Арсен Венгер най-сетне призна, че му е минало през ума да напусне Арсенал. „Колебаех се дали да продължавам, тъй като последният сезон беше слаб за нас“, заяви 67-годишният французин по повод решението си да подпише нов договор за две години. След „Ако аз съм проблемът, съжалявам...“, изречено след 0:4 срещу Ливърпул преди седмица, сегашната му реплика може би е добър знак за все по-увеличаващата се група „Анти Венгер“ по трибуните на „Емирейтс“.
Въпросните далеч немалко фенове са категорични, че навлезлият в пенсионна възраст Арсен Венгер принадлежи към миналото на футбола. Според тях той е треньорско изкопаемо, неспособен да се адаптира спрямо днешните реалности на играта.
За Арсенал началото на сезона тръгна отлично, след като тимът спечели „Къмюнити Шийлд“ срещу шампиона Челси (3:1). След това удари Лестър с 4:3 в първия кръг на Висшата лига. Тъкмо когато феновете се надяваха на нещо по-специално, последваха двете поражения от Стоук Сити (0:1) и Ливърпул (0:4).
Особено за втория мач срещу Венгер се посипаха напълно основателни критики – злополучен вариант с едва трима в отбрана, зарязване на пейката на очедвидно намиращия се в добра форма нов ляв халф Сеад Колашинац, абсурден избор на нападател в лицето на Дани Уелбек за сметка на Александре Лаказет...и какво ли още не. Всичко това увеличи броя на онези, които настояват Венгер да си ходи.
В това число не влизат само запалянковци, а и цял отбор легенди на Арсенал, начело с големия голмайстор Йън Райт. Според тях клубът има всички предпоставки да стане шампион, но не го е направил именно заради Венгер и неговата политика да не харчи много пари за силни футболисти, все едно ги вади от собствения си джоб. Още преди години бившият ас на Арсенал Патрик Виейра каза по адрес на Венгер, че трябва да купува повече звезди. „Когато го взехме, и Виейра не беше звезда“, обича да отговаря Венгер на подобни подмятания на бившите си възпитаници, станали големи имена точно при него.
До едно време тази негова реплика вървеше. Но след 13 години без шампионска титла шлагерът на Венгер се поизтърка. Хората искат титла и това си е. Да не говорим за европейските представяния на Арсенал при Венгер. Два загубени финала за Шампионската лига срещу Барселона и за Купата на УЕФА с Галатасарай, където турците завършиха продълженията в намален състав. А последните сезони бяха белязани с перманентни отпадания от Барселона и Байерн, че и дори от Монако...
Сегашната ситуация твърде много напомня сезон 2011/12, когато Арсенал на Венгер се озова в сандвич от две ужасяващи загуби на старта на сезона. Срамът срещу Ливърпул (0:2) на „Емирейтс“ беше последван от истинска катастрофа на „Олд Трафорд“ в дербито с Манчестър Юнайтед (2:8). И ако тогава Арсенал все пак завърши на трето място, сега началото на сезона хич не изглежда обещаващо.
В интересна истината, на Арсен Венгер трябва да му се признае, че по едно време изгради най-атрактивно играещия отбор на Арсенал за цялата му история. За благодарност например през 2003 г. той се събуди със заглавия като „Пълен глупак, вместо шампион!“, когато профука 12 точки аванс пред Манчестър Юнайтед. Но въобще беше цяло чудо, че в онзи период французинът спечели титлата цели три пъти под носа на сър Алекс Фъргюсън, и то във времена, когато Юнайтед беше „отбора на отборите“ в Англия. Паралелно с това, Арсенал изгради новия си стадион „Емирейтс“, с увесен на врата многомилионен заем от „Банк ъв Скотланд“.
