Манчестър Юнайтед спечели Купата на лигата. Златан Ибрахимович вкара два гола за успеха на „червените дяволи“, донасяйки нов трофей през сезона, след този в Къмюнити шийлд.
Но след мача отново всички говорят за съдията, вместо за футболистите.
Отново един лайнсмен стана тема №1, вместо феновете на футбола да се дивят на страхотния отпор, който Саутхемптън даде на по-именития си съперник.
А можеше да стигне и до много повече...
Пак реферът реши изхода на двубоя и заради него не успяхме да оценим по достойство играта не само на Златан Ибрахимович, но и на Маноло Габиадини, който също вкара два гола във финала.
Които щяха да са три, ако първият не бе несправедливо отменен.
Оправданието с бързината на играта вече не върви. Реферите трябва да могат да поддържат темповете, с които се развива футболът, защото са важна част от него. Ако не могат, нека влезе технологията.
Точно в тази посока бяха насочени част от коментарите на любителите на коспирациите – същите, за които титлата на Лестър е нищо повече от едно огромно тото.
Дали последните грешки – има ги по всички европейски терени – не са целенасочени, за да бъде изпълнено желанието на ФИФА и УЕФА за намаляване на човешкия фактор във взимането на ключови решения и да бъде вкарана все повече технология?
Едва ли. По-вероятното е, когато наистина става въпрос за сантиметри, понякога човешкото око да греши. Цинично е да се мисли иначе.
Но това му е хубавото на футбола.
Ако не са тези грешки, Юнайтед можеше и да не спечели поредния си трофей, а феновете да възхваляват новия си герой – Златан Ибрахимович.
Противниците на „червените дяволи“ пък имат още един аргумент в подкрепа на тезата си „Юнайтед е съдийски отбор“.
Благодарение на тези грешки, ще се говори дълго за този финал.
Феновете на Саутхемптън сигурно дълго ще се утешават, че съдията ги е лишил от трофея, както ние все още мрънкаме срещу онзи от мача с Италия от САЩ '94.
Заради съдията помним и онзи мач между Челси и Барселона в Шампионската лига, след който Дидие Дрогба крещеше „срамота“ по посока на камерата, нали?
Докато човешкият фактор съществува, грешките ще бъдат част от играта. Това е сигурно.
Въпросът е не рискуваме ли прекалено много, ако прехвърлим отговорността в ръцете на технологията, превръщайки официалните лица в обикновени статистици на действията на терена?
Или сме готови да приемем, че съдиите не са перфектни, но въпреки това, да искаме да си вършат много по-добре работата?
