, т.е. скачаш като топче от рулетка просто в друга клетка. Защо би отбой за садизма, фашистка отрепка. (за да не ме обвиниш в пристрастие, комунистите са същите отрепки, защото истинските са ги избили , преди доста време). Поздрави от незнаещите на ГЕНИИТЕ в стилистиката и правописа, на СТОЖЕРИТЕ в обективизма и представянето на фактите, на ФУНДАМЕНТИТЕ в безпристрастността.
към Bozo Kosmev Не искам да се меся в новоподхванатия от Иворад с теб спор. Ако имаш нерви да проследиш как скача от тема на тема, ще разбереш, че човекът явно си уплътнява времето с глупави твърдения. В момента, когато стане неудобно, просто сменя насоката и темата. Но ... успех, все пак
към 81 - не случайно посочих, че няма да давам примери. Или ресурсът на процесорчето ти свърши? Слюноотделянето е една необходима функция на жлезите. А това, че ти си мислиш, че някой употребява секрета по теб, е въпрос на гузната ти съвест (ако има и дори наченки в теб на нея), или на чувството на неудобство и неспособност да кажеш нещо поне смислено. Отново поклон пред ТИТАНА с мнение по всички въпроси. На такива като деца им викахме дървени философи
"Опа, поданици." Добра реакция Иначе, като се замисля, все ми се струва, че тези поданици хич не са били равнопоставени по законите на империята, пък и са понатрупали доста етническа и верска омраза помежду си, преди да се поизколят..... Та едва ли е било въпрос единствено на моментни емоции. Макар че и това е било фактор, несъмнено.
Да се извиня предварително, че се намесвам Забавно ми е да ви чета, но мисля, че и двамата правите една основна грешка. Разглеждате едностранно Вапцаров. А той е от поетите, при които НЯМА съвпадане между поезия и живот. Затова малко го оспорват като поет- защото без съмнение е великолепен такъв. На политическите и идейните му възгледи не могат да се коментират еднозначно. Защото не са еднозначни. Просто Вапцаров е много, много противоречива личност. Продължете си спора
"87 axsbf | 16.02.2012 11:59 към 81 - не случайно посочих, че няма да давам примери. Или ресурсът на процесорчето ти свърши?" По-скоро Вашият ресурс се оказва ограничен - както вече потвърдихте, не можете да дадете примери. Слава Богу, със слюноотделянето сте доста добре Как мислите, дали плюнките могат да заместят аргументите?
"А той е от поетите, при които НЯМА съвпадане между поезия и живот." Прощавайте, Ваше Величество, ама при кой голям поет има "съвпадение между поезия и живот"?!? Та нали в това е очарованието на поезията - несъвпадението?......
До ivorad: Разбирай конкретната дума в по-широк смисъл При Ботев има съвпадение между живот и поезия. При Дебелянов също. Алеко също живее, както пише, както мисли. Вапцаров пише по един начин, а живее и действа по друг. Това е. Така че лично аз когато стане дума за Вапцаров винаги отделям поета от човека. Просто при него нещата са много, ама наистина разнопосочни и нееднозначни.
Май меджъсти: много правилно вметване, само че другият спорещ не иска да разбере, че Вапцаров е РАЗСТРЕЛЯН от фашисти в България, на базата на ФАШИСТКИ закони, гласувани от ПРОФАШИСТКО правителство, а не защото според него е национален предател, сподвижник и симпатизант на създаването на македонска нация. По темата за това има толкова документи, които напълно логично обясняват поведението му, че няма смисъл да се говори. Само че другият спорещ е със самочувствието на петела, който си мисли, че заради неговото кукуригане слънцето изгрява. А като цяло е доста характеристичен клиничен случай. Това е мое мнение, не го налагам, просто го споделям писмено. Вече като че ли го бях писал, но Ботев, Левски и всички останали също са терористи и предатели? Защото са се борили срещу една законно установена тогава власт (независимо каква и от кого, как прилагана и с колко обективизъм) Та ... накратко - спорът ни възникна, (Иворад - ако четеш - разбери - БЕШЕ!!! С теб не може да се води конструктивен спор, справка - примерът с топчето от рулетката ) защото другият спорещ твърдеше, че Вапцаров бил национален предател и единият от аргументите му беше, че "осъществявал терористична дейност срещу законите" (цитирам по памет, да ме извини другия спорещ, че не съм толкова ТОЧЕН, КОНКРЕТЕН И ОБЕКТИВЕН). А не дали Вапцаров е поет и какъв е бил като такъв.
Или за Иворад ако мога да обобщя така: Например: страшно много харесвам как пее Фреди Мъркюри, но не споделям нищо от начина му на живот и възгледите му. Той не е умрял заради стила си на пеене, а заради безразборното си и безотговорно отношение към интимните си партньори. Което не ми пречи да го слушам с Куийн с удоволствие. Същото (макар и доста грубо и опростено, но пък по-удобно да бъде разбрано от теб) - Вапцаров е разстрелян не заради поезията си, а защото е изразявал, защитавал и се е борил за една кауза, имал е цел и я е преследвал. Но не и защото е бил национален предател (според твоите думи). Очевидно това е доста трудно или невъзможно да се осмисли и възприеме от теб.
"При Ботев има съвпадение между живот и поезия. При Дебелянов също. Много щастлив Алеко също живее, както пише, както мисли. " Сериозно? Е, както обичате..... Все пак да отбележа щастливата Ви увереност, че познавате вътрешния свят на Ботев, Дебелянов, Алеко да такава степен, каквато Ви позволява за да отсъдите, че са писали точно според него! Аз, за съжаление, не съм имал удоволствието да присъствам в духовния живот на тримата по начина, по който Вие сте го правили....Предимството на коронованите особи си казва думата
към Иворад като чета с такъв огромен интерес поредното заяждане с някой друг участник във форума, ми се оформи мноооооого бавно една вече написана от мен идея - критикарстването Страшно елементарен и плосък като подход към всяко чуждо мнение. Може би това е смисълът на живота ти? Поздрави към единствено ЖИВЕЕЩИЯ смислен живот!