След „вечното дерби" Левски - ЦСКА, спечелено от „сините" с 2:1 и общо взето минало незабелязано за огромната част от българите, медиите се насочиха към две вечни теми - футболните хулигани и съдбата на треньорите на двата „гранда".
За „феновете" няма кой знае какво да се каже - годините имитация на работа със запалянковците дават резултат - в агитките спокойно битуват нацистки символи, расизъм, престъпни елементи и т.н. И никой нищо не прави - нито клубовете, нито БФС, само полицията от време на време си организира спаринги с най-горещите глави и това е. Тук няма как резултатите да са добри, но най-лошото предстои.
Да се върнем на треньорите. След загубата от Левски „услужливи" медии веднага се заровиха в бъдещето на Милен Радуканов, който обаче уверено обясни, че остава до края на сезона. Важно уточнение, като се имат предвид хаотичните действия на собствениците на ЦСКА, когато става въпрос за назначаване и освобождаване на треньори. А и трябва хич да нямаш акъл, за да се лишиш от поредния си треньор броени мачове преди края на сезона. Не че това ще е новина. С други думи, за Милен можем да сме спокойни, поне в близко бъдеще.
Виж, за Николай Митов, не мога да съм сигурен. Силният старт на бившия асистент на Илиан Илиев е факт - три победи в три мача от А група и класиране за финала за Купата на България. За родните стандарти това е впечатляващо постижение.
Но, както знаем, истинските проверки на родните отбори идват през лятото, което започват европейските футболни турнири. Тогава обикновено „грандовете" ни биват развенчавани от отбори „средна ръка" и после пак всички се чудят и маят как е станало. „Уж биехме наред, пък после ни разкриха за два мача", тази реплика я смятайте за казана отсега.
Дано обаче Радуканов и Митов да успеят да опровергаят точно тази теза, която се повтаря досадно тъжно всяка година в българския клубен футбол. Естествено, същото важи и за Литекс и Лудогорец, но там натискът върху треньорите като че ли не е толкова публичен. А идва по линията на техните началници.
До края на сезона предстои оспорвана битка за разпределение на челните позиции в родната А група и който реши да реже треньорски глави ще допусне голяма грешка. Босовете на клубовете са наясно с това, което ще ни даде възможност да видим какво могат треньорите, вече ги чухме какви ги приказват, като естествено, правим уговорката, че това не важи за Иво Тонев.
