Какво би бил българският футбол без декларациите, с които се замерят клубовете и важните фигури през медиите? Едно голямо нищо, изпълнено с посредствени мачове, ританици в калта, слепи съдии и малобройна публика, която се чуди как е попаднала на съответния мач. Декларациите дават друга перспектива към окаяната ни действителност и вече се загуби мярката при писането и разпространението им. Може би, както казват в Лудогорец, декларациите трябва да ни отведат в „прекрасния сън на Шампионската лига", но не се получава.
И тъй като идват празници, от лагера на шампионите сочат с пръст Стойчо Младенов и казват, че не искат да си играят повече с него, както и че няма да търсят заедно с него подаръци под елхата.
Но гневната атака на Стойчо Младенов срещу Кирил Домусчиев и Лудогорец загуби скорост и беше неутрализирана не толкова от контра декларацията на клуба от Разград и внимателното изброяване на това кой съдия колко мача е свирил и какви са били резултатите в тях. Сякаш името на някой български съдия има значение? Повечето са еднакви и по сходно некадърен начин изпълняват поръчката, която са получили. Това го виждат и тези, които не разбират от футбол. Или всъщност, само те го забелязват, другите продължават да вярват, че БГ футбола не е като кеча, т.е мачовете не са режисирани.
Атаката на Стойчо издъхна в момента, в който към нея се присъедини Александър Томов, чийто морален авторитет отдавна подмина нулата в спускането си надолу. И от Лудогорец не пропуснаха да „отстрелят" Томов, Стойчо и напъните на ЦСКА като мюрета, при това с пределна лекота.
Защото когато Томав говори за морал, честност и т.н, хората се чувстват така сякаш слушат лекция от Владо Кузов срещу педофилията или пък Румен Гечев да им обяснява нещо за пазарната икономика. Абсурд на абсурдите.
И в Разград не са пропуснали този момент - на Томов му се напомнят лъжите за Кремиковци, незнайно защо му е спестена и присъдата от 9 години затвор, който той получи, после нещо стана в съда, та всичко започна отначало. Сигурно и това няма връзка с корупцията и т.н.
Накратко, няма как една атака, уж защитаваща морала и справедливостта да успее, ако в нея участва Александър Томов. Стойчо Младенов сигурно го знае това, но няма как да му противодейства.
