Новината, че ЦСКА ще продаде Божидар Чорбаджийски през лятото навърши седмица, а клубът не отрече. Няма как да се знае със сигурност истина ли е тя, но е факт, че защитникът изживява труден период. Много привърженици роптаят срещу него, а кризата, в която е изпаднал от около година, доведе до загуба на титулярното място.
Чорбаджийски обаче не заслужава лоша съдба, а ако бъде продаван, има смисъл само срещу доста пари в престижен западен клуб - химера на този етап. Затова е далеч по-добре клубът да го задържи, да чувства той подкрепа, а феновете да бъдат по-благосклонни към грешките му. Фактът, че е юноша на ЦСКА и не се скатава на терена (дори при слаби мачове) не е единственият аргумент. По-важното е, че Чорбаджийски се нуждае от време, за да се превърне в лидера, който всички някога чакаха.
Мнозина може да възприемат фактора "време" за клише, но в случая не е така. Централните защитници достигат футболна зрялост в по-късна възраст. Чорбаджийски през лятото ще навърши 24 години, а бранителите на този пост започват да показват класа по-късно. Пикът в кариерата им понякога е след навършването на 30. Просто на този пост се изисква изключителен опит. Примери могат да се дадат много, като може би за България най-интересният е Петър Хубчев. Макар да показваше качества като млад, Хубчев се превърна едва на 28 години в ас - при последния си сезон в Левски. Бе продаден в Хамбургер почти на 30, пак на толкова записа легендарни мачове с националния отбор (САЩ'94). По-късно стана капитан на Айнтрахт. В крайна сметка всичко, което представлява той като футболист, го реализира на 28+.
Недалечната история на ЦСКА е много интересна със съдбата на някои централни защитници. Те тъкмо като Чорбаджийски влязоха млади в големия футбол, показаха качества, после разочароваха и бяха натирени с облекчение. За да съжалява по-късно клубът.
През 1991 г. в тийнейджърска възраст в ЦСКА пристигна Росен Кирилов. Макар и младежки национал, той бе истинска "дупка" в отбраната, участва дори в трагичната загуба от Левски с 1:7. За четири години добрите му мачове с ЦСКА се брояха на пръсти (сред тях - легендарната победа над Ювентус с 3:2). Кирилов бе откровено слаб и изгонването му в Спартак Плевен бе напълно логично в очите на привържениците. Но няколко години по-късно той стана най-добрият централен защитник на Литекс, после на България, участва и в националния тим. Бе доста по-добър от бранителите на ЦСКА.
Нещо подобно се случи и с Иван Иванов. Русокосият младеж лъкатушеше в изявите си, срещу Левски бе перманетно слаб. Нямаше човек, който да се обзаложи, че би станал добър защитник. Но по-късно игра с Базел в Шампионската лига. И Илиян Стоянов някога носеше червената фланелка, за да го изтърве клуба и да се превърне в легенда на Левски.
Всички тези футболисти не бяха от световна класа, не станаха звезди, но бяха по-добри от защитниците, които се изявяваха в ЦСКА след тях. Ако клубът ги бе задържал, отбраната му щеше да е по-силна. Щяха да добавят класа. Общото между тях е, че станаха добри футболисти във възраст по-голяма от настоящата на Чорбаджийски. И клубът не искаше да ги изчака. Прояви късогледство.
Може би Адалберт Зафиров е последният юноша на ЦСКА, който с всеотдайността си пълнеше сърцата на червените фенове като централен бранител. Но той започна да прави това на 26 години. След излизането от школата митарстваше и трупаше опит в по-малки отбори. И Вальо Илиев бе друг такъв след него (не е юноша, но със силна червена закваска заради баща си). Илиев дойде точно във възрастта на Чорбаджийски и се утвърди след това.
Нека с ръка на сърцето критиците на Божидар признаят Бодуров по-малко грешки ли прави, при далеч по-големия си опит? Нека искрено кажат многото чужденци, които сега или занапред ще се извъртят в отбраната, по-добра работа ли ще вършат? Тези въпроси нямат за цел да противопоставят играчите, напротив - един силен клуб следва да разполага с 3-4-ма равностойни централни защитници, затова и на Антов трябва да се даде шанс, и на други да се разчита. Но откровените отговори на тези въпроси ще покажат, че Чорбаджийски несправедиво е нарочен за грешник.
ЦСКА трябва да му даде време. Няма никакво значение, че натрупа 4-5 години в отбора. Просто влезе млад в дълбоката вода, още има да учи да плува. Носи ЦСКА в кръвта си, лукс е за "Българска армия" да наблюдава такъв футболист. Въпреки лутанията си стана национал, а това говори за наличието на качества. Чорбаджийски няма да се превърне в Малдини, но може след година-две да съчетае сърцатост и класа в отбраната на ЦСКА. Има перспектива да върши по-добра работа от Бодуров, Божиков, Яблонски и другите, които минават за добри централни бранители в националния или клубните отбори.
Ако не се прояви търпение, той ще радва феновете на други тимове. Дори може да вкарва голове на ЦСКА.
