Първи ноември, Ден на народните будители, отлично време като за това време на годината. В Пловдив всички очакват дербито между Ботев и Локомотив.
Деца, семейства, млади хора са заели местата си на "Лаута". "Канарчетата" даже организираха своето традиционно шествие от единия стадион до другия. Началото на срещата предложи много емоции и всички очакваха този футболен празник да продължи. Уви, малко преди края на първото полувреме, бутилка, пълна с вода, уцели Даниел Наумов и всичко в този хубав съботен ден свърши.
Не заслужаваме нови стадиони
Това е истината. Кратко и ясно. Толкова години се надявахме да имаме съоръжения, които да приличат на тези, които в Западна Европа вече са остарели, а ние тепърва строим. Защо са ни?
За да могат определени лица да хвърлят всякакви неща по терена, рискувайки да наранят играч или служебно лице? Сега ще кажете, че сме на Балканите, че навсякъде е така, че такъв ни е нравът. Може и да е така, но нали искаме да приличаме на едни други държави и нации? Или това е само на думи?
Колко случая има през последните десет години, в които агитки са се замеряли с ракети по стадионите? Даже не говоря за "сини" и "червени", защото дори там някак си агитките се разбраха, макар и след серия неприятни инциденти по трибуните на "Васил Левски".
По-възрастните си спомнят за годините, когато привърженици на противниковите отбори са седели един до друг. В Европа все още може да видим такива неща, а тук? Няма такъв вариант.
В същото време хората искат нови и по-добри съоръжения, за да могат да заведат децата си, които трябва да бъдат запалени по този спорт и да бъдат следващата вълна от фенове. За съжаление, кой нормален родител ще заведе детето си, за да слуша псувни, да рискува да бъде уцелено от всякакви ниско прелитащи предмети, а на всичкото отгоре и да го вали дъжд или да рискува да се набоде на някое стърчащо желязо от времето на Студената война, когато са правени повечето стадиони в България.
Инвестицията в базата е задължителна, но липсата на култура и уважение към твоя собствен дом и отбор е изумяващо явление по родните стадиони. Всеки си хвърля семките и боклука, където намери. Тоалетните са в потресаващ вид, където ги има изобщо.
С нетърпение очаквам ЦСКА да построи "Българска Армия", за да видя как "червените" ще успеят да прекъснат този кръговрат в родния футбол и дали изобщо ще успеят.
Има закони, но никой не ги прилага
Всеки приканва за по-сериозни санкции и закони, но кой спазва вече съществуващите? Колко човека са осъдени за футболно хулиганство? На почти всеки един стадион от години има охранителни камери, които трябва да помагат на полицията и прокуратурата, за да налагат наказания. Не съм чул за някакви сериозни санкции, ако бъркам, извинявам се.
Закони на хартия не вършат работа, трябват истински санкции. Всички знаем, че на определени мачове и отбори полицията гледа настрани и не вижда различни прегрешения. Някои сериозни, други не толкова. Въпросът е, че наказани така или иначе няма.
Маргарет Тачър да напише закон за футболните фенове в България, пак няма да даде нужния резултат, защото няма воля за справяне с проблема. Нито полицията, нито феновете, нито отборите я имат.
Губят децата, губят и отборите
Футболът от години е бизнес за милиарди. Основна движеща сила на тази индустрия са децата. Всяко дете по света иска да има фланелка на любимия си отбор, с името и номера на любимия си играч.
Само в България децата нямат любимци от местните отбори, защото няма кой да ги заведе на стадиона. Отбелязахме вече основните причини, така че няма да се повтарям, но това са средства, които отборите губят.
От години се вижда как намаляват зрителите по стадионите, а хората се питат защо. Защото децата ги няма. Никой уважаващ себе си човек не иска да иде на стадион, който дори не е боядисван през този век.
Всичко в родния футбол е един огромен компромис, но с децата такива не трябва да се правят. Футболните хора трябва да го знаят, но сякаш или не им пука, или нямат представа как да изкарат пари от този спорт.
Докато нещо не се промени генерално, положението ще е все едно и също - празни стадиони и скучен футбол със спомени за някогашна слава, но с поглед в едно мрачно бъдеще.
