Сряда, работен ден, около 18 ч в София.
Опашки пред касите, стотици мърморещи, че ще изпуснат началото, бързащи за местата си, видимо в приповдигнато настроение.
Не, това не е сюжет от приказни истории за мачове в евротурнирите. Или за дерби срещу пряк съперник. ЦСКА прие София 2010 в мач от предквалификации за Купата на България.
Най-мижавият от всички мижави двубои.
И на този мач имаше 4-5 хиляди по трибуните, което рядко се вижда например на стадионите на Литекс и Лудогорец, отбори с претенции за титлата в "А" група.
ЦСКА от 2 месеца е с клеймо "аматьорски" и е във "В" група, срещайки отбори, с които досега играеше само контроли. Но лудостта някак се е завърнала сред хората, които подкрепят отбора.
Близо 10 000 видяха победата срещу Струмска слава на старта на първенството, още поне 3-4 бяха в "Надежда" в неделя при 3:0 над Септември. Пълен сектор "А" и солидна агитка в "Г" видяха дори мача за купата, който бе неравностоен и срещу отбор, за чието съществуване цесекарите едва ли знаеха.
Защо има еуфория, когато би следвало в "червените" редици да е тъжно и отчаяно?
Да, нивото е ниско. Да, това е аматьорски футбол. Да, няма европейски блясък, звезди и заряд от вечно дерби.
Но усещането явно е по-истинско. Хората се радват, че на терена играе 14-годишно момче - казва се Валентин Антон и написа история. Най-младият титуляр в историята на ЦСКА. Виждат в него следващия голям лидер, пък дори и да си останат само мечти. Виждат желание, макар и не - класа.
На никого не липсват "перлите", водени от "Титан"-и, треньори, мениджъри и всякакви типове, заради които ЦСКА стигна до трета дивизия, финансово изцеден и удушен.
Това е просто футбол - играта в най-базовия и вид. Затова клубът продаде над 1500 абонаментни карти за "Г" сектор и повече от 1000 за "А". Това му гарантира хора на всеки мач, повече, отколкото са на 2/3 от отборите в "А" група.
На мача със Септември в неделя се видя знаме - "Тази безгранична лудост". И колкото и странно и нелогично да звучи, явно трябваше да се стигне до тук - до чистилището, ръба на смъртта, унижението от аматьорския статут, за да си върнат хората глада за футбол и истинското усещане за него.
Или поне засега изглежда така.
