Съперничеството е в кръвта ни. Всеки наш ход е провокиран от този висш атавистичен мотиватор. Подсъзнателно всеки ден ние играем ролята на съвременни воини. Полесражението винаги е различно - офисът, у дома, в училище, на улицата, по време на спортно мероприятие.
Именно различните видове спорт са най-забележителната арена като с интензитета на емоциите около себе си ярко изпъква футболът. Съперничеството далеч не е само на зеления терен, а и извън него - по трибуните. Феновете пеят песни или просто скандират, като целта е да бъде подкрепен любимият отбор или да бъде демотивиран съперникът. Ако оставим настрана футболното хулиганство и хореографиите, които почти винаги включват и пироефекти, песните на агитките са тези, които създават неповторимото настроение по време на футболен мач.
По трибуните в Англия и по цял свят се пеят песни в подкрепа на любимия отбор. Сред най-известните са „Carefree" на феновете на Челси, „Kings of London" на тези на Арсенал, „Glory, glory, Man United!" (спорно е дали тя е първата или "Glory, Glory, Tothenham Hotspur") и абсолютният хит, митичната песен на футболните легенди от Ливърпул - „You'll Never Walk Alone".
Музикалното съперничество между ултрасите е раждало и продължава да ражда стотици „хитове" по цял свят. Съвсем логично люлката на футбола - Албионът, е сочен и като първоизточник на този чудат и същевременно толкова очарователен (пара)музикален жанр. Най-общо песните и скандиранията гравитират около три основни групи: исторически (свързани със създаването и успехите на съответния клуб), адаптации на популярни световни хитове и спонтанни реакции на случващото се на терена. Сред най-използваните и адаптирани за нуждите на стотици клубове по цял свят са „Seven Nation Army" на „The White Stripes", Pet Shop Boys и абсолютният им хит „Go West" както и „When The Saints Go Marching In" на Louis Armstrong.
Дори в спонтанно възникнали ситуации футболните агитки демонстрират поразителна креативност и са способни да отговорят на съперническото музикално предизвикателство удивително бързо. Примери за това има стотици, но сред най-удачните и най-забавните са:
"You're not captain anymore!" („Ти вече не си капитан"), скандираха феновете на Арсенал по адрес на Джон Тери от Челси насред „Стамфорд бридж" (след като капитанската лента в националния отбор на Англия му бе отнета). Агитката на домакините не им остана длъжна и отвърна с „You're not English anymore" („Вие вече не сте англичани"), недвусмислено поставяйки акцента върху интернационалния (и предимно френскоезичен) състав на „артилеристите".
Всеизвестно на Острова е и популярното скандиране от страна на гостуващите отбори по адрес на двукратния носител на КЕШ Нотингам Форест: „You're not famous anymore" („Вече не сте популярни"), което домакините моментално контрират с „You're not famous anyway" („Вие пък така или иначе не сте известни").
При гостуването си на „Олд Трафорд" ултрасите на Портсмут отправиха закачка към мълчаливите фенове на „Манчестър Юнайтед" с „Shall we sing a song for you?" („Да изпеем ли една песен вместо вас?"), на което отговорът на феновете на „червените дяволи" беше „Shall we score a goal for you?" („Да вкараме ли един гол вместо вас ?"), тъй като манчестърци току-що бяха открили резултата.
Разновидности на последното има доста, но сред най-забележителните е леко обидното „Shall we pay your bills for you?" („Да платим ли сметките ви вместо вас?") на Уулвърхемптън към съперниците от Кристъл Палас. Подобни неделикатни намеци за финансови затруднения най-често биват отправяни към страдащите от потомствена безработица фенове от град Ливърпул, които пък не пропускат да се похвалят с богатата си футболна история. „You will never have history" („Никога няма да имате история"), пеят „червените" към привържениците на Челси, на което „сините" от Лондон отговарят с „You will never have a job" („Никога няма да имате работа").
Футболните закачки между трибуните не са запазена територия за големите клубове. По време на мач между Бърнли и Уест Хем домакините скандираха „There's only three of you singing" („Само трима от вас пеят"), а „чуковете" отговориха с „There's only three of you working" („Само трима от вас имат работа").
Феновете на един от най-старите клубове в света - Акрингтън Стенли, без да се притесняват от загубата до момента с 4:0 като гости на Нортхемптън, дразнеха домакините с „We came in a taxi, but we're louder than you" („Дойдохме с едно такси и пак сме по-шумни от вас").
Когато пада мъгла по време на двубоя между Колчестър и Саутхемптън, домакините започват да скандират към феновете на „светците": „We can't see you sneaking out" („Не можем да видим как се измъквате скришом").
„Who did you support before?" („Кого подкрепяхте преди?") е най-популярното скандиране, което често трябва да преглъщат феновете на МК Донс - клубът, който е наследник на фалиралия и разформирован отбор на Уимбълдън.
В много случаи обект на подигравки са също така играчите на съперника. „Rooney, Rooney, what's the score?" („Рууни, Рууни, какъв е резултатът?") пееха феновете на Евертън, докато любимците им водеха в двубоя срещу Манчестър Юнайтед.
Ултрасите на Тотнъм пък не оставиха без коментар новата прическа на Паул Шарнер от Уигън и веднага го поздравиха с „Your mum is a badger" („Майка ти е язовец").
Едно от най-популярните скандирания в Англия е „You're supposed to be at home" ("Да си бяхте останали вкъщи"), с което гостуващите фенове се подиграват на недостатъчната подкрепа на феновете на домакините. С версия на тази фраза пък бе поздравен ниският на ръст рефер на мач на Порт Вейл, който с неудоволствие трябваше да слуша известно време от трибуните „You're supposed to be a gnome" („Ти би трябвало да си джудже").
