Тяхната собствена лига

Идеята да променят системата „изпадане-промоция" във Висшата лига не бе хрумвала на англичаните до момента, до който те не пуснаха в своя футбол чуждите бизнесмени. Рано или късно обаче това щеше да се появи като предложение. И вероятно рано или късно ще се случи и на практика.

Независимо, че когато разрешиха на чуждите бизнесмени да купят клубовете им, англичаните се надяваха, че всички те ще уважават и зачитат традициите им и ще играят по правилата, написани преди векове и десетилетия.

Но този дух, пуснат от бутилката и позволяващ на Висшата лига да изкарва огромни пари, тихомълком бе изпуснат от контрол и рано или късно ще започне да диктува своите условия. Идеята на Ливърпул за самостоятелно договаряне на продажбата на телевизионни права и мисълта за възможна отмяна на изпадането в по-долна дивизия са само пробни стъпки в тази посока.

И никой не бива да се съмнява, че колкото са повече чуждите собственици във Висшата лига, особено американците, толкова по-често те ще говорят за нововъведения, които за хората, израснали с НБА, НХЛ и НФЛ са нещо напълно логично.

За европейците, а и за самите англичани подобна идея би убила английския, а и всеки друг футбол. И никой не се нуждае от допълнителни аргументи, за да бъде убеден в това. Но опитайте да го обясните на американския фен или на американския бизнесмен - никой от тях няма да ви разбере.

Традиции? Вие подигравате ли се? Спортът се управлява от парите, а не от традициите. Този, който ги има и може да ги печели, той е длъжен да командва парада. Малките клубове? Те няма да умрат, просто ще продължат да готвят играчи за големите, както го правят и сега. В края на краищата, ако има някой отбор, който може да докаже, че е способен да осигури доходи на нивото на големите, то той ще може да бъде приет в затворения кръг.

На всеки довод на европееца, американеца ще има само един отговор - всичко трябва да бъде изградено на принцип, който помага за печеленето на пари. Закритите лиги вече са тествани в САЩ и дават възможност да се намалят финансовите рискове и да се увеличи дългосрочното печелене на приходи. Тази причина е напълно достатъчна за тях да си затворят очите и да пренебрегнат всички емоции и дори традициите, които са толкова важни за англичаните.

Най-страшното обаче е че всички тези хора, пропити от американските спортни ценности, тихичко започват да окупират английския футбол и в скоро време именно те ще вземат решенията, при това без да се съобразяват с несъгласието на местното население. Няма да ходят на стадиона?Ще дойдат азиатците. Те както и американците не се съобразяват с традициите.

Американците не разбират защо английските фенове пеят песни, а не ядат хотдог, защо така преживяват резултата и са толкова отдадени на футбола. За тях това е просто зрелище, начин да се разтоварят. Това е в ума на всеки американец.

Да сте виждали някога сбиване на бейзболен мач?Или бейзболни ултраси?Или обезумели от щастие фенове, които през половината седмица да празнуват победа на националния си отбор на световно първенство?Или фенове, които редовно пътуват, за да подкрепят отбора си навсякъде? И да ги има са много по-малко от европейците...

Въпреки че трудно можете да отличите англичаните от американците визуално, по отношение на спорта те са пълни антиподи. Които сега се сблъскват в света на английския футбол.

В системата на американския спортен франчайзинг има много добри неща - таван на заплатите, системата на драфта, изкуствено изравняване на класата на отборите. Всичко това са идеи, от които и европейския футбол би могъл да се възползва. Но създаването на една затворена лига в страна с толкова клубове с история и постижения е неправилно, дори като идея.

Все пак най-привлекателното във футбола е мечтата за победа в първенството, в Шампионската лига до която може да стигне всеки европейски клуб.  Но това трябва да става на футболното поле, а не в калбинетите, с помощта на футболната топка, а не на икономическа стратегия, които доказват, че в този или онзи град може да съществува успешен футболен отбор. И не просто успешен, а осигуряващ милиони приходи.

А ако тази идея се реализира за какво ще мечтаят феновете от долните английски дивизии?Ако им вземат двигателя на прогреса? Ще продължат ли те да готвят млади играчи, да строят нови стадиони, да се развиват и планират своето бъдеще?

Освен това американците сякаш не разбират, че футболните фенове, често получават най-много емоции именно от изпадането и след това героичното завръщане на техния тим. Макар и да не го признават на тях им допада да бъдат с отбора и в мъката, и в радостта независимо колко скъпо им струва това. А емоцията от спасението в последния кръг е несравнима дори с тази от спечелен трофей.

За радост към този момент инициаторите на тази идея едва ли ще успеят да я превърнат в реалност, защото не всички чужди собственици я подкрепят. Мохамед Ал Файед от Фулъм, например, подкрепя английските традиции дори повече от Майк Ашли от Нюкасъл. Да не забравяме и факта, че в Манчестър Юнайтед огромно влияние има сър Алекс Фъргюсън, а той тотално отхвърли подобна възможност. А президентът на Уигън се закани, че ако това се случи той сам ще извади Уигън от елита и ще предпочете да играе в по-ниската дивизия.

Английският футбол, разбира се, няма да умре. Този, който го обича като явление, няма да загуби много, много от отделянето в един закрит клуб на Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Челси, Арсенал и други като тях. Те и сега се отличават доста от останалите. И по тази причина английските фенове често създават свои алтернативни версии на любимите си отбори. Ако Висшата лига стане „закрита" това явление ще зачести. А Висшата лига ще заприлича на портрет на Дориан Грей - красива отвън, но гнила отвътре.

 

Новините

Най-четените