Тогава бяха ясни две неща – че ръководният стил на Венгер е най-добрият, който може да си осигури Арсенал, и че в онези години на стария „Хайбъри“ въобще не беше логично да мислят дали да настигнат Юнайтед, а по-скоро редно ли е въобще да се опитват да го правят. Както и да е, Арсен Венгер успя три пъти в това начинание (1997, 2002, 2004), и то при положение, че само две години преди неговата тиха ревюлюция Арсенал беше завършил на 12-о място, след Куинс Парк Рейнджърс и Уимбълдън. А първите две титли на французина бяха дублирани и с Купата на Англия.
Така че днес въпросът не опира само до това дали да бъде махнат Арсен Венгер.
Хубав, лош, мениджърът държи две десетилетия Арсенал на челните места в Англия, а и петото място от последния сезон едва ли е чак толкова голяма злополука. Докато евентуалната раздяла с французина може да има доста тежки последствия. Ясно е, че рано или късно Венгер ще си тръгне, най-малкото заради напредналата си възраст. Въпросът е дали промяната трябва да стане точно сега?
Първият риск е Арсенал да последва съдбата на Манчестър Юнайтед след оттеглянето на Фъргюсън и да се окаже неспособен да постига резултатите при дългогодишния си предишен мениджър. Или, в другия случай, да се разиграе някаква история като онази в Тотнъм при назначаването на (на пръв поглед) перспективен мениджър като Андре Вилаш-Боаш. Тогава на „Уайт Харт Лейн“ бяха изхарчени над 100 милиона за селекция на фона на резултати, далеч неотговарящи на афищираните амбиции.
А и какво точно се очаква от Арсенал – отбор, в чийто генезис не е заложено да бъде непременно шампион? Който е чел клубната библия „Fever pitch“ на Ник Хорнби, би трябвало да знае, че ценностите на Арсенал не опират непременно до печелене на титлата.
Но е вярно и това, че преместването от „Хайбъри“ на „Емирейтс“ и увеличаването на цените на билетите доведе до смяна на голяма част от публиката. Докато през 80-те години запалянковците бяха готови да боядисат на доброволни начала трибуните на „Хайбъри“ срещу абонаментна карта за евтиния сектор с правостоящите места (62-ма души мазаха седалки с четките), днес на новия стадион се е оформила някаква фенска аристокрация, която настоява за най-големите отличия. Сега и веднага!
Но нека погледнем историята на клуба. За 130 години съществуване Арсенал е ставал пръв в Англия общо 13 пъти, което по принцип не е малко. Само че пет от тях са преди Втората световна война, в периода на прочутия мениджър Хърбърт Чапмън и неговите наследници. По-старите фенове все още помнят историческия дубъл от 1971 г., когато титлата е изкопчена не къде да е, а на стадиона на Тотнъм под ръководството на мениджъра Бърти Мий.
А следващото поколение привърженици на Арсенал трябваше да чакат чак до 1989 г. и прочутия „League decider“ от 26 май 1989 г., когато отборът стана шампион по възможно най-фантастичния начин за всички времена: с гола на Майкъл Томас срещу претендента за титлата Ливърпул, на неговия „Анфийлд“, при това в последната секунда на първенството. Драма, която не би се родила в главата дори на Шекспир.
Нейният сценарист Джордж Греъм грабна титлата и две години след това, преди да го лишат от мениджърски права за прибиране на нелегални комисиони. След това дойде Венгер, когото вестниците посрещнаха със заглавия „Арсен кой?“, тъй като името му не им говореше нищо. А днес искат да го махат по причината, че е спечелил само три титли, последната от тях действително преди цели 13 години.
Само че някой пита ли печалбарите от ръководството на Арсен Венгер дали са склонни да отделят повече пари за големи звезди, ако дойде нов мениджър?
Макар че това лято бяха извадени 53 милиона евро за Лаказет, сумата вече изглежда относително неголяма на фона на това, което харчат останалите конкуренти. А е публична тайна, че за директора на Арсенал Айвън Газидис и акционерите в клуба по-важен е финалният счетоводен резултат за сезона, и не толкова спечелените трофеи. И в това отношение французинът им върши отлична работа.
С една дума – нито да го оставиш Венгер, нито да го махнеш...
