Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Каквото и да викат българите, Англия трябва да остане на терена - иначе расизмът побеждава

Тами Ейбрахам (в средата) беше футболистът, който заяви, че англичаните ще напуснат терена в София, ако дори един от тях стане обект на расизъм Снимка: Getty Images
Тами Ейбрахам (в средата) беше футболистът, който заяви, че англичаните ще напуснат терена в София, ако дори един от тях стане обект на расизъм

Бях шокиран да чуя, че футболистите на Англия обмислят да напуснат терена, ако чуят расистки възгласи от публиката, докато играят срещу България в понеделник вечер.

Има нещо трогателно в стоицизма, демонстриран от чернокожите играчи през последните 40 години. Те винаги са си напомняли кого и какво представляват и решението им винаги е било да остават на терена, независимо какво се случва на трибуните.

Мисля, че ще бъде крачка назад, ако Англия напусне игрището.

Последиците се простират по-надалеч от резултата в конкретния мач. Много чернокожи във футбола и извън него, с които съм говорил, смятат, че расизмът всъщност ще победи, ако Англия тръгне по този път.

Защото какво ще последва? От много години твърдя, че расизмът във футбола е средство на фашистките движения да разпространяват своите послания и инициативата да се спира мачът ще бъде в тяхна полза.

Играчите трябва да остават на терена. Ако си тръгнат, хората с расистките скандирания ще са постигнали целта си. Ще си тръгне ли Англия, ако води с 3:0 10 минути преди края? Ще заемат ли тази позиция? Помислете.

Автобусът с отбора е на път към стадиона и феновете го обграждат, блъскат по него и крещят расистки лозунги. Ще кажат ли играчите на шофьора да завие обратно и да ги връща на летището?

Естествено, че не.

Друг въпрос е дали самите расисти ще реагират зле, ако отборите си тръгнат и мачът бъде прекратен. Ще се чувстват ли по някакъв начин ощетени? Ще потърсят ли разплата извън стадиона? Ще насочат ли гнева си към английските фенове? Ами ако има чернокожи фенове на Англия в София?

УЕФА и ФИФА очакват, че феновете сами ще се контролират, че други фенове ще призовават расистките възгласи да спрат, щом ги чуят, но това просто води до анархия на трибуните. Хората, които проявяват расизъм, имат свои собствени мотиви - те желаят насилие. Рискът е да се върнем към мрачните дни на хулиганството.

УЕФА и ФИФА трябва да направят повече. Трябва да действат безмилостно след мача, а наказанията трябва да са ясни преди него.

Това е популярен спорт, зрителски спорт.

Знам, че Гарет Саутгейт заяви, че в Англия се доверяват на протокола от три стъпки на УЕФА в случаи на расизъм. Но представете си как телевизионните зрители вкъщи чакат 10-15 минути нещо да се случи, ако съдията прекъсне мача при расизъм от публиката.

Трябва да погледнем и от перспективата на играчите. Те ще трябва да загряват отново, когато дойде време мачът да продължи, за да се предпазят от контузии.

Проблемът е, че ФИФА и УЕФА са реактивни, не проактивни; действат след случая. Наказанията, които налагат за расизъм, са изключително угоднически. Трябва да са готови да действат безмилостно, ако има расистки скандирания. Ако феновете ти атакуват на расистка основа играчи или други зрители, следващите три или четири домакински мача трябва да ги играеш далеч от къщи. Ако отново се случи, наказанието трябва да се увеличи.

Когато още играех, никога не съм обмислял да напусна терена заради расизъм. Не беше опция и в онези времена чернокожите играчи нямаше да срещнат подкрепа, ако бяха протестирали по този начин.

Треньорът ти сигурно просто щеше да те смени и да вкара друг футболист.

Това е въпрос и на психическо състояние. Съвременните играчи получават големи суми пари, за да се изявяват на това ниво. Ако някой те обижда на улицата, далеч от стадиона, как ще се държиш? Ще се откажеш ли от живота?

В наши дни играчите могат да разчитат на спортни психолози. На тяхно разположение са толкова много ресурси. Футболистите от моето поколение ги нямаха, просто трябваше да се справяме с обидите. Така проличава характерът ти пред хората.

Това е социален проблем, не футболен проблем. Единственият начин изцяло да замлъкнат расистките гласове е да се затворят стадионите и да се играе само при закрити врати.

Най-добрият съвет, който мога да дам на Тами Ейбрахам и на всеки друг е да играе добре.

Вкарай гол, отбележи хеттрик. И тогава застани отново пред тях, за да им покажеш, че не могат да те победят, не могат да ти повлияят.

Да напуснеш е равносилно на отстъпление. Ако го направиш, значи са те победили.

*Авторът Хауърд Гейл е първият чернокож футболист, играл за Ливърпул.

Кариерата му се разпростира от края на 70-те до началото на 90-те години и минава още в отбори като Бирмингам, Съндърланд и Блекбърн. Той е сред най-изтъкнатите посланици на кампанията "Покажи червен картон на расизма".

Най-коментирани

Най-четените