„Честно казано, не ми пука дали ще има Суперлига или не. Притеснява ме начинът, по който се случва всичко - тайни преговори, сделки под масата, чудовищна алчност и никаква прозрачност. Това е гнила среда, в която футболът е просто инструмент за облагодетелстване", казва Джон.
Джон не е истинското име, а псевдонимът на информатора на „Der Spiegel" - германското списание, чиято спортна редакция скандализира футболния свят чрез серия от публикации, базирани на платформата Football Leaks.
Джон е в анонимност - знае се само, че говори пет езика и в момента учи нова два, единият от които руски. Твърди се, че е роден в Португалия, но не се задържа на едно място повече от две денонощия. Разбираемо е - от изнесените от Football Leaks файлове с големина 1,9 терабайта става ясно, че футболът е достигнал границата, след която нищо няма да е същото. Настъпени са много хора, клубове и интереси, а последствията ще са революционни. За цялата система.
Милионите разсекретени документи показват лицемерната, корумпирана и уродлива физиономия на играта, умело прикривана зад бляскави фасади като Шампионската лига и Мондиала. И повдигат ключови въпроси като този на кого всъщност принадлежи футбола - на феновете, които го правят толкова велик спорт? На клубовете, които движат системата? Или пък на асоциациите, за които се предполага, че трябва да го администрират?
Тектоничните процеси, които ще последват, изглеждат неизбежни.
Най-очевидният е отцепването на двайсетина от най-могъщите клубове в Европейска Суперлига, която ще прати в небитието златната кокошка на УЕФА - Шампионската лига. Разбира се, за европейската футболна централа тези перспективи очертават невиждана катастрофа, която ще разлюлее устоите на цялата й пирамида. Така обаче е само на пръв поглед - и в крайна сметка само през погледа на УЕФА. Сепаратистките желания на едрите риби може и да са с обратен ефект за играта като цяло.
Живеем в забързано време, пълно с различни идеи и революционни проекти. Новите тенденции не подминават спорта и изискват промяна в мисленето. Телевизиите и технологиите превърнаха професионалния футбол в маркетингов феномен, в който бизнесът и зрелището вървят ръка за ръка. На фона на това е съвсем разбираемо традиционните структури като ФИФА И УЕФА да бъдат обезличени и да отстъпят позиции под напора на професионални сдружения от нов тип, които да се опитват да наложат свои правила.
За да проумее човек процесите, е напълно достатъчно да види какво се случва като цяло из спорта в днешно време.
Евролигата по баскетбол например не се администрира от ФИБА Европа, а от частна компания. Световното първенство по мотоциклетизъм е в ръцете на Dorna Sports - организация, която успя да го изстреля до нивата на Формула 1 като телевизионен интерес. Същото е и в тениса, където ATP (Асоциацията на професионалните тенисисти) отдавна иззе лидерските функции от Международната федерация. В Щатите НБА и НФЛ имат пълен контрол върху професионалния баскетбол и американския футбол.
Няма как тази тенденция да не засегне и европейският футбол. Ден след ден големите клубове стават все по-богати и печелят терен пред УЕФА и ФИФА. Финансовите и политическите скандали (Блатер, Платини, а вече и Инфантино) ясно им показват, че някогашните властелини на играта са готови да сдадат властта. Те вече не функционират в крак с времето и са неспособни да задоволят претенциите както на големите, така и на малките.
Пробват да се държат на повърхността с шантажи, подкупи и нечисти сделки, но както стана ясно покрай ФИФА-гейт, а сега и покрай Football Leaks, това вече съвсем не е достатъчно.
Логично задуха и вятърът на промяната, която - изглежда - ще бъде реализирана от ECA (Европейската асоциация на футболните клубове) под формата на собствен турнир. Лъвският пай вече няма да е за УЕФА. И няма как да е.
Както вече стана ясно, проектът е в напреднал етап. Планът е Суперлигата да стартира през 2021 г. с участието на 18 от най-богатите отбори на континента. Турнирът на богоизбраните на практика ще узакони пропастта между върхушката и всички останали. Но това не е задължително лоша новина - и в момента Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Арсенал, Челси, Ливърпул, Реал (Мадрид), Барселона, ПСЖ, Байерн, Ювентус, Милан и подобните доминират европейската клубна сцена. Вкупом те прибират поне една трета от целия оборот в европейския клубен футбол.
Те така или иначе са се откъснали толкова напред, че останалите нямат шанс да се вредят.
А дали турнирът, в който ще се подвизават, ще се казва Шампионска лига, Суперлига или Лига на необикновените, това едва ли вълнува някого... Освен УЕФА, разбира се.
В крайна сметка в Нион, в Цюрих и където там се решават съдбините на Красивата игра, сами са си виновни - с отказа да се променят и с ръководители като Блатер, Платини и Инфантино, които не живеят за, а от футбола. От една страна е ясно, че големите клубове не са склонни парите им да се управляват от фигури с такъв морал; от друга - не желаят да се съобразяват с техните правила, дори когато са облечени в благородни инициативи като „финансов феърплей" (ПСЖ и Манчестър Сити). Всичко, което искат, е сами да си харчат големите пари - колкото и както намерят за добре. А това - съгласете се, в 21-ви век звучи съвсем логично.
Какво обаче ще се случи с малките клубове, домашните първенства и националните отбори?
Ами нищо толкова страшно. Преди да се запеят заупокойни, е добре да се запитаме дали някой има нужда от първенства, които се печелят всяка година от едни и същи отбори. И които системата е направила толкова богати, че незабавно изкупуват всеки талант, загатнал качества за голям футбол. Нужно ли е и световно първенство по футбол, в което най-големите звезди откровено си почиват, а половината голове падат от статични положения.
Футболът наистина има нужда от презареждане и Football Leaks показва пътя, по който може да се случи. Магията на играта е в подвизите и геройствата, а днес такива вече не са възможни (с твърде редки изключения тип „Лестър"). Новата Суперлига ще даде въздух на останалите и дори да се наложи да гледаме Бундеслига без Байерн или Серия А без Ювентус, футболът отново ще пише приказки. А това е важното.
