Понеделник, краят на октомври е и времето е прекрасно. Косите лъчи на слънцето украсяват дърветата с обедна светлина. Въпреки че е хладно, природата буквално се разсъблича пред погледите, които е неизбежно да не хвърлиш иззад широките предни стъкла на автомобила...
А той е Mokka Х, новият малък SUV на Opel, който дебютира през март в Женева като продължение на изключително успешната серия, която германският производител лансира през 2012-та.
Крайната цел на пътуването от София е ваканционно еко селище Омая, на 20 км от Гоце Делчев и само на няколко километра от границата с Гърция. Маршрутът е разнообразен, като симпатичната Mokka Х я очаква малко градско каране (до отбивката за магистрала Струма), шофиране по магистралата, междуградски път със завои и планински път по южните склонове на планина Славянка.
Моделът, който ще тестваме, разполага с новото поколение "шептящ" дизел с работен обем 1.6 литра и максимална мощност 136 к.с.
Отвън Mokka Х има много привлекателен дизайн, като предната част на каросерията определено е по-красива от задната. Дизайнът на дневните LED светлини на фаровете, които имат формата на крила, придава много сериозен вид на колата, който, мисля си, вероятно респектира останалите участници в движението, особено при изпреварване на магистрален път.
В задната си част Моkka Х е малко странно прибрана и дори изглежда тромаво. При дизайна на задните светлини също се залага на "крилата" на Opel. Опционално можете да ги поръчате и с LED технология.
Въпреки че жените често са иронизирани заради факта, че първото, което забелязват у автомобила, е цветът - при Мokka Х не бива да ме обвинявате за това, защото цветът на тестовия модел е така наречения Amber Orange - изключително запомнящ се оранжев металик.
При вида му няма как да не си задам въпроса дали дизайнерите не намекват за светлия цвят на едноименното кафе с избора на тази окраска. Във всички случаи този цвят явно е предназначен да се хареса именно на жените, но аз вероятно бих заложила на другa разцветка, ако това е моята собствена кола.
За автомобил, който е наистина малък за сегмента си (дължината е типичната за серията 4.28 м, а височината 1,65 м.) - вътре е комфортно.
Видимостта от шофьорската седалка в началото ми се струва ограничена, заради височината, което, мисля си, няма да ми позволи да знам какво се случва на поне метър пред фаровете, а това за градски условия би ме притеснявало.
Затова доста повдигам на височина чрез страничната ръчка седалката на шофьорското място. Въпреки че ми се струва, че така съм разположена твърде нависоко, оценявам изключително удобната като извивка седалка.
Opel подчертават изключителния дизайн на седалките на Mokka Х, които са сертифицирани от независимата германска организация от медицински експерти по ортопедия AGR (Инициатива за подобряване здравето на гърба). Това са ергономични седалки с първокласни кожени тапицерии Brandy, които могат да се поръчат допълнително към базовия модел.
Забравям напълно за странното усещане за височина, с което неминуемо се сблъсква шофьор, несвикнал със SUV, в момента, в който потеглям с лекота.
В началото за градски условия Mokka X ми идва по-неманеврена от необходимото, а и видимостта леко ме притеснява, което вероятно се дължи на задното стъкло, което на тестовия модел е затъмнено. За сметка на неудобството, което изпитвам заради тъмното стъкло назад, страничните огледала са доста удобни и разкриват широка видимост и, струва ми се, сериозно редуцирана "сляпа зона".
В момента, в който Mokka се качва на магистралата, се прераждам.
Колата се движи с лекота. Макар че, напълно очаквано за SUV, пък макар и мини, не набира особено пъргаво, веднъж качила скорост, Mokka Х се оказва изключително бърза.
Използвам възможността да пробвам круиз-контрола и задавам 150 км/ч което ми позволява да се движа доминиращо в лявата лента сред и без това рехавото понеделнишко движение. През автопилота намаляването и увеличаването на скоростта става доста бързо чрез превключване на копчето, което прави шофирането на магистрален път изключително лесно.
При липса на движение, успявам да измина почти цялата отсечка до Благоевград на автопилот, с изключение на няколко пъти, когато решавам да изляза от режима, чрез натискане на педала за скоростта, защото не искам да разчитам на системите от пакет "Opel Eye" когато пред мен има по-бавно МПС.
В крайна сметка нито датчика за спазване на дистанция, нито системата за избягване на евентуален челен сблъсък, нито системата за следене на пътното платно или тази за разпознаване на пътните знаци, които са включени в пакета, ще ми спасят живота.
Малко по-късно на пътя между Добринище и Гоце Делчев, който е в много добро състояние и предизвиква към натискане на педала на газта, като в същото време изисква и бързо намаляване, заради острите завои, успявам да се убедя, че Mokka Х е създаден именно за такива отсечки.
Колата се държи учудващо устойчиво и стабилно на завоите, което позволява те да бъдат вземани с доста висока скорост.
Шофирането в тази отсечка е доста приятно с подобен автомобил. С удоволствие оценявам предимствата на "дългите" скорости на 6-степенната механична предавателна кутия, които не изискват постоянното превключване от 4-та на 5-та и 6-та, независимо от промяната в скоростта. Нещо повече - и индикаторът за предавките на таблото не ме приканва постоянно да превключвам, а звукът на дизела не издава затруднения нито при по-високи, нито при по-ниски обороти на дадената скорост.
Приветствам тази еластичност, която, съчетана с изключително тихия като цяло за дизел двигател ме спечелва напълно.
Дори при изкачване по планинския път към ваканционно селище Омая над село Гайтаниново (Хаджидимово) след Гоце Делчев и при отворен прозорец (денят е разкошен, което позволява изключването на двузоновия климатик и наслаждаването на природата в околността), не се чува особен шум от двигателя и тихо пуснатото радио (което е вече на гръцки) все така се чува отчетливо.
И все пак нямам особено много време за да разучавам информационно-развлекателните системи, с които Opel така се гордеят, нито успявам да използвам комуникационна система на автомобила OnStar, за която трябва да се напише отделен материал, най-малкото защото денонощен център за помощ на клиенти на български звучи доста вълнуващо.
И все пак за пътуването си успявам да разуча графичното черно бяло табло с меню на кирилица и да проверя какъв е бил разходът на гориво до сега. На таблото постоянно се изписва средният разход - около 6.6 - 6.8 на сто при това шофиране.
При завъртане на страничната дясна ръчка до волана графичният черно-бял дисплей показва и моментния разход, който на места падаше до и дори под 5 на сто - доста ласкателно за автомобил, снабден с изключително много от най-новите технологии и то на достъпна цена.
При изкачването към еко селище Омая успявам да пробвам и задвижващата система 4x4, въпреки че пътят е сух, времето меко, а наклонът далеч не толкова силен.
И ето след по-малко повече от два часа и половина с Opel Мokka Х се озоваваме на около 223 км. от София в едно прекрасно кътче на България, създадено специално за отдих и бягство от шума и напрежението.
Заслужена почивка...
Гледам тази кола отстрани и ми се струва все по-готина. Ако Opel Моkka X наистина имаше крила, а не само тези в дизайна на фаровете, то тя щеше да бъде ангел, защото всъщност е изключително сигурна и приятна...
Май започвам да се привързвам.
Вижте в галерията как изглежда Mokka X, когато пътешества
