ЦСКА и Левски завършиха наравно в сблъсък за първенството, серията от поредни победи на символичните гости бе прекъсната, както и тази на „армейците“ от успехи над „сините“. Нищо от това обаче не е толкова важно.
Защото най-значимото е, че след толкова дълго време България отново си има вечно дерби. Доказаха го феновете по трибуните, цялостният интерес към двубоя, доказа го огромното желание на двамата треньори за успех, както и унилите физиономии на футболистите след последния съдийски сигнал.
Новината е добра колкото за Левски, толкова и за ЦСКА.
Защото няма какво да се лъжем – в страната ни няма други два тима, които да въздействат по подобен начин на привържениците. Без значение дали говорим за любов, омраза или нещо по средата.
С цялото уважение към Лудогорец, прекрасния футбол, който отборът демонстрира, и успехите, които жъне, но разградчани трябва да доведат комбиниран отбор от Реал Мадрид и Барселона, за да накарат хиляди българи да мислят единствено за футбол в рамките на час и половина.
Сигурно схемата с дружествата завинаги ще остане във фолклора на синята агитка и в това няма нищо лошо. Но всеки, който днес скачаше и пееше в сектор Б, знае, че ако Левски бе победил, щеше да изпита онова чувство, което идва само след триумф над вечния враг и в никой друг случай.
Както и ако „червените“ бяха взели трите точки, всеки цесекар, дори и да е от онези, които избраха вече да не ходят на стадиона, щеше да бъде вътрешно удовлетворен.
Тръпката отново я има и ще настъпи времето за следващия мач между двата отбора. А тогава може да бъдете сигурни, че на стадиона ще има още повече хора.
След днешния мач най-голямата грешка е да смятаме, че дербито от 10-ия кръг на Първа професионална лига завърши без победител въпреки това 1:1, защото не е така.
Победители бяха всички над 25,000 по трибуните и много пред телевизионните екрани, победител е българският футбол, защото отново цялата страна може да тупти в един ритъм поне 90 минути. Защото отново има вечно дерби.
