Някои се опитваха да заблуждават себе си и другите, че това е само една картинка. Че емблемата с червената звезда, донесла толкова много спортна гордост на България, е нещо маловажно, което може да се пренебрегне.
Но и те не си вярваха!
Да, може и да изглежда като нещо символично, но емблемата е легитимация и история. А в странния случай на ЦСКА се оказа, че тя е всичко - символ на един славен път, който започва на 5 май 1948-а и който официално продължи на 11 октомври 2018-а след двегодишно лутане в мъглата - най-гъстата и най-задушливата в цялото съществуване на "армейския" клуб.
В административния смог ЦСКА дишаше трудно. Луташе се, спъваше се, падаше... Но пак ставаше и продължаваше. И отново оцеля напук на всички, които не вярваха.
Разбира се, въпросите без отговори остават и на фона на еуфорията на "червена" България. Защото 8-те милиона, платени за емблемата, наистина са адски много.
А щом сега се дадоха толкова пари накуп, защо старото дружество беше фалирано през септември 2016-а?
С подобна сума, извадена на масата, нямаше да се стигне до изкуственото умъртвяване на ПФК ЦСКА АД. И най-важното - щеше да се избегне разколът сред "червената" общност и създаването на втори отбор със същото име.
Вместо това последваха две нулеви години, в които се стигна до абсурда хора, израснали заедно в сектор "Г", да се питат: "Ти от кое ЦСКА си?".
Но тепърва на "Армията" трябва да анализират допуснатите грешки, за да не ги повтарят отново и отново. Точно сега обаче не е време да мислят за тях. Днес е празник за цесекарите, защото с плащането на емблемата бе спазен не само ангажиментът от страна на ръководството към тях, а и към обществото и държавата.
Придобиването на най-важния символ трябва да бъде отпразнувано като ново начало за тима от Борисовата градина. Старт, след който да последва така жадуваното стабилизиране и след който да се мисли за развитието на клуба, а не за закони, алинеи и синдици. Точно това искаха феновете!
