Отпадането на Левски и ЦСКА от Лига Европа снощи се прие едва ли не като трагедия за българския футбол, особено от по-запалените футболни колеги, които от години следват линията на мисълта на „футболните хора" у нас и отказват да приемат реалността.
Снощи чухме вопли как родните грандове отпаднали от четвъртите в шампионатите на Босна и Словения и по няколко добри думи за Лудогорец, чийто футболисти демонстрираха добра игра, но в същото време наивност и липса на опит. Единственият „извинен" остава Локомотив - най-малкото защото и националният ни отбор няма да може да отстрани Витес.
Бездушна игра, тактическа наивност, липса на желание и идеи, футбол на ниско темпо и естествено, лош късмет - в случая действията на съдията на мача на Лудогорец - това поднесоха кратките европейски изяви на българските отбори в началото на европейската футболна есен. Все неща, които са познати до болка на оредяващите фенове на футбола в България.
И сега всички почват да се вторачват в проблемите сякаш до вчера ги е нямало. Ама в България идвали некачествени пък скъпи чужденци - е, кой ги купува тези чужденци - треньорите или съветниците на собствениците? Отборите не били готови за началото на сезона, пък съдията, публиката и т.н. Кои били тези дето идвали с автобус до България и т.н? Обичайните глупости, които „футболната общественост" у нас бълва всеки път, когато има по-значимо събитие и след което гузно мълчи като реалността излезе наяве. Снощи стана точно това - благодарение на някои смели телевизии имахме възможност да видим какво е нивото на родния футбол. И изводът е следният - нито сме за Европа, нито за телевизията.
Няколко футболни анализатори използваха това определение: „Българският футбол е на дъното". Констатацията е болезнено точна, да видим сега как ще бъде осмислена. Вариантите са два: спортът да се отблъсне нагоре или да продължи да копае дъното. Като знаем какво е нивото в българския футбол, вторият вариант май е по-вероятен. Дано не се окаже така. Защото първите реакции след снощните мачове са обнадеждаващи...