Спасиха я! Феодалните старчета в Международния олимпийски комитет я бяха поставили на мушка, но борбата оцеля като олимпийска дисциплина. 49 от членовете на Комитета гласуваха за нея, а софтболът и скуошът събраха съответно 24 и 22 гласа. Простата математика показва, че борбата получи повече гласове, отколкото другите два спорта взети заедно. Искаше ни се да е така и се случи.
Как да нямаме сантименти към борбата, която ни е донесла толкова много радост?
Та това е най-успешният ни олимпийски спорт, който гордо наричаме "български". И с пълно право, тъй като родните борци са спечелили над 600 медала от световни, европейски и олимпийски игри. От Никола Петров и Дан Колов до Станка Златева през Боян Радев, Сашо Томов, Вальо Йорданов и плеядата борбени гиганти, които прославиха спортното име на България. Но когато говорим за българската борба е грешка да се изреждат имена. Толкова са много тези, които заслужават да бъдат споменати...
Става въпрос за слава, трофеи, велики личности и незабравими мигове!
Такива като световното през 1971-а, което се провежда пред препълнените трибуни на... националния стадион "Васил Левски". Каква ти зала? Искат да го видят десетки хиляди. Съоръжението се пука по шефовете и гърми от овации, след като класиците ни Киров-Мърков-Томов печелят отборната титла на планетата.
Тогава цяла България ликува, а борците са известни и почитани не по-малко от големите звезди във футбола по онова време, които иначе са нещо като малки божества. Днес е трудно да отличиш някого от ЦСКА и Левски, а камо ли от Пирин ГД или Нефтохимик, но всички знаят за златното Станче от село Крушаре, Сливенско.
Затова се радваме, че ни осигуриха борбено спокойствие до 2024-а. Няма начин да не продължим да пишем историята на този спорт - все пак е "български". И добре знаем, че някъде на тепиха се подготвят момчета и момичета, които са готови да тръгнат по славния път, отъпкан от родните борци вече повече от век...
