Къде се и чуло третият по класа състав в дадено първенство да пада у дома с 3:6 от резервите на втория, а в 53-ата минута резултатът даже е 0:5? Ами в Испания, много ясно - на мача Валенсия - Реал (Мадрид) в събота.
Междувременно и лидерът Барселона се разходи по терена за 2:0 с Осасуна у дома, също така давайки почивка на седем титуляри преди дербито "Ел Класико" в Шампионската лига.
Че как няма да се срещат по пет пъти на сезон двата гранда, когато за да бъде отстранен един от тях за Кралската купа, трябва да са се паднали помежду си. Точно както в Шотландия.
Където хегемоните Рейнджърс и Селтик играха седем пъти- четири за първенство, два пъти за Купата на ФА и на финала за Купата на Лигата.
В момента след 33 от 38 изиграни кръга Барселона е с 25 точки пред третия Валенсия, а Реал - със 17. В края на миналото първенство тази разлика бе съответно 27 и 25 - отново с Валенсия на трето място. Предишният сезон - 2008/09, пък авансът пред третия Севиля на каталунците бе 17 точки, а на Кралския клуб - 8.
Не е видно как този тотално нарушен баланс на силите в испанския футбол може да бъде поне частично възстановен - даже обратното, Барса и Реал все повече се откъсват от останалите, което в по-далечна перспектива може да бъде пагубно и за самите тях.
В момента двата гранда на Испания са безспорно най-силни и в света и вероятно победителят от полуфиналния сблъсък в Шампионската лига помежду им ще вдигне и най-ценното клубно отличие.
Но липсата на конкуренция и напрежение у дома рано или късно ще им се отрази. Това го има и в природата - когато антилопата е слаба и болна, лъвът също става такъв. Мускули, които не се използват, атрофират.
Именно пълната доминация на домашната сцена превърна лъвовете Рейнджърс и Селтик в континентални котета. За последно отбор, различен от глазгоуските грандове, е ставал шампион през... 1985 г. - Абърдийн начело със сър Алекс Фъргюсън. Двете бивши европейски величия пък постоянно се провалят в Шампионската лига или още в квалификациите за груповата фаза, губейки от отбори като Униреа (Уржичени) или пък Спортинг (Брага)...
По едно време беше много модерна тезата за отделянето на Рейнджърс и Селтик от останалите и включването им във Висшата лига на Англия. Но къде да отидат Барселона и Реал?
Както е тръгнало, в Примера дивисион трябва да дават две титли: една на първия в класирането и една на третия - за най-добър отбор след грандовете.
Безвъзвратно изгубено изглежда доброто старо време, когато тимове като Валенсия и Депортиво (Ла Коруня) тормозеха до последно най-големите, а отвреме-навреме отмъкваха и по някоя титла. Още по-назад в годините са и последните шампионски отличия на Атлетико (Мадрид) и Атлетик (Билбао).
Пропастта между Барса и Реал и другите - и в игрово, и във финансово отношение непрекъснато се увеличава. Кого го интересува, че снощи Севиля победи Виляреал с 3:2 в прекрасен мач, след като той нямаше никакво отношение към титлата...
Привилегированото положение на двата гранда е обусловено от отношението към тях в страната - като истински футболни институции те се радват на по-особен статут от другите клубове, не само неформално, но и при разпределението на приходите от ТВ права например.
За разлика от Англия и Германия, където това се прави колективно от лигата, в Испания грандовете преговарят отделно и взимат суми от порядъка на 120 милиона евро годишно, като Валенсия получава 30...
Как при такова положение разликата в класите няма да расте непрекъснато, и Примера дивисион да не се "шотландизира"?
А от това губи целият испански футбол - губят зрителите, губят средните и малките отбори, губят в крайна сметка и грандовете...
