ЛИПСА НА ИНВЕСТИЦИИ
През последните пет години Арсенал похарчи 50 милиона паунда по-малко от своя съботен съперник Съндърланд. Оставането на отбора в челото на таблицата на Висшата лига въпреки това заслужава уважение, но с идването на Роман Абрамович и шейх Мансур в английския футбол, Арсен Венгер, който е един от най-големите съвременни иноватори в играта, се оказа заседнал в безвремието.
Въпросът е защото това бе допуснато да се случи. Със собственик-милиардер и печалба от 56 млн. паунда през 2010, "артилеристите" разполагат с финансовата мощ да се противопоставят на водещите сили в Европа на трансферния пазар.
Венгер упорито твърди, че средствата са налице, но с уговорката, че се очаква клубът да реализира приходи между 15 и 20 млн. на година. Това условие изглежда е по решение на самия французин, тъй като и таванът на заплатите в отбора също бе негов ход.
Т.е., излиза, че мажоритарният собственик Стан Крьонке е приел рестриктивния подход към бюджета на Арсен Венгер, който през миналата година бе цитиран да казва: "Има риск дори да тръгнем надолу, ако започнем да хвърляме пари за щяло и нещяло в опити да разрешим проблемите си".
За съжаление, обаче този процес вече е факт и харченето май е единственият начин за овладяване на ситуацията.
КОНТУЗИИТЕ
Треньорите често са критикувани, че се оправдават с това, но в случая с Венгер загубата на ключови играчи заради травми, наистина си оказва своето много вредно влияние върху представянето.
Наистина, обаче може да се спори и дали един по-активен подход на трансферния пазар не би решил до голяма степен този проблем, тъй като клубът изглежда оголен в отсъствието на Джак Уилшър - един от двамата (заедно с Робин ван Перси) футболисти, които наистина правят разлика в отбора.
Мениджърът бе принуден да експериментира до крайности с въртенето на постовете, а именно пасивността при трансферите направи така, че контузии на футболисти като Бакари Саня, Томас Вермален, Кийрън Гибс и Андре Сантос го накараха да оплаква горчиво тяхната липса, при положение, че отдавна трябваше да е намерил по-качествени алтернативи.
НАПУСКАНЕТО НА КЛЮЧОВИ ЕДИНИЦИ
Това вече е клише, но е съвсем вярно - напускането на ключови играчи силно ограничи възможността на Венгер да води Арсенал към нови успехи.
Разбира се, казвайки това, имаме предвид най-вече трансферите на Франсеск Фабрегас и Самир Насри. Лишен от двамата полузащитници, отборът не е способен вече да практикува същия гладък атакуващ футбол, отъждествяван в последно време най-вече с техните имена.
Така те се оказаха незаменими, както в миналото бе с Тиери Анри и с Лорен, Ашли Коул и Сол Кембъл.
Навремето в лицето на Анри, Люнгберг, Пирес и Бергкамп в офанзивен план трудно някой можеше да се мери с Арсенал. Сега Тео Уолкът и Жервиньо изглеждат обещаващо с някои свои проблясъци, но все още са далеч от тази класа.
РАЗДЯЛАТА С ДЕЙВИД ДЕЙН
Ако собствените проблеми не са достатъчни да разбият сърцата на верните привърженици на "топчиите", то израстването на Тотнъм като водещият клуб в Северен Лондон, със сигурност е.
Водени от Хари Реднап на скамейката и Даниел Леви в офиса, "шпорите" следват модела, който властваше именно в Арсенал в успешните им години чрез Венгер и бившия вицепрезидент Дейвид Дейн.
Отлъчен от другите членове на Борда през 2007 г. заради "непреодолими различия" Дейн приключи със своя 24-годишен престой в клуба, донесъл някои от най-забележителните трансфери в историята на английския футбол.
Човекът, довел в клуба Йън Райт, Денис Бергкамп, Патрик Виейра и Тиери Анри, бе вероятно най-добрият в това отношение в цяла Англия.
"Дейн вече не е тук и няма съмнение, че това дестабилизира Арсенал", каза навремето Тиери Анри, след като... премина в Барселона.
ТАКТИКАТА
"Скучен, скучен Арсенал" бе песента, с която феновете на противниковите отбори определяха стила на "артилеристите" по времето на Джордж Греъм, най-често водещ до победа с 1:0.
След оттеглянето на остарелите защитници Адамс, Кион и останалите от тяхното поколение, които бяха израснали с тази философия, Венгер все повече следваше порива си към "съвършения" футбол, но това често носеше страдание, вместо успехи.
Много варианти бяха изпробвани в отбрана, като Мертезакер, Скилачи, Силвестър, Сиган, Саня и Вермален са само част от футболистите в тази зона, които могат да се споменат и които така и не донесоха онази стабилност отзад.
Когато един отбор като Барселона има толкова силно нападение, че неговите голове компенсират пукнатините в защита, тогава няма проблем. Само че сегашният Арсенал не е способен на това. Като оставим настрана Робин ван Перси, другите в предни позиции не притежават тази класа, а френският мениджър просто изглежда твърде инатлив, за да реагира адекватно и да реши проблемите в отбрана.
