Кристиан Ериксен ще навърши 28 през февруари и би трябвало да бъде в пика на кариерата си в следващите две-три години, тъй като скоростта никога не е била сред най-силните му качества. Почти никога не се контузва и винаги е на разположение. През миналия сезон изигра 35 мача във Всшата лига (осем гола и 12 асистенции) и още 12 в Шампионската лига (два гола и четири асистенции). Статистически погледнато, той е играчът, пробягал най-голямо разстояние в мачовете на Тотнъм.
Ериксен не е нито Дъглас Коща, нито Филипе Коутиньо. Той не преминава съперниците с топка в крака. Но датчанинът и почти никога не я губи. Представете си Миралем Пянич, но 20 метра по-напред. Той се чувства комфортно и в най-малките пространства и постоянно иска кълбото. Перфектен е в контролирането му и разпределянето му навсякъде по терена.
Бившият ас на Аякс би бил перфектно допълнение към отбор, който обича да играе с топката, въпреки че се справя доста добре и в такива, които разчитат на контраатаки.
В Тотнъм Ериксен се превърна в един от най-важните хора, които промениха клуба и го превърнаха от средняк до постоянен член на Топ 6. Въпреки че не спечелиха нищо, „шпорите“ се класираха за Шампионската лига в последните четири сезона, а в последния стигнаха до финала. Ако обърнем поглед към историята, едва ли Тотнъм ще повтори това си постижение в близките години.
От друга страна, Интер има 18 титли на Серия „А“ и три трофея от Шампионската лига срещу името си. Клуб далеч по-голям от Тотнъм, въпреки че резултатите в последните години не го показват.
Това, което „нерадзурите“ ще получат с привличането на Ериксен, е играч с достатъчно опит срещу най-добрите отбори в Европа. Датчанинът няма да се смути, когато дойде време за визити на Ювентус, Наполи или Рома. Той вече е свикнал да играе както срещу Ливърпул, Манчестър Сити и Арсенал, така и срещу Реал Мадрид и Аякс. И не само по два пъти на сезон.
Както се изрази мениджърът на Саутхемптън Ралф Хазенхютъл, когато пристигна във Висшата лига от РБ Лайпциг: „Във Висшата лига има шест отбора на нивото на Байерн Мюнхен. Може да кажем, че ще играем 12 пъти срещу Байерн този сезон.“ Може и да ви се струва малко пресилено, но английските отбори се представят далеч по-добре от тези в Италия или Германия в последните години. Неслучайно и четирите финалиста в двата европейски клубни турнира миналия сезон бяха от Острова.
Остава да видим дали Ериксен е човекът, когото Антонио Конте наистина иска на терена, или това е просто една умна инвестиция от изпълнителния директор Бепе Марота. Ако му потръгне, Интер ще има доста оферти за полузащитника, който може да вдигне цената си до 60-70 милиона евро през лятото. Датчанинът наистина изглежда като една добра инвестиция в допълнение към качествата му, които са известни на всички ни.
Ако Конте успее да привлече Ериксен, ще се сдобие с изключително опитен, въпреки и сравнително млад, играч с редица мачове на най-високо ниво. Николо Барела, Марсело Брозович и Стефано Сенси са добри халфове, но с далеч по-скромен опит, дори взети заедно.
Често през този сезон Интер играе великолепно през първото полувреме, но има сериозни проблеми след почивката – примерите и в Калчото, и в Шампионската лига са много. С Ериксен това може да бъде по-добре контролирано. Той е не само перфектен в пазенето на топката и пасовете напред, но е и сред неуморимите черноработници, от които винаги можеш да очакваш да си свършат работата и в дефанзивен план.
А когато се стигне до последната третина на терена, датчанинът е просто на топ ниво. Един от малкото футболисти в момента, които могат да играят добре с двата крака, Ериксен може да доставя асистенции отвсякъде и е специалист по статичните положения. Играч, който може да захранва Ромелу Лукаку и Лаутаро Мартинес с достатъчно фантастични подавания, както го правеше за Хари Кейн в Спърс през последните пет сезона.
Дали Ериксен и Конте ще си паснат, не е ясно. Сигурно е едно – и двамата са гладни за трофеи. Халфът стана шампион три поредни години с Аякс, а с Тотнъм – нищо. Затова и неведнъж отказа предложението за нов контракт. Не бива да се заблуждавате от тихия му характер, защото отвътре Ериксен гори също толкова, колкото Конте, когато стане въпрос за победи и печеленето на купи. Той просто изглежда перфектният човек за този Интер.
