Първото денонощие на седмицата се изнизваше, когато в сайтовете се появи тревожна новина за наръгано с нож момче в София.
За да са по-гръмки заглавията, няколко от агенциите отбелязваха, че извършителите са фенове на ЦСКА.
На сутринта стана ясно, че има и втори пострадал тийнейджър, а майка му разказа, че се касае за левскари, които били "с качулки, с лопати, с бухалки и с тръби". Хулиганите започнали да бият сина й и неговия приятел, които играели на играта Pokemon Go.
В резултат на агресията тийнейджърите берат души с тежки наранявания и прободни рани, но днес основният акцент на случилото се не е уличната трагедия, а дали злосторниците са били левскари или цесекари.
Във виртуалното пространство летят закани и обвинения сякаш това ще върне времето и ще поправи случилото се. Няма как да стане.
Дали са "червени", "сили" или "пембени" - няма никакво значение.
Кретенията, лошотията и комплексарщината нямат конкретен цвят. Накрая се омешват, за да стане черно.
Тези гамени обаче трява да проумеят, че не очернят само живота на останалите, а и своите. Защото рано или късно ще ги хванат и ще започне тъмното им килийно приключение, което понякога продължава с десетилетия.
Ще гледат през рамо към тъпотиите си и вероятно ще съжаляват, но ще се сблъскват в стената на презрението.
От подобни случки трябва да се учим всички, тъй като едва ли има нормален човек, който да не се плаши от мисълта, че покемончето на детето му може да го отведе в "Пирогов" след среща с оголеното острие на лумпените.
Никой в България не беше чувал нищо за покемони от едно 20 години насам, докато вие медиите не заговорихте за тях и така направихте необходимата услуга на Нинтендо. Всички европейски медии направиха същото в един и същи ден, като по команда спусната от горе. Но понеже обикновената реклама не е достатъчна за коравата българска емоционалност, започнаха да се появяват зрелищни и зарибяващи заглавия - Пирогов, опасност... шпионаж..Пропаганда в действие.